Решение № 5460 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Си Ей Ес Трейдинг" ООД срещу решение № 43245/29.12.2025 г. по адм. дело № 6450/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта му, с която е отхвърлен искът на „СИ ЕЙ ЕС ТРЕЙДИНГ“ ООД срещу Национална агенция за приходите до пълния му размер от 185 040,47лв. - главници и 32 212,65лв лихви за забава. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявеният иск. Претендрира се присъждането на сторените деловодни разноски. Ответникът- Национална агенция за приходите, в отговор по касационната жалба, намира, че с атакуваното решение АССГ правилно е отхвърлил иска, в процесната му част, като неоснователен и недоказан. Посочил е, че при постановяване на решението АССГ не е допуснал нито едно от твърдените от жалбоподателя нарушения, поради което решението не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че искът е неоснователен и недоказан, в процесната му част, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Решаващият съд е бил сезиран с искова молба на „СИ ЕЙ ЕС ТРЕЙДИНГ“ ООД срещу Националната агенция за приходите, с която иска да бъде осъден ответникът да му изплати обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни ревизионни актове, подробно описани в исковата молба в общ размер на 217 253,11лв., от които главници 185 040,47лв. и лихви за забава 32 212,65 от 14.02.2024г. - датата на постановяване на Решение №1703 от 14.02.2024г. по адм. д. №7129/2023г. по описа на ВАС, Осмо отделение, съответно относно вредите от твърдяното в исковата молба незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в незаконосъобразно невъзстановяване на недължимо събрани парични средства по предварителното изпълнение на незаконосъобразния РА от 13.08.2024г. - датата на възстановяването, до датата на исковата молба 20.06.2025г. С обжалваното решение АССГ е осъдил Националната агенция за приходите да заплати на „СИ ЕЙ ЕС ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК 203720215 сумата от 9 779,15лв, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу РД от 14.01.2019г. и на жалба срещу РА от 13.03.2019г. до директор на дирекция ОДОП, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.02.2024г. до датата на исковата молба 20.06.2025г. в размер на 1 831,33лв., ведно със законна лихва за забава върху посочените по-горе главници, считано от датата на исковата молба 20.06.2025г. до окончателното им заплащане. В тази му част решението е влязло в сила като необжалвано. АССГ е отхвърлил иска в останалата част над присъдения по-горе размер главница и лихва до претендирания от „СИ ЕЙ ЕС ТРЕЙДИНГ“ ООД размер от 185 040,47лв. - главници и 32 212,65лв лихви за забава. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1.административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл.4 ЗОДОВ. Имуществената вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. Може да се изразява в едно намаление на настоящото имуществено състояние на правния субект, какъвто е и настоящия случай. Вследствие на вредоносното събитие той обеднява, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД). Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от незаконосъобразния акт, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива имуществени вреди пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната дейност са налице. Налице са доказателства по делото за реалното извършено плащане от страна на дружеството, в полза на представляващия го адвокат. Съдът не е разчел правилно банковите извлечения-плащанията са постъпили от една банка, както е видно от тези документи. На следващо място е игнорирал доказателствата относно характера на банковата сметка, от която е извършено плащане за възнаграждението за успех и за ангажирания разход за изготвяне на ИПВ. Налице е удостоверение от Банка „Алианц“ за характер на клиентска сметка на тази сметка, съответно тези средства не са собственост на адвокатското дружество. Също така, че не е съобразена практиката на ВАС по този вид производства, цитирана в писмените бележки пред Административен съд – София-град, доколкото възнагражденията за успех и за възражение и за административна жалба пред ДОДОП представляват вреди, които подлежат на обезвреда по реда на ЗОДОВ. В тази връзка, изводът на първоинстанционния съд, че е следвало да се приложи чл. 161 ДОПК е неправилен. Тази норма не е приложима в тези хипотези. Също така не е и съобразена и практиката на ВАС, че когато не е налице друг ред освен този по ЗОДОВ съответно са налице основания за присъждане на обезщетение, а именно по реда на ЗОДОВ. В първоинстанционното производство са представени с оглед възраженията на ответната страна доказателства относно обема на услугите, които се предоставени в хода на ревизионното производство, довели първо до частична отмяна на ниво ДОДОП, след това и до съдебната отмяна на ревизионните актове. Изводът на решаващия съд в съдебният акт, че е налице прекомерност на претендираните вреди е необоснован и неправилен. Относно последния основен иск, който е предявен за обезвреда на вредите от бездействието на НАП, следва да се отбележи, че сумата, която е била усвоена от банковите сметки на дружеството през 2019 г. е била върната именно на основание на искането за прихващане и възстановяване, което е било подадено въпреки, че от НАП е издаден по служебен ред АПВ, в което АПВ тази сума въобще не е отчетена, че е била събрана във връзка с отменения РА. След като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон в съдебния акт, който следва да бъде отменен, при което настоящата инстанция с оглед наличните по делото доказателства и тяхната обхватност, връзка и обусловеност следва да реши спора по същество- чл.222, ал.1 АПК. Претенцията е основателна като следва да се осъди ответникът да заплати исканото обезщетение в пълен размер. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател на основание чл.143 АПК следва да бъдат присъдени разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 19 198, 71 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- осмо отделение,