Решение № 6291 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5033/2016 г.

Решение № 6291 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5033/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане на П. Т. И. за отмяна на влязло в сила Решение № 60 от 7.03.2016 г. по административно дело № 505/2015 г. (погрешно посочен в съдебния акт с № 346 от 2015 г.) на Административен съд С. З. (АС С. З.), с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. В подадената молба за отмяна и представената уточнителна молба от 25.04.2016 г. се посочва, че са налице нови доказателства, като от приложения Справочен регистър е видно, че е предвидено отчуждаване за улица от УПИ IV, 124, кв. 11 и УПИ VII, 123, кв. 12, като тази улица е предвидена по стария и новия план. М. П. Т. И. в представените по делото писмени бележки допълнително сочи, че е налице грешка в номера на съдебното решение и освен това по делото не е присъствал прокурор. О. К. на О. С. З., редовно призован в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не ангажира становище по делото. О. Д. Г. Г., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. На 17.05.2016 г. от него е постъпило писмено възражение против молбата за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав, след като обсъди наведените отменителни основания и съобрази сроковете по чл. 240 АПК, приема, че молбата за отмяна на соченото в нея основание е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Посочената от молителя грешка в номера на съдебното решение, където вместо правилния № 505 от 2015 г. на делото, е неправилно записан № 346 от 2015 г., представлява техническа грешка, която не води до невъзможност за идентифициране на съдебния акт и не представлява основание за неговата отмяна. Не е такова основание за отмяна на съдебното решение и визираното обстоятелство, че в съдебното производство по административно дело № 505/2015 г. не е взел участие прокурор. Участието на представител на прокуратурата в първоинстанционните производства по чл. 145 и сл. от АПК не е задължително. Съответно това, че липсва такъв представител не представлява основание за отмяна на решението. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. Съгласно визираната в молбата разпоредба на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови "доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая като нови доказателства се сочат: копие от поименен справочен регистър, разрешение за строеж, подадени жалби и отговори на администрацията. Твърди се, че от приложения поименен справочен регистър е видно, че е предвидено отчуждаване за улица от УПИ IV, 124, кв. 11 и УПИ VII, 123, кв. 12, като улицата е предвидена по стария и новия план. Представените като нови доказателства: копие от поименен справочен регистър, разрешение за строеж, подадени жалби и получени отговори от администрацията не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като са били известни на лицето. Нещо повече тези документи са представени по делото. За първи път се представя справочния регистър, но същият не попада в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като съдържа информация, която е била известна преди заведеното дело. Известно е обстоятелството, че е предвидено отчуждаване от УПИ IV, 124, кв. 11 и УПИ VII, 123, кв. 12, с цел реализиране на улица, тъй като именно това е бил предмета на спора пред административния съд. Още повече, че настоящото производство по чл. 237 АПК е второ по този ред, тъй като вече веднъж по искане на настоящия молител, на основание чл. 244, ал. 1 АПК е отменено влязло в сила Решение № 249 от 29.11.2013 г., постановено по административно дело № 336/2013 г. по описа на С. З. с предмет същите оспорени заповеди и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице "нови обстоятелства", нито "нови доказателства" от съществено значение за спора, откъдето следва и заключението, че не е налице посоченото в молбата основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 1 АПК. Искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение,