Решение № 14792 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6720/2014 г.

Решение № 14792 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6720/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на Пламен Костадинов от гр. Бургас срещу Решение № 490 от 26.03.2014 г. по адм. дело № 324/2014 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 70001/2014 г. на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Бургас за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - "изземване свидетелство за правоуправление". Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Бургас, не представя отговор на касационната жалба и не изразява становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Процесната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в срок, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. С оглед твърденията на страните и по съществото на спора съдът съобрази: За да бъде законосъобразно приложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, следва лицето да не е изпълнило задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, а именно - да не е върнало свидетелството си за правоуправление, при загубена правоспособност поради - отнемане на всичките контролни точки. С процесната касационна жалба, страната твърди, че описаните в делото 6 бр. наказателни постановления, по силата на които следва да му бъдат отнети разполагаемите контролните точки, не са му връчени срещу подпис, респ. положеният подпис не е негов, поради което същите не са влезнали в сила спрямо него. Върховният административен съд вече е имал възможността да се произнесе, че в рамките на първоинстанционното производство, именно органът е този, който следва да докаже настъпването на факти в хипотезата на чл. 171, т. 4, вр. чл. 157, ал. 4 от ЗДвП (виж Решение № 2104 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2013 г.). В този смисъл са и представените от касационния ответник 6 бр. наказателни постановления, съдържащи подпис на лицето Пламен Костадинов, електронна разпечатка с наложените наказания и заплатени глоби по същите НП, на които съдът правилно предвид правилата за разпределението на доказателствена тежест в процеса е обосновал изхода на спора. В тази връзка, именно страната би следвало да представи доказателства или ангажира доказателствени искания, в т.ч. процедура по оспорване на представените документи, в частност - автентичността на подписа, като въз основа на извода от процедурата по оспорване да въведе спорното в производството твърдение за невлезли в сила по отношение на него НП. Действително заплащането на глоба само по себе си не означава, че акта, с който глобата е наложена, е влязъл в сила спрямо лицето. Законът никъде не поставя условие санкционираното лице лично да заплати дължимата глоба, нито въвежда презумпция за връчване на даден акт при заплащане на дадена глоба, тъй като справка за дължимите глоби може да бъде направена в сградата на КАТ, на гише, въз основа на електронна разпечатка, която услуга не се съпътства с реално връчване на гражданите на препис от конкретен акт или с посочване на правното основание за дължимост на глобата. При липса обаче на реално оспорени документи, то същите, съдържащи подпис на лицето при идентични подписи на всички 6 бр. НП, следва да бъдат кредитирани като доказателство от съда, което е и сторено. По делото не са представени и никакви доказателства опровергаващи извода, че действително процесните 6 бр. НП са влезли в сила, каквито доказателства биха могли да бъдат препис от евентуално подадени жалби, непозволяващи на акта да влезе в сила. Поради това, твърдението на страната, като неподкрепено с доказателства и неустановено в надлежна процедура, за която на нея се следва инициативата в производството, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Така с оглед релевантните за нормата на чл. 171, т. 4 ЗДвП обстоятелства, решаващият съд е съобразил, че действително броя контролни точки отнети по силата на посочените НП, надхвърля разполагаемия минимум за правоуправление. В този смисъл, съобразно чл. 157, ал. 4 ЗДвП, лицето е следвало да върне свидетелството си за управление. При неизпълнението на процесното задължение, органът, действащ в обвързана компетентност, издава Заповед за прилагане на ПАМ - изземване на свидетелството за управление. В рамките на касационната проверка не се установиха други основания за отмяна на оспорваният съдебен акт. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховния административен съд, седмо отделение