Решение № 2232 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 251/2010 г.

Решение № 2232 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 251/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Емануил Асенов Гаврилов, гр. Кюстендил, чрез проц. представител адв. Славка Симеонова против Решение № 14132/24.11.2009 г., постановено по адм. д. № 8086/2009 г. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Гаврилов против Заповед № РД 14-49/25.05.2005 г. на министъра на образованието и науките с искане за прогласяване на нейната нищожност. Съдът е отхвърлил жалбата като незаконосъобразна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че в процеса не са установени толкова съществени пороци на Заповедта, които да доведат до нейната нищожност. С процесната Заповед Министърът е закрил "Национален център за отдих, възстановяване и спорт", гр. София и е разпоредил движимото и недвижимото имущество на закритото звено да се предостави за управление на МОН, както и задължителната документация да се съхранява в МОН. Касаторът е бил уволнен служител на закритото звено, който по-късно със съдебно решение е възстановен на по-рано заеманата длъжност, както и му е присъдено парично обезщетение. Основанията за нищожност, сочени в жалбата до ВАС касаят твърдения за липса на мотиви и съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на атакуваната заповед, както и твърдение за превратно упражняване на власт, довели до нищожността на административния акт, предмет на производството. Решаващият съд е изложил подробни и основателни мотиви, в смисъл, че за да е налице нищожен административен акт, той би трябвало да е издаден при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или да е лишен изцяло от законово основание. Правилен е изводът, че сочените пороци касаят основания за незаконосъобразност на Заповед № РД 14-49/25.05.2005 г., но видно от данните по делото правото на оспорване е преклудирано на 1.07.2005 г., когато е изтекъл 14-дневният преклузивен срок за обжалване, считано от обнародването на Заповедта в ДВ на 17.06.2005 г. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на предходната и в частта им относно превратното упражняване на власт, в смисъл, че би било налице, ако преследваната с административният акт цел е различна от законоустановената и не би могла де се постигне с друг акт, за което не са налице доказателства. Доводите от касационната жалба се неоснователни, тъй като атакуваната заповед е издадена от компетентния за това административен орган, съдържа необходимите реквизити, т. е. спазена е формата. Липсата на указание касателно активите и пасивите на закритото звено не води до нищожността й, тъй като, освен че няма императивно изискване за това в императивна законова норма, съществуват и правилата за общото правоприемство по чл. 120 ГПК (отм.), действащ към момента на издаването на оспорения административен акт. С оглед на тази фактическа установеност се налага правният извод, че не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав,