Решение № 10786 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2019 г.

Решение № 10786 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на директора на Агенция "Митници" за отмяна на влязло в сила решение № 13945 от 14.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7499/2018 г. по описа на Върховния административен съд, при изложени доводи за наличие на основание по чл. 239, т. 5 АПК. Ответната страна – "Г. М." ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София в писмен отговор взема становище за неоснователност на искането. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, за която влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно, в законоустановения срок и е процесуално допустимо. С решение № 13945 от 14.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7499/2018 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 1573/09.03.2018 г., постановено по адм. дело № 8195/2017 г. по описа на Административен съд София град и е обявено за нищожно решение от 10.07.2017 г. на директора на Агенция "Митници". Посоченото в искането за отмяна правно основание по чл. 239, т. 5 АПК предвижда отмяна на съдебния акт тогава, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причини на препятствие, които не е могла да отстрани. В случая искането за отмяна на решението на Върховния административен съд на първо място се основава на неяснота на мотивите към него, свързани с легитимацията на лицето, подписало оспореното пред съда решение за отнемане на лиценз, рефлектираща върху процесуалното му представителство, осъществено от юрисконсулт в съдебното производство. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение и е касационно основание за отмяна, но не се включва в хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК, визираща лишаване на страната от право на участие в развилото се съдебно производство, приключило с обжалвания съдебен акт. В случая издателят на оспорения пред съда административен акт е конституиран като страна по делото и е надлежно представляван от упълномощен процесуален представител, което обстоятелство е установено с представено по делото пълномощно, потвърждава се и от представените в настоящето производство писмени доказателства. Неоснователни са доводите в искането, че от възприетата от тричленния състав в решението, чиято отмяна се иска некомпетентност на органа, издал оспорения пред съда административен акт произтича и ненадлежното му представителство. Дължимата се при постановяване на решението преценка по чл. 146, т. 1 АПК не рефлектира върху процесуалното представителство на конституирания по делото административен орган. Твърденията за незаконосъобразност, непълнота и немотивираност на съдебното решение основани на липса на произнасяне кой е компетентния орган, който следва да издаде административния акт не основават приложението на чл. 239, т. 5 АПК. Изискването на законодателя е за допуснато нарушение на процесуалните правила от страна на съда, поради което: страната е била лишена от възможност да участва в делото; не е била надлежно представлявана и не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Такива нарушения не се установява да са налице в случая. Подалият искането не е лишен от участие в съдебното производство. По изложените съображения искането за отмяна като неоснователно следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия