Решение № 14709 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3774/2020 г.

Решение № 14709 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3774/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Специализирана болница за рехабилитация-Здраве" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Банкя, ул. "Г. С. Раковски" № 15, представлявано от изпълнителния директор В. Величкова, подадена против Решение № 223 от 13.01.2020 г. по адм. д. № 4952/2019 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Писмена покана, изх. № 29-02-166/14.11.2018 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено, а в условията на алтернативност- да бъде върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане и установяване на обективната истина. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба изцяло и излага аргументи в подкрепа правилността на първоинстанционното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд София- град е потвърдил Писмена покана, изх. № 29-02-166/14.11.2018 г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, жалбоподателят "Специализирана болница за рехабилитация-Здраве" ЕАД е поканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати 10 230 лева, получени по КП № 265 "Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно –двигателния апарат" поради отчетена дейност над допустимата, съгласно диагностично- лечебния алгоритъм /ДЛА/. Решението е правилно. Същото е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Установено е от фактическа страна, че между НЗОК и "Специализирана болница за рехабилитация- Здраве" ЕАД е сключен Договор № 22-2465/2017 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Със Заповед № РД-18-1669/12.10.2018 г. на директора на СЗОК, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, чл. 11 от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО и § 10 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2018 г. /НРД МД 2018/, е разпоредено извършване на пълна проверка на болничното заведение. В изпълнение на заповедта, на 29.10.2018 г., определеният контрольор извършил проверката и установил отчетена дейност по КП № 265 "Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно –двигателния апарат" над допустимата, съгласно ДЛА на клиничната пътека, за 31 броя здравноосигурени лица /ЗОЛ/, подробно индивидуализирани в Протокол № РД-18-1669-1/29.10.2018 г. и протокол за неоснователно получени суми/част от нарушенията са през 2017 г., а останалата- през 2018 г. /. ЗОЛ са хоспитализирани по КП № 265 в едно лечебно заведение, като в рамките на една година са хоспитализирани отново по същата клинична пътека в друго лечебно заведение. В срока за възражения, болничното заведение е депозирало писмо, в което е отправена молба до директора на СЗОК да му бъде предоставен достъп до информацията на НЗОК относно дублиране на клинични пътеки в различни болници, на което писмо е даден отговор, че достъпът до информацията на НЗОК не е от компетентността на ниво РЗОК. Предвид характера на писмото, същото не е прието като възражение и впоследствие е издадена процесната писмена покана. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 283, ал. 2 от НРД 2017 г., като не са налице изключенията по диагнози в рубрики Т91. 1, Т91. 2, Т92. 1- Т92. 8, Т93. 1-Т93. 6, Т95. 0-Т95. 3, Z96. 6 и Z97. 1, а неоснователно получената сума следва да бъде удържана на осн. чл. 378, ал. 2 от НРД 2018 г. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че процесната писмена покана с изх. № 29-02-166/14.11.2018 г. на директора на СЗОК е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО. Установените от административния орган и от първоинстанционния съд нарушения са обособени в една група, касаеща утвърдения алгоритъм за лечение по клинична пътека № 265, указан в Приложение № 9 към НРД МД 2017 г., а в диагностично-лечебният алгоритъм на тази клинична пътека е записано, че НЗОК заплаща клиничната пътека еднократно годишно за лечение на един пациент. При пациенти, лекувани по КП № 265, се заплаща повторна хоспитализация в рамките на същата година само по диагнози, включени в рубрики Т91. 1, Т91. 2, Т92. 1- Т92. 8, Т93. 1-Т93. 6, Т95. 0-Т95. 3, Z96. 6 и Z97. 1., каквито не са конкретните случаи. Правилото в чл. 283, ал. 1 от НРД МД 2017 г., че клиничните пътеки, АПр и КПр, заплащани от НЗОК в полза на ЗОЛ, съдържат изисквания и правила за клинично поведение при провеждане на диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията, включени в тях, означава, че изпълнителите на болнична медицинска помощ трябва да ги прилагат. Съгласно чл. 283, ал. 2 от НРД МД 2017 г. "определеният в ДЛА годишен брой на извършване на КП или АПр се отнася за срока на действие на този НРД". Предвид безспорно установените факти по делото, правилен е изводът на административния съд, че от страна на "Специализирана болница за рехабилитация- Здраве" ЕАД не е спазен алгоритъмът на КП № 265 "Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно –двигателния апарат" и отчетената дейност по нея не е следвало да бъде закупувана от НЗК, респективно СЗОК. По отношение касаторовото възражение за липса на практика при НЗОК да уведомява болничните заведения за "дублиране на клинични пътеки", съдът отбелязва, че лечебното заведение е имало възможност да се обърне към НЗОК, право, дадено с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от НРД МД 2017 г. / "изпълнителите на медицинска помощ имат право при поискване да получават текуща информация и съдействие от РЗОК относно възложените дейности по изпълнение на индивидуалния им договор/, с искане за предоставяне на информация дали даден пациент е бил вече хоспитализиран по същата клинична пътека за период от една година назад и по този начин да прецени дали желае или не желае да го хоспитализира, което не е сторено. Жалбоподателят обаче не би могъл да извлича полза от собственото си процесуално бездействие и липса на управленско решение, например да получи такава информация от самите пациенти под формата на подписана декларация. Отделен е въпросът, че за СЗОК няма нормативно задължение да информира за дублираните пътеки и здравния статус на пациентите болничните заведения. НЗОК категорично обаче заплаща клиничната пътека /КП № 265 еднократно за периода на действие на НРД за лечение на един пациент. Следва да се отбележи и обстоятелството, че в производството по издаване на покана за възстановяване на неоснователно получени суми по чл. 76а от ЗЗО, каквото е настоящото, не е предвидена възможността за оспорване на констатациите на проверяващите лица пред арбитражна комисия. Предвид посочения факт, неоснователно е и възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неразглеждане на "възражението му", в което няма никакви съображения по същество. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената писмена покана, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за нейното издаване - чл. 76а от ЗЗО, обуславяща разпоредените правни последици. Предвид изложеното тезата, която развива касатора за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената по същество с него писмена покана, не може да бъде споделена. Отхвърляйки подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предпоставки за издаване на писмената покана. Същата е произнесена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване и при правилно приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,