Решение № 9195 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2709/2011 г.

Решение № 9195 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2709/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Светлана Петрова Налбантова против решение № 508/8.12.10 г. по адм. д. № 533/10 г. по описа на Административен съд-Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците по касационната жалба, Пейо Илиев Тачев, Вергил Темелков Налбантов, Величко Запринов Налбантов, София Георгиева Налбантова, Даниела Цветанова Налбантова, Стоян Стоилов Петков, Димитрийка Стоилова Николова, Стоян Иванов Мустаков, Иван Стоянов Иванов, Светозар Стоянов Иванов, Йордан Димитров Налбантов, Станислав Димитров Налбантов, Стамат Иванов Стаматов, Анна Петрова Ралбева, Стефан Георгиев Стоицев и Весела Тодорова Тачева, не вземат становище. Ответниците "ЕВРО БЕТОН" ЕООД-София и "ДИАНА ХЪНТ" ЕООД-София чрез адв. Панева, надлежно упълномощен процесуален представител, поддържат доводи за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците община Пазарджик и кмет на община Пазарджик в писмено становище на юрк. Попова, надлежно упълномощена, поддържат неоснователност на касационната жалба, претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорването по жалбите на касатора Налбантова и ответника по касационната жалба Тачев, е Заповед № 142/29.07.10 г. на кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 109, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е одобрен ПУП-ПРЗ за поземлен имот 153070, м. "Хаджийски ливади", землище с. Малко Конаре, като с ПР за имота се обособява УПИ 153070 "за инженерно-техническа инфраструктура / производство на ел. енергия от ВЕИ/", а с ПЗ в новообразувания УПИ се ситуира свободно застрояване с височина до 10 м. при показатели за зона " "Пп"-П- застр. 80%, П. озел. 20%, Кинт = 1, съгласно приложен проект. Доводите за незаконосъобразност на административния акт двамата жалбоподатели са мотивирали с твърдения за нарушение на административнпроизводствените правила и нарушение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение, след преценка на доказателствата по делото в съвкупност с доводите на оспорващите, първоинстанционният съд е приел, че заповедта не страда от пороците, посочени в двете жалби, а именно, че фактическите основания за издаване на административния акт, обуславят приложението на посоченото в него правно основание и се съдържат и подкрепят от материалните, приложени в административната преписка - Протокол от 29.04.10 г. на ЕС при община Пазарджик, Решение от 13.04.10 г. по чл. 22, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, Акт от 16.10.09 г. за категоризиране на земеделския имот, предмет на заповедта, Решение № ПК-14-ЕО/2009 г. по чл. 85, ал. 4 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда/ ЗООС/, предварителен договор с ЕVN за присъединяване и пр, както и че констатираното нарушение на административнопроизводствените правила досежно начина на уведомяване на жалб. Налбантова е от категорията на несъществените. Касационните доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила би било такова, което е довело до издаване на незаконосъобразен индивидуален административен акт, респ. нарушение, което ако не би било извършено би довело до друг резултат на приключилата административна преписка. Нередовното съобщаване за постъпилия проект не е от категорията на съществените административнопроизводствени нарушения, тъй като правото на оспорване нередовно уведомения участник в административното производство е реализирал, оспорвайки административния акт пред съда. Представяйки пълната административна преписка административният орган е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК, тъй като в същата се съдържат фактическите основания, обусловили приложението на посоченото в обжалваната заповед материално правно основание. Изводите на съда са възприети при напълно изяснена фактическа обстановка /при липсата на искания от страна на касатора за конкретни установявания/, след обсъждане на доказателствата по делото при правилно приложение и на материалния закон, поради което се оценяват от настоящата инстанция като обосновани и законосъобразни. Конкретно нарушение на съдопроизводствените правила не се сочи, предвид което във връзка и с разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК в тази посока не се дължи излагане на конкретни мотиви. С оглед изложеното решението следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба община Пазарджик следва да бъде присъдено на основание чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения юрисконсултско възнаграждение в размер на на 150 лв., платими от касационната жалбоподателка Налбантова. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение