Решение № 7724 от 29.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4139/2021 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет (ДАБ при МС), представляван юрк. Н. Ч. срещу Решение 936/17.02.2021г. постановено по адм. дело 9176/2018г. по описа на Административен съд София - град. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се оспорват фактическите и правни изводи на съда, като се твърди, че процесуалните права на децата са спазени, няма допуснати нарушения на Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, а висшите интереси на децата подлежат на спазване, а не на обсъждане. Изтъква се като неправилно възприятието на съда за липса на мотиви в административния акт по отношение на децата. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт в обжалваната част. Ответникът - Е. Ю., гражданка на Казахстан в лично качество и като законен представител на малолетните деца Е. П. и М. С., чрез адв. П., оспорват касационната жалба. Моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение, което счита за законосъобразно и правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Е. Ю., гражданка на Казахстан в лично качество и като законен представител на малолетните деца Е. П. и М. С. срещу решение 2027/01.08.2018г. на председател на ДАБ при МС, с което е отхвърлена молбата на Е. Ю. и нейните малолетни деца Е. П. и М. С. за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Прието е, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил решение 2027/01.08.2018г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, в която е отхвърлена молбата на Е. Ю. и нейните деца за предоставяне на хуманитарен статут, като преписката е върната за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут, при съобразяване с мотивите на решението. Жалбата на Е. Ю. лично и в качеството си представител на Е. П. и М. С. срещу решението на председателя на ДАБ при МС, в частта за предоставяне статут на бежанец е отхвърлена от административния съд. За да се произнесе, съдът е приел за установено, че действителният мотив за напускане на страната на произход не попадат в обхвата на причини по чл.8, ал.1 ЗУБ раса, религия, националност, политическо мнение, принадлежност към определена социална група не са заявени, не е установено и преследване от държавен орган или организация. Уастановил, че чужденката не е била принудена да напусне Казахстан поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция; нито са заявени твърдения или опасения за в бъдеще за тежки посегателства като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание или предприемане на мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността й от официалните власти в Казахстан или от организации, на които тази държава по произход не може или не иска да противодейства. В частта, с която на чужденката и нейните деца е отказано предоставяне на хуманитарен статут, административният съд е приел, че липсват мотиви на административният орган, по отношение на Е. П. и М. С., което е нарушение на принципа на висшия интерес на детето. Приел е, че административният орган, следва да обсъди социалният доклад, при прилагане на принципа за висшия интерес на детето, като е длъжен да извърши преценка на конкретните факти от бежанската история на жалбоподателката и нейните деца във връзка с обстановката в страната на произход и как същата би се отразила на децата при евентуално завръщане в държавата им на произход. Намира, че не са обсъдени съдържащите се в актуалната справка за страната на произход данни за проблеми на етническите руснаци, както и че административният орган следва да обсъди здравословните проблеми на детето Е. П.. Постановил е връщане на делото като преписка на административния орган за произнасяне, при съобразяване с развитите правни съображения, с установените фактически обстоятелства и с целта на Закона за убежището и бежанците. Жалбата е подадена от страна в първоинстанционното производство, имаща интерес от оспорване на неблагоприятен за нея съдебен акт и в сроковете по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. При произнасянето си първоинстанционният съд е съобразил всички относими към производството факти и обстоятелства, имащи значение за постановяване на правилен и обоснован съдебен акт. Въз основа на безспорно установени в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене факти, съдът е достигнал до обоснован извод за наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизовдствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Видно от доказателствата по делото, административният орган не е доказал установяването на съществуващите факти и основания посочени в обжалваното решение по отношение на предоставянето на хуманитарен статут. Правилно съдът е счел, че в решението на административния орган не е извършена преценка, съобразена с висшия интерес на децата, включително във връзка с тяхната лична ситуация и възможността за благоденствието им при евентуално връщане в страната на произход. Предвид възрастта на децата, тази преценка е следвало да бъде извършена и подробно мотивирана, още повече и при данните за конкретното място на произход. Решението на административния орган е издадено при нарушаване на изискването за форма, тъй като мотиви за отказа по отношение на децата не са изложени. Съгласно съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на малетно лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на детето, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно децата. В същия смисъл е съображение 33 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно което Висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз ("Хартата") и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на малолетното лице, в т.ч. неговия произход. Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано в чл. 25, § 6 от тази директива. Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при прилагането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 23 от тази директива, озаглавена "Ненавършили пълнолетие" гласи, че 1. Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. 2. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция намира, че административният орган не е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история и обосноваване неприложимостта на забраната за връщане по отношение на малолетните кандидати за закрила. В решението на административния орган мотиви относно липсата на основания за предоставяне на международна закрила по отношение на децата напълно липсват. Правилно съдът е достигнал до обоснован извод за липса на мотиви и в хипотезата на чл. 9 ал. 8 от ЗУБ. Наличието на основания за предоставяне на статут по смисъла на чл. 9 ал. 8 от ЗУБ следва да се преценя на база цялостната бежанска история на търсещия закрила и при съобразяване с неговото семейно състояние, когато е относимо към конкретното производство. При преценка на релевантните за производството обстоятелства в конкретния случай, не могат и не следва да се игнорират и да не бъдат обсъдени данните, свързани с наличието на сериозен здравословен проблем на малолетното дете търсещо закрила. При тези обстоятелства, решението на първоинстанционния е правилно и обосновано, като не са налице сочените в жалбата касационни основания. Жалбата срещу него следва да се остави без уважение като неоснователна. Предвид описаното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение