Решение № 5500 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1953/2021 г.

Решение № 5500 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1953/2021 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите КЗП, чрез пълномощник, против решение № 6960 от 4.12.2020 г., постановено по адм. д. № 9937/2020 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негова заповед № 269/15.06.2020 г. за забрана на нелоялна заблуждаваща търговска практика, упражнявана от "Непи Проджект Уан" ЕООД, гр. София. Касаторът навежда твърдения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения иска отмяна на решението и произнасяне по същество, с което подадената от дружеството жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът "Непи Проджект Уан" ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение поради неправилно конституиране на страните по делото, алтернативно поддържа заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред Административния съд София-град е образувано по подадена от "Непи Проджект Уан" ЕООД срещу заповед № 269/15.06.2020 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. С разпореждане от 14.10.2020 г. съдията-докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание с указание да се призоват страните, без да ги определи и индивидуализира. Делото е решено в едно заседание, за което са призовани "Непи Проджект Уан" ЕООД и Комисията за защита на потребителите. Обявлението за постановеното решение е изпратено на КЗП. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. С оглед на това, преди да обсъди доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост, съдът следва да прецени неговата валидност и допустимост. Обжалваното съдебно решение е валидно - постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано. Решението е недопустимо, тъй като е постановено при участие на ненадлежна страна и без участието на органа, издал оспорения акт. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал административния акт. Тъй като оспорването на един индивидуален административен акт е средство за защита срещу едностранно властническо волеизявление на държавен орган, т. е. срещу упражняване на държавна власт, законодателят сам и изрично е определил, че оспорването се предявява срещу издателя на акта, от който се претендира засягане на права и законни интереси. Задължение на съда е да определи точно кой е органът, издал оспорения акт и именно него да конституира като ответник по делото - чл. 154, ал. 1 АПК. В случая оспореният административен акт е издаден от председателя на КЗП, а не от Комисията за защита на потребителите като колективен орган. Фактът, че председателят на КЗП е част от състава на Комисията не води до извод, че Комисията за защита на потребителите е издател на оспорения административен акт. За да бъде съдебната защита ефективна и за да постигне своята цел, а именно разрешаването на правен спор със сила на пресъдено нещо, тя трябва да бъде проведена в съдебно производство с участието на надлежните страни. Съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна, не може да постигне търсената защита, тъй като не обвързва със сила на пресъдено нещо правния субект, отговорен за твърдяното неправомерно засягане. Съобразявайки характера на административното производство, изключителна важност на въпроса за правилното конституиране на страните и специфичния предмет на съдебното административно производство - законосъобразността на акт на административен орган, законодателят в чл. 153, ал. 1 АПК е посочил кои са страните в съдебноадминистративно производство по оспорване на индивидуален административен акт - оспорващият, органът, издал административния акт, и всички заинтересовани лица. Интересите на държавата да установи и наложи законно упражняване на предоставената на органите власт и да защити субективните права и законни интереси на адресата на акта са наложили на законодателно ниво да бъде определено срещу кого се предявява искането за съдебна защита, а именно - органът, издал акта. Само на този орган законът предоставя процесуалната правоспособност да докаже пред съда законността му. Законът не поставя никакви други изисквания, за да придобие органът качеството на ответник, освен да е издател на акта. Дали издалият оспорения акт орган е материално компетентен да го издаде и дали са спазени изискванията за законосъобразност при издаването на акта, органът доказва в хода на съдебното производство. Само чрез определянето със закон за ответник на органа, издал акта, законодателят гарантира, че съдебното производство ще бъде проведено спрямо надлежния ответник. Предвид изложеното и на основание чл. 153, ал. 1 АПК, като страна в производството съдът, в разпоредителното заседание, е следвало да издири и конституира органът, издател на акта, защото кой е ответник в конкретното съдебно производство определя съдът, изхождайки от обозначения в оспорения акт издател, по арг. от чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК. В този смисъл е и установената категорична и трайна практика на Върховния административен съд. Административният съд София - град не е определил правилно ответника по жалбата и е провел съдебно производство и постановил съдебно решение срещу ненадлежна страна. Това прави съдебното решение недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на съда за ново разглеждане от друг състав. С оглед изложеното, доводите на касатора за неговата неправилност не следва да се обсъждат, а за разноските в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд