Решение № 6657 от 21.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Николов срещу решение 562/08.08.2022 г., постановено по адм. д. 246/2022 г. по описа на Административен съд Хасково (АС-Хасково). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.и Касаторът иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и оспорения Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 за кампания 2019 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , изх. 01-6500/2384#4/15.02.2022 г. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът на заместник изпълнителнияj директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), редовно призован за открито съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител, но в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 562/08.08.2022 г., постановено по адм. д. 246/2022 г. по описа на АС-Хасково е отхвърлена жалбата на Н. Николов против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 г., изх. 01-6500/2384#4/15.02.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване с приложимия материален закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено и последователно е представил установената фактическа обстановка като е описал точно всички извършени в административното производство действия. Обсъдил е и заключението на съдебната експертиза, според което правилата за биологично земеделие са спазени за цялата площ на парцелите, заявени по мярка 11, което не е кредитирал, но е формирал правни изводи само въз основа на констатациите си по отношение на парцел 47468-122-2-1 с площ 1,52 ха, одобрен със заявена култура орехи, а в текущото за 2019 г. заявление е деклариран като предназначен за угар. Съдът само е споменал другия спорен парцел 67146-184-4-1 с площ 0,34 ха, одобрен със заявена култура люцерна, а също деклариран през 2019 г. за угар, но по отношение на него липсва конкретно обсъждане и формиране на правни и фактически изводи. Подобно ясно разграничаване липсва и в оспорения пред първата инстанция акт за прекратяване на биологичен ангажимент, в която не е извършено съпоставяне между площта на парцелите, за които е декларирано, че са оставени за угар и цялата (20,31 ха) площ, за която е поет ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие , направление Биологично растениевъдство . Не са обсъдени изрично и отделно двата сертификата, представени в административното производство, приети като писмени доказателства по делото, които удостоверяват произведената биологична продукция и са издадени от две различни контролиращи лица. От съдържанието на административния акт също не е ясно становището на заместник изпълнителния директор на ДФЗ по отношение на тези сертификати и по каква причина не са възприети като отговарящи на изискванията за подобен вид документи. На практика съдът е обосновал изводът за неоснователност на жалбата на Н. Николов само въз основа на обстоятелството, че част от първоначално заявената площ за биологично производство към годината на текущото заявление е декларирана с угар т.е. с нулеви количества на произведената продукция поради липса на орехови насаждения (без обсъждане на люцерната). Тези съображения на АС-Хасково не кореспондират с приложеното от административния орган правно основание за прекратяване на биологичния ангажимент и не отчитат разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Наредба 4/2015 г., според която в блока на земеделското стопанство по направление "биологично растениевъдство" могат да бъдат оставяни парцели под угар, за които има сключен договор с контролиращо лице. Като основание за издаване на оспорения пред АС-Хасково административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент е посочен чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 214-2020 г. (Наредба 4/2015 г.). Съгласно цитираната разпоредба ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Според чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и т. 5 от Наредба 4/2015 г. ( в приложимата редакция) подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция; да предоставят документите, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент; за площите до края на ангажимента поне веднъж да получат сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция. Следователно обсъжданите от АС-Хасково обстоятелства, послужили за формиране на правните му изводи за законосъобразност на акта за прекратяване на биологичния ангажимент не кореспондират с приложеното от административния орган правно основание за издаване на административния акт, но грешката е в резултат от липса на ясно описание в административния акт на факти, приети за установени в административното производство. Решаващият съд необосновано е приел, че съдържанието на оспорения пред него административен акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което съставлява основание по чл. 146, т. 2 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено като необосновано, но поради подробните мотиви в съдебния акт относно извършените в административното производство действия и актове е възможно спорът да бъде решен при условията на чл. 222, ал. 2 от АПК като бъде отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 на основание чл. 146, т. 2 от АПК, а преписката да бъде изпратена на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение. При новото произнасяне трябва да бъдат разгледани и установени относимите факти поотделно за двата парцела, декларирани за кампания 2019 за угар; конкретизирано началото на поетия ангажимент за всеки един от тях, респективно съотношението на тяхната площ към цялата одобрена; анализирани посочените от подпомаганото лице форсмажорни обстоятелства за това деклариране; отнасянето на двата представени сертификата към тези обстоятелства, респективно съображения относно правното значение на тези два документа. След установяване на всички относими факти административният орган трябва да определи на хипотезата на коя правна норма се отнасят, за да приложи правилно материалния закон. и да прецени необходимостта от издаване на административен акт с подобно съдържание. По водене на делото касационният жалбоподател е направил разноски в общ размер на 1921 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения, Върховният административен съд