Решение № 62 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4776/2015 г.

Решение № 62 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4776/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Окръжна прокуратура - В. срещу решение № 455 от 13.03.15 г. по в. гр. дело № 493/15 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 6106 от 17.12.14 г. по гр. дело № 7925/14 г. на Варненския районен съд в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на С. Б. Н. сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, ведно със законната лихва, считано от 27.01.14 г. до окончателното изплащане. Постъпила е и насрещна касационна жалба от ищеца С. Н., с която обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер. С определение № 1303 от 18.11.15 г. настоящият състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ОП - В. в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата 6 000 лв, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост, като е счел, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 42 от 22.02.13 г. по гр. дело № 854/12 г. на ВКС, III г. о., решение № 95 от 23.04.14 г. по гр. дело № 5805/13 г. на ВКС, III г. о., решение № 310 от 2.11.15 г. по гр. дело № 410/15 г. на IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и др. Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 2 ЗОДОВ и на чл. 52 ЗЗД държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл са и решенията на ВКС, постановени по уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 2 ЗОДОВ, в които е прието, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл не е абстрактно понятие. С обжалваното решение въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно: На 6.08.13 г. срещу ищеца С. Н. и С. Й. е започнато досъдебно производство № 234/13 г. по описа на ОД на МВР - В. за това, че на 6.08.13 г. в [населено място], ЖК "В.", в магазин за продажба на алкохол и цигари, стопанисван от Е. "В. -75" В., в съучастие, като съизвършители помежду си, в качеството на длъжностни лица - инспектори по приходите в ТД на НАП - В., в кръга на службата си са съставили неистински официални документи - протоколи за извършени проверки на Е. "В. -75" В., с които удостоверили неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства - престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Със заповед за задържане на лице № 862/6.08.13 г. ищецът е задържан на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. С постановление на прокурор при ВРП от 7.08.13 г. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, като му е наложена мярка за неотклонение "подписка". С влязло в сила на 27.01.14 г. постановление № 11240/13 г. от 9.01.14 г. на прокурор при ВРП е прекратено наказателното производство поради малозначителност на извършеното деяние. Със заповед № ЗЦУ-843/19.08.13 г. на изп. директор на НАП ищецът временно е отстранен от служба на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител, която впоследствие е отменена на 24.03.14 г. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид личността на ищеца - образован, с добро обществено и социално положение - инспектор в НАП, с безупречна служебна репутация, семеен, с дете, на възраст да разбира случващото се с неговия родител; настъпилите в резултат на наказателното преследване отрицателни последици за него в емоционален, здравословен и професионален аспект, обществения и медиен отзвук на случилото се, и е счел, че сумата от 6 000 лв справедливо репарира вредите. В касационната жалба на Окръжна прокуратура - В. се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се намали размера на обезщетението. Ответникът по жалбата С. Б. Н. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о., като взе предвид доводите на страните и провери правилността на решението на основание чл. 291, ал. 2 ГПК намира следното: Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен. Настоящият съдебен състав намира, че за покриване вредите на ищеца - претърпяни болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 4 000 лв. Този размер е съобразен с разумния срок на наказателното преследване - 5 месеца, което е реализирано само във фазата на досъдебното производство; мярката за неотклонение "задържане под стража" за срок от 24 часа е постановена от МВР по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а от прокуратурата с постановление от 7.08.13 г. му е наложена най-леката мярка за неотклонение "подписка". Същевременно е установено от писмените и гласни доказателства, както и от съдебно-психологическата експертиза, че предизвиканото наказателно производство е било отразено в медиите, довело е до негативни преживявания, свързани със стрес и тормоз, неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и познати с оглед общественото положение на ищеца, нарушило е психическия му баланс, бил е в състояние на силна фрустрация, не е могъл да функционира нормално в ежедневието и да изпълнява задълженията си като съпруг и баща. Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да се отчетат при определянето му. По изложените съображения решението в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 4 000 лв. до 6 000 лв. следва да се отмени и иска за разликата от 2 000 лв. като неоснователен да се отхвърли. В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.