Решение № 13783 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3763/2020 г.

Решение № 13783 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3763/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Н. Папаризова от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Джелепов, срещу решение № 388 от 12.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2347/2019 г. на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № 170 А – 2200 от 5.09.2017 г. на Кмета на Община Пловдив, в частта, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план - плана за застрояване (ПУП - ПЗ) за ПИ идентификатор № 56784.537.62 и в частта за нов ПУП – ПЗ за Пи идентификатор № 56784.537.63 по отношение на предвиденото основно ниско застрояване между ПИ идентификатори № 56784.537.62 и № 56784.537.63, за които са отредени УПИ № 537. 9509 и № 537. 9510 и с което решение жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че с предварителен договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ е дала съгласие само и единствено за изменение на регулацията в двата имота, както и за едноетажно допълващо свързано застрояване от към дъното на нейния имот и имота на заинтересованата страна пред първата инстанция. Твърди, че не е давала съгласие за изменение на плана за застрояване досежно съществуващото и предвидено в имотите основно застрояване и допуснатото изменение на същото в лицевата част на имотите, с което се предвижда свързано триетажно застрояване. Твърди, че липсата на такова съгласие и подмяната на волята й и въвеждането й заблуждение, че изменението ще касае само регулацията и допълващото застрояване, водят до нищожност на оспорената заповед в оспорената й част, противно на приетото от съда в оспореното решение. Посочва, че с предвиденото свързано триетажно застрояване в лицевата част на нейния имот, и при евентуалното му реализиране ще се препятства достъпа до едноетажната й жилищна сграда вътре в имота на аварийни автомобили, както и възможността да реализира сгради за двете си дъщери. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява за нищожна заповедта в оспорената й част. Претендира разноски. Ответникът Кметът на община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Ангелов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът М. Димитров, чрез процесуалния си представител адв. Дуков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците З. Маринова, Н. Георгиев и "Филкаб" АД не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед в оспорената й част не е нищожна, тъй като най – напред е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, като не е налице това основание за нищожност на заповедта. Приел е липса на основанието за нищожност за нарушение на формата на административния, тъй като не е налице пълното й неспазване и неиндивидуализирането или недостатъчното индивидуализиране на разпоредените права и/или задължения, водещо до липса на разбираема воля, като в случая оспорената заповед има ясно изразена воля. Посочил е и че противоречието на акта с материалния закон е основание за нищожност, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, евентуална грешка в преценката на фактите и приложението на закона са основание не за нищожност, а за унищожаемост на акта. Приел е и че оспорената заповед не е нищожна и по критерия – особено съществено нарушаване на административно производствените правила, водещо до липса на волеизявление. Приел е и липса на нищожност досежно твърдени нарушения на материалния закон, като е посочил, че отсъствието на еднозначно изразено съгласие за изменение на ПУП в частта на предвиденото застрояване, с допускане на свързано основно ниско застрояване, не е основание за нищожност, а за унищожаемост на заповедта, тъй като свързаното основно ниско застрояване принципно е допустимо по закон, т. е. не е предвидено застрояване недопустимо по материалния закон. В тази връзка е обосновал извод, че не е допуснато "особено тежко" нарушение, каквото би имало в хипотеза, при която актът не е издаден въобще въз основа на закон или подзаконов нормативен акт и последиците от издадения акт са напълно нетърпими от правовия ред. Приел е и че липсата на съгласие по чл. 21, ал. 5 ЗУТ представлява отсъствие на една от предпоставките за издаване на заповедта в оспорената й част, обосноваваща незаконосъобразност на заповедта (унищожаемост) на акта, но не и неговата нищожност. Посочил е и, че не е налице нарушение на целта на закона, което да е основание за нищожност, тъй като нарушението на материалния закон не обосновава извод, че одобреното изменение на ПУП в част застрояване е недопустимо и невъзможно на посоченото в акта правно основание, а отсъствието на съгласие или отпаднало такова, касае законосъобразността на заповедта, но не обосновава нищожност на същата в оспорената й част. По изложените съображения е приел, че заповедта не е нищожна в оспорената й част и е отхвърлил оспорването. Оспореното решение е правилно. Според съдебната практика и правната теория, при липса на законови критерии за нищожност, един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т. е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила водещи на практика до липса на волеизявление, като това са основанията за нищожност касаещи компетентността на органа и допуснати процесуални нарушения. Наличието на особено тежък порок обаче може да касае и материалната законосъобразност на акта. Теорията и практиката очертават и критериите в най - обобщен вид за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност", като се приема, че нищожност има, когато: на първо място - налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Т. е. административен акт е нищожен при наличие на изключително тежко нарушение (порок). При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. При очертаване на общо приетите критерии за нищожност на първо място АС – гр. Пловдив правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, поради което не е налице основание за нищожност по този критерии. Правилно е приел съдът и че не е налице нарушение на административно производствените правила и изискването за форма, които да водят до невъзможност да се разбере волята на органа или такива водещи до липса на волеизявление, като в тази връзка е законосъобразен извода на съда за липса на основание за прогласяване на нищожност на заповедта и на това основание. Правилен е най – накрая извода на съда за липса на основание за нищожност на заповедта и по критериите очертани досежно материалната незаконосъобразност на заповедта. Действително законът предвижда като основание за изменение на плана за застрояване наличието на някое от основанията, посочени в чл. 134 от ЗУТ, като по т. 6, ал. 2 на тази разпоредба е предвидена и възможността за изменение на плана по общо съгласие на страните. От доказателствата о делото безспорно е установено, че е налице съгласие за изменение на регулацията, както и за изменение на плана в частта касаеща допълващото застрояване в имотите на жалбоподателката и заинтересованата страна пред първата инстанция, но не е било налице изрично изразено съгласие досежно изменение на плана в частта на основното застрояване и предвиждането на ниско свързано застрояване в двата имота. Този порок на заповедта обаче както правилно е приел АС – гр. Пловдив е относим към предпоставките за незаконосъобразност, унищожаемост на акта, но не води до толкова тежък порок, който да обоснове нищожност на заповедта. Във връзка с очертаните по – горе критерии, оспорената заповед не е нищожна, тъй като не е налице пълна липса на предпоставките по правната норма, а напротив по закон е допустимо свързано застрояване и в случая предвиденото такова е съответно на устройствената зона, в която са имотите. Актът не е лишен от правно основание, както и акт със съдържание като оспорената заповед може да бъде издаден въз основата на закона и е допустим. Във връзка с очертаните по – горе критерии нарушението на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, съответно на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е нарушение на материалния закон, което може да обоснове незаконосъобразност на заповедта, но не и нейната нищожност. И доколкото предмет на делото е само и единствено нищожността на заповедта, то законосъобразно АС – гр. Пловдив е приел, че не са налице законовите предпоставки за това и правилно е отхвърлил оспорването на заповедта в оспорената й част касаеща изменението на плана за застрояване. За пълнота във връзка с опасенията на жалбоподателката изразени в касационната жалба за невъзможност на достъп до едноетажната сграда в имота при реализиране на строителството, следва да се посочи, че планът за застрояване е едно предвиждане досежно допустимото застрояване в имота й, като реализирането му зависи изцяло от нейната воля и инициатива. Т. е. само по нейна воля би могло да се реализира застрояване, с оглед на притеснението за достъпа й до съществуващата в имота й едноетажна сграда. Следва да се посочи и че в случай, че не е съгласна с така предвиденото застрояване в имота й и не иска да го реализира за нея съществува възможността да предприеме действия по изменение на плана касаещ нейния имот. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на ответника Кмета на община Пловдив за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, но само за настоящата инстанция, а не за двете инстанции, тъй като за първата инстанция такава претенция е била уважена вече, като същото следва да бъде уважено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва и да се осъди касатора да заплати на този ответник сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Предвид изхода на спора е основателно и искането на ответника М. Димитров и като доказано, представени са доказателства за реално сторени разноски (договор за правна помощ и съдействие), същото следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, състав на Второ отделение на Върховния административен съд