Решение № 13102 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14447/2010 г.

Решение № 13102 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14447/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Павлина Цветкова Младенова от гр. Монтана срещу решение от 08.10.2010 г. по адм. д. № 448/2010 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу мълчалив отказ на директора на ОД на МВР Монтана да отмени принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС, наложена със заповед № з-1075/01.04.2008 г. на директора на ОД на МВР Монтана. Твърди се нарушение на материалния закон - неправилно съдът е приел, че към момента материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка не са отпаднали. Ответникът по жалбата прави възражение за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, тъй като във връзка с решение № 2 от 31.03.2011 г. по конституционно дело № 2/2011 г. на Конституционния съд на РБългария, на 24.05.2011 г. наложената принудителна административна мярка за напускане на страната по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД е снета автоматично от автоматизираната информационна система на МВР. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, тъй като не е оттеглена подадената касационна жалба пред съда и няма данни да е постановен акт, с който се отменя наложената принудителна административна мярка. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 78а, ал. 1 ЗБЛД, органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на ПАМ, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени. С ал. 2 на чл. 78а ЗБЛД е предвидено, че ПАМ се прилага или отменя след получаването на акта по ал. 1. Адресатът на ограничителната мярка е поискал с молба от 5.07.2010 г. до публичния изпълнител при ТД на НАП - Монтана да направи искане за отмяна на наложената ПАМ поради отпадане на предпоставките на нейното налагане. Изложил е доводи, че е освободен като чл. на съвета на директорите на търговското дружество - длъжник, чиято дейност е прекратена и същото е заличено от търговския регистър. Молбата, ведно със становището на публичния изпълнител, по чиято инициатива е приложена мярката, е постъпило в ОДМВР - Монтана на 13.07.2010 г. Сезиран с искането за отмяна на мярката и становище на иницииралия производството по налагането й орган, издателят е следвало да прецени релевантните към основателността на искането юридически факти. При всички случаи и във всеки един момент компетентеността на административния орган да преразгледа мярката при промяна на обстоятелствата съществува, като преценката подлежи на съдебна проверка по реда на АПК. При липсата на изрично произнасяне по молбата в срока по чл. 57, ал. 7, вр. с ал. 1 АПК, с жалба вх. № 20066/16.08.2010 г. жалбоподателката е оспорил мълчаливия отказ на директора на ОДМВР - Монтана да отмени наложената ПАМ поради отпадане на основанията за прилагането й. Установено е в съдебното производство, че жалбоподателката е освободена от длъжността чл. на съвета на директорите на "Мир8" АД, в каквото качество й е наложена принудителната административна мярка, дружеството е обявено в несъстоятелност, в касационната жалба е посочено, че е заличено от търговския регистър и не съществува като правен субект. Административният орган е следвало да се произнесе относно тези обстоятелства като основания за прекратяване на мярката. С решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД е обявена за противоконституционна. Според чл. 151, ал. 2 от Конституцията, законът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила. По аргумент от противното от ал. 3 на същия текст, частта от закона, която противоречи на Конституцията се обезсилва и загубва действието си, т. е. престава да действа занапред. На основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) решенията на този съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, т. е. важат спрямо всички. Този новонастъпил юридически факт, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, следва да се отчете като правопрекратяващ досежно възможноста за в бъдеще адресатът да търпи ограничение, произтичащо от обезсилена законова норма. След влизане в сила на решението на Конституционния съд и доколкото ПАМ е наложена под прекратително условие (до отпадане на основанието), обезсилването на законовата норма съставлява основание за прекратяване на действието й, което може да бъде разпоредено от органа, издател на заповедта за прилагането й. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно. От установените фактически обстоятелства и направения правен анализ следва извод, че оспореният мълчалив отказ е бил формиран в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. Така констатираните пороци обуславят извод за незаконосъобразност на административния акт, който подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, и т. к. въпросът е предоставен на преценката на административния орган - преписката следва да му се върне по реда на чл. 228, вр. с чл. 175, ал. 1 АПК за ново произнасяне. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,