Решение № 5915 от 15.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез адв. Антонова срещу Решение 1655 от 07.10.2021 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело 1345/2019 г., с което, по жалбата на С. Главчева, осъществяваща стопанска дейност като едноличен търговец с наименование ЕТ С. Главчева , [ЕИК], [населено място], община Хаджидимово, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 01/311/00815/3/01/04/01 с изх.01-6500/8612 от 06.12.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са наведени трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Тяхното осъществяване е аргументирано с доводи, че АУПДВ е издаден от компетентен по материя орган, в предвидените от закона писмена форма и изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включващи фактически и правни основания за произнасяне на органа. Правото на участие на заинтересуваното лице е осигурено чрез надлежното му уведомяване за служебното иницииране на производството по издаване на административния акт по чл. 26 АПК. Според касатора АС Благоевград е приложил материалноправни норми към програма, която е била приета 7 години преди да влезе в сила ЗУСЕСИФ. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ. Претендират се деловодни разноски по списък. Ответникът, ЕТ С. Главчева , чрез адв. Янев, оспорва основателността на касационната жалба в подробно писмено становище и моли за присъждане на разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: С оспорения пред АС Благоевград АУПДВ в тежест на ЕТ С. Главчева е установено публично държавно вземане в размер 54288,97 лева с източник твърдяно от администрацията неизпълнение от адресата на акта на договорни и нормативни задължения. На едноличния търговец е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 - 2013 г. с договор 01/311/00815 от 20.10.2014 г., сключен между ДФЗ и ЕТ С. Главчева с предмет Изграждане на две къщи за гости в [населено място], община Хаджидимово, област Благоевград за интегриран селски туризъм , като е установено неспазване на разпоредбите на т.8.1 във връзка с т.4.12 и т.4.18 от договора във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 30 от 11.08.2008 г./. Едноличният търговец не изпълнил финансовите показатели на одобрения бизнес план - средноаритметичното изпълнение за три пълни финансови години е в размер на 23,52 % от заложените приходи. Според първостепенния съд компетентността на издателя на акта следва от разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП и са спазени изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. По отношение на процесуалния ред за възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ съдът е приел, че нарушението, във връзка с което ДФЗ претендира възстановяване на 25% от предоставената финансова помощ, попада в основанията за извършване на финансова корекция по чл. 70 от ЗУСЕСИФ, тъй като се касае за неизпълнение на задълженията на ответника съгласно одобрения бизнес план, а това неизпълнение представлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Според чл. 2 от Наредба 30/2008 г. по реда на същата се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, а те са: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; 3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. На едноличния търговец е предоставена безвъзмездна финансова помощ за осъществяването на проект изграждане на две къщи за гости в [населено място]. В изпълнение на чл. 16, ал. 1 от наредбата кандидатът е представил бизнес план по образец за период от 10 години. В таблица 2 към раздел IV от бизнес - плана са посочени приходите от субсидираната дейност, свързани с продажба на услуги - отдаване под наем на стаи за нощувки. Съгласно ал. 2 на чл. 16 бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Безспорно, както твърди касаторът, договорът за отпускане на финансовата помощ не би бил сключен и помощта за изграждането на къщите за гости не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес план не изпълнява изискването на чл. 16, ал. 2 от наредбата - да доказва икономическа жизнеспособност на предприятието по определението в § 1, т. 6 ДР - генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. От изложеното следва, че показателите в бизнес плана в частта му за приходите се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т.е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата, още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 311, обратно на изложеното в касационната жалба. Неизпълнението на посочените индикатори следователно обосновава извод за това, че не са постигнати целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредба 30/2008 г., както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по-специално принципът на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза, регламентиран в чл. 30 от Регламент 966/2012 относно финансовите правила, отм., съответно в чл. 33 от Регламент 2018/1046 (Финансов регламент), както и принципът на устойчиво развитие по чл. 8 от Регламент 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013). Според определението в чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза, е нередност. Съгласно чл. 56, § 1 от Регламент 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т. 42 от решение на СЕС от 8 май 2019 г. по дело С-580/17, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013 г., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, т. е. след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент 1306/2013 като пряко приложим.