Решение № 11354 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6735/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на О. Н. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Д. Попов служебен защитник против решение 4908/12.05.2025 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 996/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2735 от 27.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на РБ. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се оспорва извода на първоинстанционния съд за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Касаторът счита, че в решението е извършен формален анализ на обстановката в Сирия, който не кореспондира с личната му бежанска история. В обобщение се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Е. Хичовски, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на съдебния акт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АС - Хасково е било решение 2735 от 27.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на О. Н. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и 9 ЗУБ. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма. В съответствие с изискването на чл. 76, ал. 2 ЗУБ решението е връчено на търсещия закрила в присъствието на преводач, като е отбелязано, че се е запознал с текста му на език, който разбира. Не са констатирани нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията на ЗУБ при провеждане на интервюто. По материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е приел, че не са налице основания по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическата страна съдът е установил, че административното производство е образувано по молба за закрила, подадена на 23.07.2024 г. от О. Н. А., от мъжки пол, гражданин на Сирия, роден на [дата]., Алхириджия, обл. Дейр Алзор, [заличен текст] по народност, вероизповедание [заличен текст], семейно положение - неженен. Заявява, че напуснал Сирия нелегално на 24.02.2024 г., Турция преминал транзит и влязъл нелегално на територията на България на 14.07.2024 г. Посочва, че дошъл в България, защото е по-сигурно, с надеждата да се събере със семейството си, като в Сирия са останали да живеят майка му, петимата му братя и шестте му сестри. Заявява, че родното му село се намира под контрола на кюрдите, обстановката там, както и в цялата страна, е несигурна. Посочва, че бил задържан два пъти от кюрдските отряди, като е успял да избяга. Твърди, че не е имал проблеми заради своята етническа принадлежност и заради изповядваната от него религия. Не е бил арестуван, съден или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти. Не е членувал в политическа партия или организация и не е бил член на въоръжена групировка. Не е бил заплашван, но върху него е оказано насилие през януари 2023 г., когато една банда влязла в дома му и му взела парите. При тези факти първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 и 4 ЗУБ. Кандидатът не е преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. В тези мотиви съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ, в частта, която на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ е отказан статут на бежанец. По отношение основанията за предоставяне на хуманитарен статут съдът е приел, че спрямо чужденеца не са налице основанията по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Наличието на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът е преценил въз основа на данните от представената справка за сигурността в Сирийската арабска република от 14.01.2025 г. и тълкуването на чл. 15 буква в) от Директива 2004/83/ЕО, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-465/07, приложимо и по отношение на действащата директива 2011/95/ЕС. Според съда обстановката в страната на произход е претърпяла съществена промяна, но не отговаря на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че безредиците не засягат цялата територия на страната, наличието на въоръжени действия в отделни части на страната не може да бъде приравнено на безогледно насилие, още повече, че цялото семейство на жалбоподателя е останало в Сирия. В подкрепа на изводите си съдът е съобразил и данните в справките от 03.02.2025 г. и от 08.04.2025г. за предприети масивни действия за подобряване условията в страната по отношение на транспорт, образование, финансиране и правна защита и завръщане на над 400 000 бежанци обратно в Сирия. Решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен и обоснован е изводът на съда за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. В настоящия случай, обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната лична история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Видно от личната история на търсещия закрила не са изтъкват обстоятелства, от които да се заключи, че спрямо него са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия заради военните действия и лошото икономическо положение, както и че не иска да се завърне в страната на произход. Правилно е отчетено от първостепенния съд, че в личната история на кандидата за закрила се прокрадват елементи от икономически характер, обуславящи решението за напускане на страната по произход и нежеланието за връщането му там. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Основните доводи в касационната жалба са за нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон при преценката на основанията за предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които касационната инстанция намира за неоснователни. Изводът на съда, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на посоченото основание, съответства на фактите от бежанската история на чужденеца, на събраните по делото данни за ситуацията в Сирия и на критериите, въведени от Съда на ЕС за преценка наличието на тежки и лични заплахи срещу живота и личността на чужденеца, поради безогледно насилие породено от съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-285/12, т. 30 съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставянето на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на член 15, буква в) от директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (в този смисъл Решение по дело Elgafaji, посочено по-горе, точка 43). В конкретния случай риск от такива тежки посегателства не е установен по делото. Това се потвърждава и от справката за актуалната обществено политическа обстановка в Сирия от 30.09.2025 г., представена в касационното производство. Според последната справка към 25 септември 2025 г. общо 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседните страни, като се наблюдава процес на вътрешно разселване. Десйтвително област Дейр Ал Зор е една от най-засегнатите области от войната, но липсват данни, включително и от публично достъпни източници за съществуването на сблъсъци, които да пораждат тежки и лични заплахи срещу живота и личността на молителя, поради самото му присъствие в тази област. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че семейството на О. Н. А. продължава да живее в родното му село, намиращо се в обл. Дейр ал Зор. В разглеждания случай, основните причини за напускане на Сирия, посочени от касатора, са свързани с финансовото му положение и не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Не се установяват и основателни опасения от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и поради заявения от молителя страх, че селото, в което живее е под контрола на кюрдските сили, и съществува опасност да бъде търсен от тях за набиране на военна служба. В справката от 20.10.2025 г. се съдържа информация относно характера и особеностите на военна служба при новото правителство в Сирия, според която през февруари 2025 г. няколко източника съобщават, че президентът на сирийското временно правителство Ахмад Ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба, освен в ситуации на извънредно положение. В приложените справки по делото е посочено, че източната част на Дейр ал Зор се контролира от Сирийските демократични сили (SDF), които са водена от кюрдите коалиция от недържавни въоръжени групировки и че този район, заедно с Хасака и части от провинциите Ракка и Алепо (Халеб), е част от регион, управляван от цивилната демократична Автономна администрация на Северна и Източна Сирия (AANES). По данни, публикувани на интернет страницата на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (European Union Agency for Asylum) в справката е посочено за съобщения, че след законово изменение от май 2021 година са докладвани кампании на SDF в различни общности в арабското мнозинство за арестуване и насилствено набиране на мъже и жени на възраст между 18 и 31 години, както и части на SDF са вербували млади мъже по домовете им и са арестували всеки, който е отказал да се съобрази с тези решения. В конкретния случай касаторът в проведено интервю не заявява подробности от действително осъществено спрямо него насилие от кюрдските сили за набирането му на военна служба. Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По тези съображения, настоящата касационна инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,