Решение № 3200 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5558/2019 г.

Решение № 3200 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5558/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община - район "Сердика", чрез юрк. Костадинова като процесуален представител, против решение № 545 от 29.01.2019 г., постановено по адм. дело № 3217/2018 г. по описа на Административен съд С. - град. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението, като се иска отмяната му. Ответникът - И. Павлов, чрез пълномощника си адв. Илиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Ответниците - М. Милева, А. Милев, С. Манолов, Н. Тодорова, О. Павлов, Р. Павлова и Г. Дрънкарова не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отменена заповед № РСР17-РА50-6/13.02.2017 г на главния архитект на район "Сердика" при Столична община, с която е одобрено изменение на плана за застрояване (ПЗ) и работен устройствен план (РУП) на м. "Зона Б-15", кв. 44, УПИ ХV-17, съгласно приложения проект при спазване на ограниченията за зона УК № 11 – ЦЗ по приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че оспорването от собственик на жилище, представляващо преустройство на подпокривно пространство в сграда, находяща се в съседен УПИ XIV-16, кв. 44 е допустимо в условията на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ и основателно поради издаване на оспорената заповед при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на формата и на материалния закон. Излага съображения, че не са конституирани и са лишени от участие в административното производство собствениците и носители на вещни права в съседния УПИ XIV-16, които са заинтересувани страни, тъй като има промяна в конфигурацията и височината на застрояването в УПИ XV-17, предмет на одобрения план. Според съда заповедта е издадена без да са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са взети предвид становищата на страните, с което е допуснато нарушение по чл. 35 АПК. Сочи, че графичната част или е грешна, или има причина за различната кота тротоар с разлика от 0.40 м спрямо действащия план от 1994 г., като не е съобразено как това ще се отрази на сключеното застрояване в съседните УПИ, при липса на надлежни геодезически измервания. Като нарушение е преценено и обстоятелството, че в графичната част на заповедта не се съдържа отразяване на законната надстройка на оспорващия И. Павлов в съседното УПИ XIV-16, както и че липсва задължителната таблица по Наредба № 8 с посочени височина, плътност и интензивност на застрояването в УПИ XV-17. Обосновава извод, че заповедта е издадена и в противоречие с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Възражението на касатора, че съдът се произнася по недопустима жалба е неоснователно. Законосъобразен е изводът, че жалбоподателят в първоинстанционното производство И. Павлов е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ. Според тези норми заинтересувани лица в производството по одобряване на ПУП и на изменението му са собствениците и носителите на ограничени вещни права в непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими съседни имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им. Касае се за случаи, при които новото предвиждане е за свързано застрояване, при което сградите в два или повече урегулираните поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии). Другата хипотеза е за промяна в някои от показателите за застрояване по чл. 18 ЗУТ. От събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на съдебно – техническата експертиза, се установява, че процесното изменение на ПЗ на УПИ ХV-17, кв. 44 е процедирано по заявление на неговите собственици М. Милева, А. Милев, С. Манолов и Н. Тодорова. Свързаното застрояване между шест имота, сред които УПИ ХV-17 (предмет на разработката) и УПИ XIV-16, по страничните регулационни линии (на калкан) е предвидено с плана от 1994 г. Правилно съдът приема, че в случая се предвижда промяна в застрояването. Това е така поради отпадането на наличната в УПИ ХV-17 двуетажна жилищна сграда, предвидена с действащия план за надстрояване и пристрояване, като на нейно място се предвижда нова сграда с променени линии на застрояването откъм УПИ XVI. Предвиденото ново застрояване в УПИ ХV-17 е свързано с височина до 11. 50 м, както е по плана от 1994 г., при пълно покриване на калкан на предвидената в съседния УПИ XIV-16 сграда. В обяснителната записка са отразени параметрите на застрояване за етажност, височина, КИНТ, плътност и озеленена площ, които не надвишават определените за зона ЦЗ стойности. При тези данни следва да се приеме, че с процесното изменение на застроителния план не се променят показателите за застрояване: предназначение за жилищно застрояване; начин на застрояване - свързано на страничната регулационна линия с УПИ XIV-16; характер на застрояване - средно с височина до 11, 50 м. Следователно, с новия план УПИ ХV-17 и УПИ XIV-16 не се включват с него за пръв път в свързано застрояване, а се запазва предвиденото такова по действащия ПРЗ. С оглед начина на застрояване в случая е процедиран и РУП съгласно чл. 113, ал. 2 ЗУТ, с който са конкретизирани параметрите на застрояване, предвидени в действащия ПУП, без да се променят характерът и начинът на застрояване. Само доколкото е налице новопредвидена сграда с променена линия на застрояване откъм УПИ XVI, която не съвпада като конфигурация изцяло с предвиденото с действащия план застрояване, са налице условия по чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което правилно е прието, че УПИ XIV-16, в който оспорващият И. Павлов притежава ограничено вещно право, е непосредствено засегнат от предвижданията на оспорения план и че той е заинтересувано лице да го обжалва по съдебен ред. Настоящият състав не споделя заключението на съда за промяна във височината на предвиденото застрояване, основано на заключението на вещото лице по отношение нанесената кота тротоар с разлика от 0, 40 м спрямо действащия план, но това не се отразява на крайния извод за допустимост на оспорването. По делото е установено, че заповедта е издадена на основание заповед № РСР16- РА50-21/9.11.2016 г. за допускане изработването на проекта и решение на РЕСУТ по протокол № 1/3.02.2017 г. По действащия план от 1994 г. е предвидено надстрояване и пристрояване на изградената в УПИ ХV-17 двуетажна жилищна сграда в 3 - етажна, при пълно покриване на калканните стени към УПИ XIV-16, с височина 11, 50 м. С оспорената заповед се предвижда нова сграда на мястото на съществуващата със същата височина към регулационната линия с този имот и при условията на свързано застрояване, с намаляване на височината до 10 м откъм УПИ XVI-18. Изводът на съда за издаване на заповедта в нарушение на материалния закон е неправилен. Оспореният акт е издаден на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ (в относимата редакция), изискваща наличие на съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. Това са собствениците на имотите, за които се отнася одобреното изменение, в случая - собствениците на УПИ ХV-17. Като собственик на жилище в сграда и носител на вещно право на надстрояване в съседен имот, съгласието на оспорващия не е необходимо при изменение на плана на посоченото основание. В този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Затова и изводът на съда за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради неучастието на собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседния УПИ XIV-16 в административното производство е незаконосъобразен. Доводите в жалбата на И. Павлов касаят нарушаване на установената в ЗУТ процедура, липсата на надлежно съобщаване на проекта и заповедта за неговото одобряване, които са относими към правото на оспорване и качеството му като заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, но не съставляват пороци на оспорения административен акт, обуславящи неговата отмяна. Несъобщаването на проекта е нарушение на процедурата по изработване и одобряване на изменението на ПУП, но не е от категорията на съществените и не води до незаконосъобразност на заповедта само на това основание, тъй като правото на възражение на оспорващия е защитено в съдебното производство. Според съда не са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая, тъй като не е отразено наличието на законната надстройка на оспорващия Павлов в съседния УПИ, а спрямо нея следва да се прецени височината, площта и формата на калкана между двете сгради. В случая не е отчетено обстоятелството, че преустройството на подпокривното пространство на едноетажната сграда в съседното УПИ в жилище е разрешено като временен строеж по чл. 50, ал. 1, т. "б" във вр. с чл. 49 и чл. 51 ЗУТ именно с оглед установения с действащия план нов начин и характер на застрояване, поради което процедираното изменение е съобразено с предвижданията на този план, а не със съществуващия на място строеж. Не е налице и приетия от съда порок във формата на акта, тъй като не съдържа задължителната таблица - пример 4 по Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Видно от обяснителната записка таблицата с предвидените параметри на застрояване за процесния УПИ се съдържа в нея. Изрично е посочено, че тези параметри не надвишават фиксираните стойности за устройствената зона, в която попада имотът. Ненанасянето на устройствените показатели в отделна таблица като приложение към графичната част на одобреното изменение не съставлява нарушение във формата на заповедта, което да съставлява основание за нейната отмяна. Съдът следва да извърши собствена преценка на съдържащите се в административната преписка доказателства, а заключението на вещото лице да цени наред с тях – чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, което в случая не е направено. Неправилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона, което нарушение е мотивирано с наличието на предвидена сграда с височина, различна от височините на съседните сгради от следващите УПИ в режим на свързано застрояване, а именно по-ниска с 0, 40 м. Този извод отново е направен въз основа на заключението на вещото лице и на констатацията му, че за установяване на реалната кота на тротоара следва да се направи геодезическо замерване, каквото липсва. Съгласно чл. 62, ал. 1 от Наредба № 8/2001 г. работният устройствен план съдържа текстови и графични материали и се изработва в една фаза. Съдържанието на графичните материали е определено в ал. 2 на същата разпоредба, сред които и допълнително геодезическо заснемане на поземлените имоти и съществуващите сгради. Съдът не е изпълнил задължението по чл. 152, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК да изиска от органа да представи всички графични материали по одобряване на изменението на ПУП – ПЗ и РУП. Видно от представения в касационното производство топографски план геодезическо заснемане е извършено, като нанесените в него данни съответстват на тези, отразени в графичната част - напречен разрез и силует на сградата по ул. "Родопи". Измерената кота тротоар (534, 10 спрямо 533, 70 м в силуетната съставка на плана от 1994 г.) по никакъв начин не се отразява на височината на сградата откъм УПИ XIV-16, посочена като 11, 50 м, каквото е предвиждането на действащия план. Видно от графичните материали към заповедта е налице пълно покриване на калканите на двете сгради в съседните УПИ. Изводите на вещото лице, възприети и от съда, за предвиждане на сграда по-ниска с 0, 40 м с оглед котата на тротоара спрямо кота корниз, не кореспондират с писмените доказателства по делото. Предвид изложеното заповедта е законосъобразна, издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Като достига до обратен извод, административният съд постановява обжалваното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на И. Павлов срещу заповед № РСР17-РА50-6/13.02.2017 г. на главния архитект на район "Сердика" при Столична община. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,