Решение № 3692 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4951/2015 г.

Решение № 3692 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4951/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Иван Николаев Атанасов срещу решение № 1617 от 16.03.2015 г. по адм. д. № 4091/2014 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба против Решение № РС-304-13-024/13.03.2014 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно съдът приел, че решението не е нищожно. Решението на КПУКИ е постановено от колегиален орган в непълен състав. С решения от 11.10.2013 г. и 16.10.2013 г. на Народното събрание на Република България двама от членовете на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси са освободени. С решението от 11.10.2013 г. е освободен и председателя на КПУКИ. Към датата на постановяване на решението на КПУКИ - 13.03.2014 г. Народното събрание не е извършило избор на други членове на КПУКИ или на председател на комисията. Счита, че с оглед изричните императивни разпоредби на ЗПУКИ регламентиращи състава на КПУКИ, изчисляването на кворума и мнозинството, непълният състав на комисията е нелегитимен, а постановените от него решения нищожни. Според жалбоподателя решение № РС-304-13-024 от 13.03.2014 г. на КПУКИ е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8, предл. 2-ро от АПК, който предвижда, че когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. Избраният чл. от състава на комисията за временно изпълняващ длъжността не се е подписал като такъв, а е положил подпис под акта като чл. на комисията. Счита, че на практика подписването от председателя на КПУКИ с оглед изпълнението на изричната императивна разпоредба на АПК е невъзможно, тъй като към момента на издаване на решението, както и към настоящия момент няма избран председател и че липсва установената форма което се приравнява на липса на волеизявление и води до нищожност на акта. Сочи, че в различните документи в преписката, качеството временно изпълняващ дължността председател се обосновава на различни актове. В Протокол № 221/7.11.2013 г. това качество е основано на Решение на КПУКИ от 9.09.2013 г., докато в последващи документи, като Протокол № 230/10.12.2013 г., Протокол № 17/6.03.2014 ., Протокол № 19/13.03.2014 г. - на Решение на КПУКИ от 13.03.2014 г. Само едно от посочените решения е публикувано на сайта на комисията, не е приложено от административния орган по делото. Липсва решение на комисията от 9.09.2013 г. с посочения диспозитив, подобно решение има от месец август на същата година. Излага доводи, че решението за избор на временно изпълняващ длъжността председател е взето извън компетентността на КПУКИ. Като основание за приемане на това решение е посочен чл. 21, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на КПУКИ. Съгласно чл. 22а, ал. 6 от ЗПУКИ организацията и дейността на комисията и на администрацията се определят с правилник, който се приема от комисията и се обнародва в "Държавен вестник". От редакцията на текста следва, че комисията няма право да разпределя правомощията и компетентността на своя председател на други членове от състава си, тъй като този въпрос нито е организационен, нито свързан с изпълнението на дейността, а по своя характер е делегация която по закон е изключена от компетентността на комисията. Това изключване следва не само от начина на конституиране и избор на членовете на комисията, но и от обстоятелството, че законодателят изрично и изчерпателно е посочил как, от кого и при какви условия се избира председателя на комисията - лицето получило най-много гласове от квотата на НС. Оправдано е да се приеме, че при отстраняване на председателя на комисията, единствено и само Народното събрание е компетентния орган да посочи временно изпълняващ длъжността и/или да избере нов председател при условията на запълване на квотата си в комисията. Сочи се, че приемането на тази изключителна компетентност на НС досежно председателя на КПУКИ се потвърждава и от липсата, както в закона, така и в подзаконовите актове в материята на фигурата на "заместник председателя". Единствено чл. 22е от закона говори за "заместник", но се касае не за постоянно делегирани функции досежно дейността на комисията, а за временно заместване, за кратък срок от време. Това заместване законът определя като правомощие на председателя на КПУКИ когато отсъства, т. е той съгласно закона има право да определи временно за свой заместник чл. от комисията, което отново подчертава липсата на компетентност на самата комисия да определи самостоятелно от състава си временно изпълняващия длъжността председател. Заявява се, че Комисията базира този избор на основата на Правилник, приет от самата нея и в явно противоречие с разпоредбите на Закона и освен, че посоченият нормативен административен акт не е издаден в изпълнение на закона, като противоречащ на акт от по-висока степен не следва да се прилага, примат следва да има ЗПУКИ. Счита, че не е изпълнен и фактическият състав на нормата на чл. 21, ал. 4 от Правилника, която предвижда, че при обективна невъзможност на председателя да изпълнява задълженията си комисията със свое решение определя един от членовете за временно изпълняващ длъжността до отпадане на причината за това, а не при липсата въобще на фигурата на председателя, какъвто е настоящия случай. Нормата има предвид временно затруднение, което се дължи на обективни причини, като болест и др., които се очакват да бъдат преодолени на един по-късен етап, т. е "до отпадане на причината за това". Нуждата от валидно конституиране на лице от квотата на НС, като председател на КПУКИ не може да бъде преодоляно от прилагането на разпоредбата на правилника. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи, че от събраните гласни доказателства е установено, че лицето не е гласувало за себе си, неоттегляйки кандидатурата си за управител на общинското ВиК дружество общинският съвет е приел, че той е гласувал за себе си. Ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмени бележки, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е изложил мотиви за неоснователност на твърденията в жалбата, че решението на КПУКИ е нищожно, като постановено от колегиален орган в непълен състав. Изложил съображения, че съгласно чл. 15 от Правилника за организацията и дейността на КПУКИ /ПОДКПУКИ/ заседанията на комисията се считат за редовни, ако на тях присъстват най- малко трима от членовете на комисията. От приложения по делото стенографски протокол № 19 от 13.03.2014 г. На 13.03.2014 г. се установява, че е проведено заседание на комисията, на което са присъствали трима нейни членове. Член 22а, ал. 2 от ЗПУКИ предвижда, че комисията се състои от петима членове, т. е. при провеждане на заседанието е бил налице необходимият кворум, тъй като са присъствали повече от половината от всички членове. При вземане на решението е спазена процедурата, регламентирана в чл. 22ж от ЗПУКИ. Протоколът е подписан от членовете на комисията, присъствали на заседанието, и от стенографа. Изложил мотиви, че съгласно чл. 21, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси , при обективна невъзможност на председателя да изпълнява задълженията си, Комисията със свое решение определя един от членовете за временно изпълняващ длъжността до отпадане на причината за това. С Решение от 3.10.2013 г., взето с мнозинство повече от половината от всички членове и надлежно подписано съгласно чл. 15, ал. 6 и ал. 7 от ПОДКПУКИ и при необходимия кворум за редовно провеждане на заседанието съгласно чл. 15, ал. 1 от ПОДКПУКИ е определен за временно изпълняващ длъжността председател - Николай Николов. Временно изпълняващият длъжността председател има в пълен обем правомощията и задълженията на длъжността по закон. Прието е, че решението е постановено в съответствие с материалния закон, както и с целта на закона, поради което не са налице основания за отмяна и съгласно чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Направени са изводи, че е безспорно установено, че жалбоподателят е участвал в подготовката и гласуването на Решение № 73/27.01.2012 г. на ОбС - Кресна, с което е избран за управител на общинско търговско дружество "В и К Кресна" ЕООД. В резултат на този избор на 6.03.2012 г. с него е сключен договор за управление за срок от три години. Наличието на частен интерес прави възможно повлияването на жалбоподателя при гласуване на Решение № 73/27.01.2012 г. на Общински съвет - Кресна за избор на управител на общинско търговско дружество. Упражнените правомощия от страна на жалбоподателя са участието му в обсъждане и гласуване на решение, в качеството му на общински съветник в частен интерес да бъде избран за управител на общинско дружество. В своето решение комисията правилно е формулирала облагата: подкрепа и глас, както и получаване на работа по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ. За неоснователни са приети възражения, че гласът на жалбоподателя не е бил определящ за избора му, както и липсата на представа за възнаграждението, което ще получава, съответно установеното с разпита на свидетеля, че при гласуването на този мандат 2011 - 2015 г. не е дебатиран въпросът с възнаграждението на управителя, а то е било определено при предишния мандат 2007 - 2011 г. и около 2009 г. е уточнено с решение на Общинския съвет. Решението е правилно. По делото на административния съд е представено решение на КПУКИ от 3.10.2013 г. / стр. 88/, с което на основание чл. 21, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на КПУКИ е определен за временно изпълняващ длъжността "Председател" на КПУКИ Николай Николов - чл. на КПУКИ, назначен от Президента на Република България до избирането на титуляр на длъжността "Председател" от Народното събрание и в него е посочено, че решението влиза в сила на 7.10.2013 г. Решението е представено и в касационното производство, поради което са неоснователни твърденията, че не се намира по делото.