Решение № 15777 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2392/2018 г.

Решение № 15777 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2392/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Енерго-про продажби" АД със седалище в гр. Варна, подадена чрез пълномощника юрк. М. Димитрова. Жалбата е против решение № 6717 от 16.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7977/2017 г. на Административен съд София – град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "Енерго-про продажби" АД срещу решение №Ж-165 от 14.06.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) по т. 2 от същото. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество като бъде отменена т. 2 от оспореното решение на КЕВР или връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Н. Ненков, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Заинтересованата страна П. И., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение № 6717 от 16.11.2017 г. е постановено по адм. дело № 7977/2017 г. на Административен съд София – град. С обжалваната му част е отхвърлена жалбата на "Енерго-про продажби" АД срещу решение №Ж-165 от 14.06.2017 г. на КЕВР, в частта му по т. 2. С тази част от решението на КЕВР касаторът "Енерго-про продажби" АД е задължен в седмодневен срок след получаване на уведомлението от "Енерго-про мрежи" АД да анулира фактури с № 02442392/10.05.2016 г.; № 0246573065/09.08.2016 г. и 0247007853/16.08.2016 г., издадени на П. И. за абонатен номер 0104609233 на основание констативни протоколи № 1200707/02.05.2016 г.; № 1102196/08.08.2016 г.; № 1102197/10.08.2016 г., и при липса на други дължими суми за абонатен номер 0104609233, касаторът "Енерго-про продажби" АД е задължен да възстанови доставката на електрическа енергия в обекта на П. И.. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че обжалваното пред него решение на КЕВР е постановено от компетентен административен орган, в рамките на материалната му компетентност, и при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона.. Съдът е приел, че при постановяване на обжалвания пред него акт не е допуснато нарушение и на материалния закон. В тази насока е изложил мотиви, че при съставяне на посочените по-горе три констативни протоколи е допуснато нарушение на чл. 48, ал. 2 (отм.); от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. А именно – в нарушение на тази разпоредба трите констативни протоколи не са били съставени в присъствието на органите на полицията и не са били подписани от тях. Първоинстанционният съд е счел за правилен извода на КЕВР в обжалваното негово решение, че въз основа на нередовно съставени протоколи не съществува възможност за корекция на дължимите суми за потребена електрическа енергия. А при неплащането им - и прекъсване на доставката на електрическа енергия към този обект. Затова съдът е приел, че са законосъобразно дадените от КЕВР задължителни указания за отстраняването на неправилно начислените суми по издадените три фактури и за възстановяване доставката на електрическа енергия в обекта на П. И.. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът обективно е установил, че действително констативни протоколи № 1200707/02.05.2016 г.; № 1102196/08.08.2016 г. и № 1102197/10.08.2016 г. са съставени в нарушение на действалата към него момент разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ. Според тази разпоредба корекцията на потребената електрическа енергия се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 от ПИКЕЕ и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Или едно от законовите изисквания е констативния протокол за установяване намесата в измервателната система, да е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. В случая КЕВР и административния съд правилно са установили, че това законово изискване не е било спазено при съставяне на посочените три констативни протоколи. След като не е установена по реда на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.); намесата в измервателната система, то не може да се извърши и корекция на потребената електрическа енергия по реда на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ (отм.); , както правилно е приел и административния съд. Затова с т. 2 от решението на КЕВР законосъобразно "Енерго-про продажби" АД е задължен да анулира извършената корекция с посочените три фактури и при липса на други дължими суми касаторът "Енерго-про продажби" АД да възстанови доставката на електрическа енергия в обекта на П. И.. Неоснователни са доводите на касатора "Енерго-про продажби" АД и представените доказателства в тази насока, че и при трите случая има подадени сигнали на тел. 112, но съставителите на констативните протоколи са получили отказ за изпращане на оперативна група. Възраженията в тази насока са неоснователни, тъй като действалата към него момент разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ изисква констативният протокол да е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. Не е предвидена възможност подаденият сигнал на тел. 112, респ. отказа за посещение от органите на полицията, да е достатъчно за съставянето на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който да послужи за корекция на потребената електрическа енергия по реда на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ (отм.);. Иначе казано - посоченото изискване в чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.); е обективно и не съществува възможност то да бъде изпълнено по друг начин. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че за трите случая е следвало да бъдат образувани от КЕВР три отделни административни производства. Възраженията в тази насока са неоснователни, тъй като в случая са били налице условията на чл. 32 от АПК. КЕВР е разполагала с оперативната самостоятелност да образува и проведе едно общо производство. На последно място неоснователно е позоваването на касатора на чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Енерго-про продажби" АД. Така е, защото чл. 25 от Общите условия не изключва изискването на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.); , а напротив – изрично препраща неизмерената, неправилно или неточно измерената електрическа енергия, да е по реда на ПИКЕЕ. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са в размер на 150 лв., определени съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение