Решение № 949 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2664/2009 г.

Решение № 949 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2664/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от СД "Строител Маргин и сие", със седалище - гр. Сапарева баня", представлявано от Лазар Георгиев Маргин и Георги Стаменков Вучелийски, чрез пълномощника им - адвокат Юлия Динева, против Решение № 294/21.11.2008 г., постановено от Кюстендилския административен съд, по адм. д. № 348/2008 г., както и по касационна жалба от Кмета на Община Сапарева баня, чрез процесуалния представител- адвокат Катя Димитрова, против същото решение. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожна Заповед № 144/13.05.2008 г. на кмета на община Сапарева баня, с която е отказано издаване на заповед за изземване на имот с кад. № 3003, площ от 1025 кв. м., попадащ в парцел III, кв. 119 по парцеларния план на бившия стопански двор на гр. Сапарева баня и имот с кад. № 3045, с площ от 1526 кв. м., попадащ в парцел V, кв. 114 по същия план от Георги Стаменков Вучалийски и СД "Строител Маргин и сие" - гр. Сапарева баня и е върнал преписката на административния орган-кмета на Община Сапарева баня за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. За да постанови решението си съдът е приел следното: С Решение № 158/07.07.2006 г. по приложеното адм. д. № 315/2005 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд е отменен мълчаливия отказ на кмета на община Сапарева баня да издаде заповед на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на зем. земи, възстановени на Васил Тодоров Бояджиев от гр. София, като наследник на Таня Стоименова Гърбева, а именно: имот с кад. № 3003 и имот с кад. № 3045 и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането на Бояджиев. В мотивите на това съдебно решение КОС е обсъдил предпоставките на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е приел, че същите са налице за уважаване на искането. Взел е пред вид, че в полза на Васил Тодоров Бояджиев, като наследник на Таня Стоименова Гърбева е налице възстановяване на правото на собственост върху двата процесни имота, намиращи се в строителните граници на гр. Сапарева баня. Позовал се е за тези изводи на Решение № 2549Р/4.02.2002 г. на ПК - гр. Сапарева баня. Съдът е приел в решението си, че Георги Стаменов Вучалийски и СД "Строител Маргин и сие" ползват процесните имоти и то без основание, тъй като със Заповед № ОА-31/10.02.1998 г. на Областния управител на основание § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 80 от ЗДС, са обявени за нищожни търговете, както и сключените въз основа на тях сделки за придобиване на собствеността върху недвижими имоти) включително процесните (и инвентар. Вследствие договорите за покупко-продажби, на които се позовават ответниците, са нищожни, съответно-не са породили вещноправен ефект. Въз основа на това е приел, че имотите се ползват без правно основание и че не е налице и спор за материално право между тях и Васил Бояджиев, който би дал основание за отказ за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Решението е оставено в сила с решение на ВАС № 1961/26.02.2007 г. по адм. д. № 10749/2006 г.) приложено (. С оспорената заповед кметът на общината отказва издаването на заповед за изземването на имотите, относно които е отмененият с влязлото в сила решение на КОС по адм. д. № 315/2005 г. мълчалив отказ. В противоречие със същото административният орган е приел, че между страните е налице спор за материално право, поради което не са налице предпоставките за издаването на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Разглеждайки спора по същество и на основание чл. 168, ал. 2 от АПК е приел, че следва да се обяви оспорената заповед за нищожна в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Налице е пълно тъждество между предмета на спорното материално правоотношение по отменения мълчалив отказ за издаването на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и това по издадената след отмяната Заповед № 144/13.05.2008 г. Следователно постановеният повторно отказ, със същото съдържание като отменения, противоречи на влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 315/2005 г. по описа на КОС. В първата касационна жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в конкретния случай е налице спор за материално право, който би следвало да се реши по друг ред в отделно исково производство. Фактите и обстоятелствата относно собствеността не би следвало да се разглеждат в административното производство по адм. д. № 315/2005 г. на КОС. Неправилно съдът в това производство е правил изводи относно това кой е собственик на имота, без да има тези правомощия. За да постанови своя съдебен акт административният съд се е позовал само на мотиви от предходното решение по адм. д. № 315/2005 г., по което съдът се е произнесъл по мълчалив отказ на кмета на община Сапарева баня, а в конкретния случай имаме изричен отказ-мотивиран. Съдът и по двете дела е отхвърлил възраженията на защитата, че имотите, за които претендира Бояджиев нямат статут на зем. земя. В мотивите и на двете решения са допуснати съществени нарушения на материалния закон. Фактите и обстоятелствата относно собствеността и правното основание за владението на имота не следва и не трябва да се разглеждат в административното производство. Налице е спор за собственост, който следва да се разреши по друг ред, в отделно исково производство, пред Дупнишкия районен съд. Съдът следвало да прецени и по реда на косвения съдебен контрол дали са налице условията за връщане на земята с решението на поземлената комисия. Неправилно съдът е приел, че имотите се ползват без правно основание, базирайки се на факта, че със Заповед № ОА-31/10.02.1998 г. Областният управител, на основание § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 80 от ЗДС, е обявил за нищожни проведените търгове, както и сключените въз основа на тях сделки за придобиване собствеността върху недвижимите имоти. Този извод е неправилен, тъй като Областният управител нямал компетентност да обявява сделките за нищожни, защото това е правомощия само на съда. Неправилно съдът е приел, че е налице пълно тъждество между предмета на спорното материално правоотношение по отменения мълчалив отказ и издадената заповед. С решението на КОС е отменен мълчаливия отказ и е върната преписката за произнасяне, т. е. диспозитива на решението е изпълнен - кметът е разгледал случая и е издал мотивирана заповед. Решението на ВАС не е дало указание за конкретен резултат от действията на кмета. Във втората касационна жалба на кмета на община Сапарева баня, също се правят доводи за неправилност на решението - чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното:С решението по адм. д. № 315/2005 г. на КОС, потвърдено с решение на ВАС, е отменен мълчалив отказ на кмета на общината да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по искането на Бояджиев без задължителни указания. Върху терените е извършено строителство, поради което възстановяването на спорните имоти на наследниците на Таня Гърбева не е настъпило поради предвиденото в закона ограничение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съдът е следвало да приложи закона при преценката си дали жалбоподателите се легитимират като собственици на възстановената земя, независимо от постановените актове на ПК - Сапарева баня. Не е ясно къде точно са се намирали имотите на жалбоподателя и къде точно кметът на общината следва да извърши изземване. Ответната страна - Васил Тодоров Бояджиев, чрез пълномощника си - адв. Пашов, с писмена защитна оспорва касационната жалба като неоснователна. и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд като обосновано и законосъобразно. Постановеното съдебно решение по оспорения мълчалив отказ е задължително на основание чл. 220 ГПК , вр. чл. 45 от ЗАП и е задължително за участвалите в него лица, които са едни и същи, както и за всички съдилища и учреждения в страната - чл. 177, ал. 2 от АПК. Обстоятелството, че имотите се намират в урбанизирана територия на населено място не означава, че кметът на общината не може да упражни правомощията си по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационните жалби са неоснователни. Правилна е преценката на съда по обжалваното решение, че е налице тъждество между двата административни акта - отменения мълчалив отказ и постановения повторно изричен такъв, в противоречие с указанията на Кюстендилския административен съд, дадени в отменителното решение, влязло в законна сила и задължително за изпълнение от административния орган. Неоснователно е възражението, че липсвали конкретни указания по приложението на материалния закон в решението по адм. д. № 315/05 г. на КОС, поради което административният орган - кметът имал право на свободна преценка. Напротив, изрично е отразено в мотивите на решението, че материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 34 ЗСПЗЗ са налице, спор за материално право не е формиран, поради което мълчаливият отказ за издаване заповедта по чл. 34 е приет от съда за незаконосъобразен. Затова повторният отказ, (макар и изричен) с мотив липса на предпоставки по чл. 34 ЗСПЗЗ, т. е. в противоречие със съдебното решение е нищожен и правилно е обявен за такъв от съда на основание чл. 177, ал. 2 АПК. По останалите доводи в касационните жалби: процедурата по чл. 34 ЗСПЗЗ е напълно приложима по отношение на всички земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ от компетентните по този закон органи, както е в настоящия случай, независимо дали понастоящем се намират в урбанизирани територии или не. Що се отнася до идентификацията на същите, по настоящето дело тя е осъществена по реда на чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направения от него извод, че е налице идентичност между правния спор и страните по двете дела, е правилен и законосъобразен. Мълчаливият отказ е приравнен на изричен такъв и в производството по адм. д. № 315/2005 г. съдът е разгледал законосъобразността на оспорения отказ по същество-преценил е наличието на предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, приел е, че те са били налице за уважаване на искането на Бояджиев за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което е бил отменен и оспорения мълчалив отказ. Мотивите за отмяна на отказа са достатъчно ясни както в решението на КОС, така и в решението на ВАС, с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Повторното произнасяне е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение и обосновано и законосъобразно административният съд е прогласил за нищожен повторният отказ на кмета на общината да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Разрешения с решението на КОС по адм. д. № 315/2005 г. правен спор не може да се пререшава, а изложените и в двете касационни жалби доводи касаят именно този спор. Отделно от това са и неоснователни, тъй като заповедта на Областният управител, с която са обявени за нищожни проведените търгове, както и сключените въз основа на тях сделки е била оспорена от Димитър Георгиев Маргин и Георги Григоров Маргин, както и от Георги Стаменков Вучелийски и с влезли в сила решения тези жалби са били отхвърлени - с Решение № 565/07.02.2000 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д. № 758/1999 г., оставено в сила с Решение № 3419/29.05.2000 г. на Петчленен състав на ВАС по адм. д. № 1267/200 г. и с Решение № 1971/3.04.2000 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д. № 3572/1999 г., оставено в сила с Решение № 7656/12.12.2000 г. на Петчленен състав на ВАС по адм. д. № 3009/2000 г. Заповед № ОА-31/10.02.1998 г. на Областния управител е влязла в сила и касаторите не са доказали наличието на правно основание за ползването на имота. Неоснователни са доводите, че съдът бил разрешил спор за собственост. Съдът не е разрешавал спор за собственост, е преценил само наличието на правно основание за ползването на имота, което в административното производство се установява с годни писмени доказателства за собственост. Неоснователно е и твърдението, че е налице спор за собственост, тъй като няма данни касаторите да са завели такъв иск и да е налице спор за собственост. В административното производство не може да се оспорва и влязлото в сила решение на ПК (ОСЗ) за възстановяване правото на собственост на бившите собственици, именно защото споровете за собственост се разрешават по общия исков ред. Процедурата по чл. 34 от ЗСПЗЗ е приложима за всички зем. земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, независимо дали са били включени в урбанизирани територии или не. При наличието на влязло в сила решение, с което съдът се е произнесъл по същество относно законосъобразността на отказа и е отменен мълчаливия отказ на кмета за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, кметът на общината е длъжен да се съобрази с него. Повторен отказ, включително изричен, е недопустим. Решението на административния съд е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,