Решение № 14523 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2246/2014 г.

Решение № 14523 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2246/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от земеделски производител Надко Иванов Наков, от град Монтана, против решение № 616/02.12.2013 г. по адм. д. № 458/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № 061101663/02.08.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 552/01.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", сега - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставка, обективирана във фактура № 228/31.01.2010 г., издадена от "КМС Агромекс" ЕООД и касаторът е осъден да заплати разноски в размер на 1 504,82 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, предишна Дирекция "ОУИ", чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Мариан Иванов, оспорва касационната жалба, моли съда да я остави без уважение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 752, 43 лева. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение № 6293/09.05.2013 г. по адм. д. № 15179/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, е отменено решение № 518 от 18.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1181 от 2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Надко Иванов Наков от гр. Монтана срещу Ревизионен акт /РА/ № 061101663/02.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 552/01.11.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, в частта, с която е отказано приспадане на ДДС по доставката, обективирана във фактура № 228/31.01.2010 г., издадена от "КМС Агромекс" ЕООД и в частта, с която Надко Иванов Наков е осъден да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП сумата от 677,14 лв. юрисконсултско възнаграждение. Делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания че съдът следва да укаже на ревизираното лице, че носи доказателствената тежест да установи всички релевантни предпоставки, обуславящи възникването на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит, включително да ангажира доказателства за включването на спорната фактура в дневника за продажби и справката - декларация на доставчика, след което да осъществи преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото относими доказателства и въз основа на тях да формира конкретни фактически и правни изводи, съобразени с възраженията на страните. В останалата част, процесното решение е оставено в сила. Предмет на спора при новото разглеждане на делото е бил процесният РА, в частта, с която за данъчен период м. 01.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 044,08 лева по фактура № 228/31.01.2010 г., издадена от "КМС-Агромекс" ЕООД /в несъстоятелност/ с предмет на доставката "САС торби - 120 т." При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил указанията на ВАС, като е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи всички релевантни предпоставки, обуславящи възникването на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит, включително да ангажира доказателства за включване на спорната фактура в дневника за продажби и справката- декларация на доставчика. При новото разглеждане на делото, в проведените съдебни заседания на 17.07.13 г. и 20.11.2013 г. не се е явил жалбоподателя или негов процесуален представител. От упълномощеният от жалбоподателя адв. Веселин Петров, АК - Монтана, е постъпило искане да бъде задължен ответникът да представи дневника за продажби и справка-декларация на доставчика "КМС Агромекс" ЕООД за данъчен период м. 01.2010 г., в който период е издадена процесната фактура № 228/31.01.2010 г. От процесуалния представител на ДД"ОДОП" - В. Търново юрк. Иванов е постъпила молба с приложени заверени копия от СД и ДП за д. п. м. 01.2010 г., подадени от "КМС Агромекс" ЕООД. Няма представени от жалбоподателя други доказателства, няма заявени други доказателствени искания. Констатацията в РА, че процесната фактура не е включена в ДП и СД за м. 01.2010 г., подадени от доставчика "КМС Агромекс" ЕООД не е била опровергана в хода на първоначалното съдебно оспорване пред съда, а напротив - е потвърдена, в какъвто смисъл е и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза при първоначалното разглеждане на делото, прието с определение от съдебно заседание на 02.04.2012 г. по адм. д. № 1181/11 г. на Административен съд - Велико Търново. Съгласно заключението на вещото лице Даниел Дончев Донев, в дадения отговор на Въпрос 2, на стр. 7 от заключението, относно "КМС Агромекс" ЕООД експертизата дава заключение, че не е могла да констатира, че дължимият ДДС по процесната фактура е начислен, тъй като от данните по делото не се установява процесната фактура да е включена в ДП и СД на доставчика за данъчен период м. 01.2010 г. и следващите данъчни периоди. Така че, още при първоначалното разглеждане на делото е било безспорно установено, че процесната фактура не е била включена в СД и ДП за процесния период, или в някой от следващите, от което следва, че указанията, които Върховния административен съд е дал на съда при новото разглеждане на делото, не касаят спорно обстоятелство. Въпреки това, при новото разглеждане на делото съдът е задължил ответната страна да представи СД и ДП на доставчика "КМС Агромекс" ЕООД. Така представените СД и ДП не съдържат данни за отразяване на процесната фактура. Други доказателства не са представени от страните, няма и доказателствени искания, поради което съдът при постановяване на съдебния си акт е анализирал данните от събраните в хода на ревизионното и в съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото доказателства, представените при новото разглеждане на делото СД и ДП за м. 01.2010 г., подадени до НАП от "КМС Агромекс" ЕООД и е извел извод за законосъобразност на постановения отказ на данъчен кредит, при липса на доказани основания по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че на доставчика е извършена насрещна проверка, при която е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) по реда на чл. 32 от ДОПК и са изискани документи, свързани с процесната фактура, като такива не са представени. При справка с информационната система на НАП е установено, че "КМС Агромекс" ЕООД не е отразил в дневниците си за продажби процесната фактура за м. 01.2010 г., нито през следващите данъчни периоди. Дружеството-доставчик е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 02.02.2011 г. по инициатива на орган по приходите. Законосъобразността на РА в частта за отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактура № 228/31.01.2010 г., издадена от "КМС - Агромекс" ЕООД, е потвърдена и с повторното решение на първоинстанционния съд. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но поради това, че с обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 504,82 лева, което е за цялото производство, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, второ в същия размер за защита пред касационната инстанция не следва да се присъжда. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение