Решение № 97 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2007 г.

Решение № 97 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби на Н. Н. М. от гр. К., чрез повереника си адв. В. В. от АК П. и на С. Е. В. и С. Е. В., и двамата от гр. К., чрез процесуалния си пълномощник адв. М от АК-П., против въззивно решение № 587 от 5.04.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1885/2006 г., с което е оставено в сила решение № 38 от 29.05.2006 г. на К. районен съд, постановено по гр. д. № 376/2005 г., в частта му, с която е отхвърлен до размера на 1/2 идеална част предявеният от Н. М. ревандикационен иск срещу С. Е. В. и С. Е. В., както и в частта му, с което е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен ревандикационния иск между страните до 1/2 идеална част и са осъдени ответниците В да отстъпят собствеността и предадат владението върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, а именно - втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в гр. К., с площ на мястото от 685 кв. м, съставляващо УПИ *, в кв. 95 по плана на града, при съседи: улица, Д. Б., С. Т. и М. М., на собственика Н. М., на основание наследствено правоприемство от Р. Г. М., починала на 3.07.1989 г. и Н. Н. М., починал на 17.12.1997 г. Касаторката ищца оспорва въззивното решение в отхвърлената му част, а касаторите ответници - в уважената му част. Подробни съображения са развити в касационната жалба на ищцата, както и в писмена защита на адв. З от АК-София като процесуален пълномощник на ответниците. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбите и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Предявен е ревандикационен иск от Н. М. срещу С. и С. В. относно недвижим имот, находящ се в гр. К. и съставляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, с площ от 685 кв.м, съставляващо УПИ *, в кв. 95 по плана на града, при описани съседи, като в петитума на исковата молба изрично е посочено, че след като бъде констатирана нищожността на н. а. № 46, т. II, д. № 878 от 08.03.1975 г. на К. районен съд, ищцата да бъде призната за единствен собственик на процесния имот, като ответниците бъдат осъдени да й предадат владението върху него. С решение № 38 от 29.05.2006 г., постановено по гр. д. № 376/2005 г., Карловският районен съд е отхвърлил иска като е приел, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху процесния имот, тъй като документът, въз основа на който се легитимира като собственик на имота - протокол за извършена съдебна спогодба по иск за делба от 27.03.1991 по гр. д. № 198/1991 г. на КРС, не я легитимира като такава, защото извършената делба е нищожна, на основание чл. 69, ал. 2 ЗН. По жалба на ищцата, с решение № 587 от 5.04.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1885/2006 г., е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен ревандикационният иск до размера на 1/2 идеална част, като ответниците са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот на ищцата, а именно - втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в гр. К., с площ на мястото от 685 кв.м, съставляващо УПИ *, в кв. 95 по плана на града, при съседи: улица, Д. Б., С. Т. и М. М., на основание наследствено правоприемство от Р. Г. М., починала на 3.07.1989 г. и Н. Н. М., починал на 17.12.1997 г. Въззивният съд е приел, че праводателката на ответниците М. (сестра на ищцата) към датата на прехвърлителната сделка 11.03.2005 г., с която е продала процесния имот на ответниците по силата на нотариален акт № 0* т. II, рег. № 1* д. № 227/2005 г. на нотариус с рег. № 99, с район на действие К. районен съд, е притежавала само 1/2 идеална част от процесния имот като наследство от своите родители, каквато част приобретателите са могли да придобият. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е бил сезиран с искова молба, в обстоятелствената част на която ищцата твърди, че е налице спор между нея от една страна и ответниците от друга за правото на собственост върху следния недвижим имот - втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, с площ от 685 кв. м, съставляващо УПИ *, в кв. 95 по плана на гр. К.. Тя се легитимира като собственица върху спорния имот по силата на договор за съдебна спогодба от 27.03.1991 г. по гр. д. № 198/1991 г. на наследствен от майка й недвижим имот, извършена между нея, баща й Н. М. и сестра й М. М., по силата на който тя е получила в дял процесната къща и дворното място. Твърди, че сестра й М. М. и съпругът й А. Я. са продали процесния имот (втория етаж от жилищната сграда) на ответника С по време на брака му с втората ответница С. В., с нотариален акт за покупко-продажба № 0* т. II, рег. № 1* д. № 227/2005 г. на нотариус с рег. № 99, с район на действие К. районен съд, без М. М. да е негова собственица като се е позовала на н.а. за продажба № 46, т. II, д. № 878 от 8.03.1975 г. на К. районен съд, който е нищожен. Освен това твърди, че процесната къща не е двуетажна, а е едноетажна такава, поради което н.а. № 030/2005 г. е нищожен, поради липса на предмет, каквото възражение е направено пред въззивната инстанция. Така формулирана обстоятелствената част на исковата молба с извършените уточнения в хода на производството по делото е в противоречие с нейния петитум, съгласно който се иска, след като бъде констатирана нищожността на н.а. № 46, т. II, д. № 878 от 8.03.1975 г. на К. районен съд, ищцата да бъде призната за единствен собственик на процесния имот, като ответниците бъдат осъдени да й предадат владението върху него. Безспорен е фактът, че ответниците се легитимират като собственици на процесния имот по силата на посочения по-горе нотариален акт за продажба от 2005 г., съгласно който М. М. и А. Я. са им го продали за сумата от 2 776 лв. При така формулирани обстоятелствена част и петитум на исковата молба не става ясно колко и какви по характера си искове са предявени срещу ответниците, както атакува ли се нотариален акт № 030/2005 г. и ако е така като необходими другари по спора следва да бъдат конституирани праводателите на ответниците - по продажбената сделка М. М. и А. Я. Това е така, тъй като в спорове за нищожност на сделка задължително трябва да участват страните по нея, а не само някоя от тях. Касае се до съвместна процесуална легитимация и нарушаването на това изискване води до недопустимост на постановения съдебен акт. За допустимостта на обжалваните съдебни актове Върховният касационен съд е длъжен да следи служебно - т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ, независимо от посочените касационни основания. Освен това правната квалификация на претендираното материалноправо се поставя от съда, в правомощията на който е да субсумира наведените правно-релевантни факти към съответната правна норма. Когато обаче е налице несъответствие в претендираното материално право и вида на търсената защита, посочена в петитума, както и при неконституиране на задължителните другари в процеса, съдът е длъжен да остави исковата молба без движение за привеждане в съответствие основанието на иска към петитума, който ще очертае границите на решаващата му дейност, както и конституирането на задължителните другари в процеса (т. 17 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС). В случая съдът не е констатирал това несъответствие между индивидуализираното в обстоятелствената част на исковата молба спорно материално право и петитума й. Освен това при разглеждане на спора съдебните инстанции са нарушили задълженията си по чл. 15, чл. 25 и чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.), да следят за правилното конституиране на надлежните страни, поради което и на това основание постановените съдебни актове подлежат на обезсилване. Решението се явява постановено по нередовна искова молба, основание за неговото обезсилване. Съгласно чл. 100, ал. 1 ГПК (отм.), ако исковата молба не отговаря на изискванията на предходните два члена - чл. 98 и чл. 99 ГПК (отм.), тя се оставя без движение, а на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в законовия срок. По същия начин се постъпва и когато нередовностите на исковата молба се забележат в течение на производството по делото - чл. 100, ал. 3 ГПК (отм.). Въззивният съд може сам като инстанция по същество (ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 4) да приложи чл. 100 ГПК (отм.), за да отстрани нередовността на исковата молба като в зависимост от изпълнение на указанията му в тази насока, ще разгледа основателността на въззивната жалба или ще обезсили първоинстанционното решение и ще постанови прекратяване на производството. С оглед на изложените съображения и при спазване разпоредбата на чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм.), настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо като постановено при нередовна искова молба и следва да се обезсили. Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост. Тъй като недостатъкът е неотстраним пред касационната инстанция, след като се обезсили атакуваното решение, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените по-горе указания. При новото разглеждане на делото следва да бъде изслушана и техническа експертиза относно това процесната къща от колко етажа се състои, какъв е нейният характер - еднофамилна и пр., със съответните описания, както и да се обсъдят всички представени по делото писмени доказателства - нотариални актове и др. при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,