Решение № 35 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1175/2018 г.

Решение № 35 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1175/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. П., чрез пълномощника адв. Ц. И. срещу решение № 23/19.01.2018 г. по в. т. д. № 563/2017 г. на Варненски апелативен съд, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 40/02.08.2017 г. по т. д. № 43/2017 г. на ОС-Търговище касаторът е осъден да заплати на "Дженерали Застраховане"АД на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.); сумата от 48873, 77 лв., представляваща изплатено обезщетение от "Дженерали Застраховане"АД на ЗК"Лев Инс"АД за причинени имуществени вреди на л. а. "Тойота Л. Круизер" с ДК [рег. номер на МПС] в резултат на ПТП на 11.07.2009 г., причинено от К. И. П. след употреба на алкохол, при управление на л. а. "Форд Мондео", застраховано в "Дженерали Застраховане"АД, ведно със законната лихва от 08.07.2016 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно. Необосновани са изводите на въззивния съд относно доказаността на извършването на ремонтни работи, които да са в пряка връзка с претърпените при ПТП повреди по автомобила. Неправилно се е позовал на чл. 300 ГПК спрямо установяването на настъпилите за увреденото лице значителни вреди в резултат на ПТП, тъй като това обстоятелство не е било елемент от състава на престъплението, за което е било сключено споразумението по НОХД № 691/2009 г. на РС-Търговище. Спорът основно е бил относно погасяването по давност на вземането на ищеца. Неправилно според касатора ВнАС е приел, че давността е започнала да тече от момента на осчетоводяване на прихващането, извършено от застрахователя на третото лице, от застрахователя на делинквента. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на иска. Ответникът "Дженерали Застраховане" АД оспорва основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между касатора и ответника е бил сключен договор "Гражданска отговорност на автомобилистите", действащ към датата на ПТП – 11.07.2009 г. Апелативният съд, въз основа на одобреното по НОХД № 691/2009 г. по описа на ТРС споразумение, е заключил, че застрахованото лице е причинило виновно деянието в пияно състояние. Счел е за доказано сключването на застраховка "Каско" със ЗК"Лев Инс"АД по отношение на другия участвал в ПТП автомобил. Въз основа на приложените към преписката по щета № 0000-1261-09-29083, образувана от последния застраховател, документи въззивната инстанция е приела за доказани фактите относно причиняването в резултат на инцидента на имуществени вреди за застрахования по имуществена застраховка "Каско" собственик на МПС в размер на 48858, 77 лв., които са му били изплатени от ЗК"Лев Инс" АД. Относно размера на имуществените вреди решаващият съд е изложил съображения, че за определянето им е от значение отразеното във фактурите, издадени от специализирания сервиз за ремонта по възстановяване на автомобила в състоянието преди произшествието. ВнАС е приел, че задължението на "Дженерали Застраховане"АД спрямо ЗК"Лев Инс" АД е погасено чрез прихващане на насрещни вземания. Същото вземане е било включено в съставен от двете застрахователни дружества документ от 31.05.2011 г. за установяване на одобрени и готови за заплащане щети по регресни претенции. На 15.06.2011 г. ЗК "Лев Инс" АД е отправило писмо до ответника по касацията с изявление за извършване на прихващане на горепосочените вземания. "Дженерали Застраховане"АД е осчетоводило на 08.07.2011 г. плащането на определената в ликвидационния акт сума в размер на 48873, 77 лв., а на 08.07.2016 г. е предявило иска по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.);. При тези констатации ВнАС е заключил, че регресното вземане на "Дженерали Застраховане"АД по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.); спрямо делинквента не е било погасено по давност, тъй като е приел, че обратното действие на прихващането не рефлектира върху началото на давностния срок за погасяване на горепосоченото вземане. Решението е било подписано с особено мнение на докладчика от състава, в което е споделено разбиране, че следва да се приложи чл. 104, ал. 2 ЗЗД и погасяването чрез прихващане е настъпило от момента, в който двете насрещни вземания на застрахователите са били установени по основание и размер, т. е. давността е започнала да тече от 31.5.2011 г. и към датата на подаване на исковата молба е изтекла. С определение № 502/14.11.2018 г. по т. д. № 1175/2018 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на ВнАС при условията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: От кой момент започва да тече погасителната давност за регресно вземане на застрахователя по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.); в случай на погасяване чрез прихващане на задължението му да плати обезщетение на третото лице ? За да даде отговор на поставените правни въпроси настоящия състав на ВКС съобрази следното: По общо правило на осн. чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността за едно вземане, включително и за вземането на застрахователя спрямо застрахования по застраховка "Гражданска отговорност" на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.); , започва да тече от момента на неговата изискуемост. Съгласно Решение № 192/14.08.2012 г. по т. д. № 768/2010 г. на ВКС, II т. о. регресното право възниква спрямо застрахования от момента на деликта. Моментът на плащането на обезщетението на третото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. Погасяването на задължението на застрахования делинквент спрямо третото лице може да се осъществи както чрез плащане, така и чрез прихващане, като способ за погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях на осн. чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Относно момента на настъпване на правните последици на прихващането в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 103/01.08.2017 г. по гр. д. № 61323/2016 г. на ВКС, ІV г. о. е прието, че направеното изявление за прихващане винаги има действие /двете насрещни вземания се погасяват до размер на по-малкото от тях/ към предвидения в чл. 104, ал. 2 ЗЗД момент, от деня в който прихващането е могло да се извърши, т. е. прихващането има обратно действие. С оглед на гореизложеното настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: Погасителната давност за регресно вземане на застрахователя по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.); в случай на погасяване чрез прихващане на задължението му да плати обезщетение на третото лице започва да тече от момента, в който прихващането е могло да се извърши. По основателността на касационната жалба: Обжалваното решение се явява постановено в отклонение от така дадения отговор на правния въпрос, послужил като основание за достъп до касация. Съгласно събраните доказателства прихващането между насрещните вземания на застрахователите на делинквента и на третото лице е извършено с изявление на застрахователя на третото лице на 15.06.2011 г. Двете насрещни вземания са били изискуеми и ликвидни / установени по основание и размер/ от датата на протокола, подписан от двамата застрахователи - 31.05.2011 г. Съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД прихващането има действие от този момент, като посочената норма изрично предвижда погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, респ. погасяват се двете насрещни задължения, а не само на задължението на направилия изявлението за прихващане. Следователно считано от датата на протокола "Дженерали застраховане"АД е погасило задължението на делинквента спрямо третото лице и регресното вземане на този застраховател срещу застрахования е станало изискуемо. От този момент е започнала да тече и давността за събиране на същото вземане, която към датата на подаване на иска - 08.07.2016 г. вече е изтекла. Само на това основание искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, след отмяна на въззивното решение ВКС следва да постанови решение по същество в изложения смисъл, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция. С оглед изхода от спора следва да се отмени въззивното решение и в частта за разноските като в полза на касатора и за трите инстанции му се присъдят разноски в общ размер на 4109 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение