Решение № 7370 от 5.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2012/2009 г.

Решение № 7370 от 5.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2012/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Христо Йорданов Георгиев срещу решение № 1297 от 14.10.2008 г. постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 1671/2007 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответниците не са изразили становище по касационната жалба. Заинтересованите страни не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 0083 от 5.07.2007 г., с която зам. кмета на община Варна, действащ при делегиране на правомощия съгласно заповед № 2556 от 18.10.2005 г. на кмета на община Варна, е одобрил оценка на част от имот № 1166 по плана на новообразуваните имоти на местност "Ален мак" - селищно образувание, землището на кв. Виница за площ от 122 кв. м. в размер на 1651, 86 лв. Решаващият съд е обявил нищожността на оспорената заповед. За да стигне до този правени извод, съдът е приел, че административния орган е постановил заповед при наличие на отрицателна процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2 от АПК. Съдът е приел, че срока уреден с разпоредбата на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е преклузивен. При установеност по делото, че искането за изготвяне на оценката е подадено от правоимащия значително след изтичане на 30-дневния срок от влизане в сила на ПНИ, съдът е стигнал до извод, че административния орган е постановил заповедта по недопустимо за разглеждане искане. С оглед на тези доводи, съдът е обявил за нищожна оспорената заповед. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Незаконосъобразни са правните изводи на решаващият съд относно характера на срока, уреден в разпоредбата на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съобразно този текст правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти могат да подадат молба за оценка до кмета на общината, която съдържа данни за имота и за подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и за ползвателя. В случая производството е инициирано от наследници на бившия собственик, чието право на възстановяване е признато с решение на съответната общинска служба по земеделие. С одобрения план на новообразуваните имоти за Христо Йорданов Георгиев - бивш ползвател е отреден имот № 1166 с площ от 722 кв. м. От тази площ за 600 кв. м. ползвателят се легитимира като собственик на основание приключило административно производство по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За останалата част от 122 кв. м., която се придава към новообразувания имот, съобразно изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, той следва да заплати на бившия собственик. Материалното право на бившия ползвател да придобие собственост по отношение на тази част от имота възниква с отреждането, предвидено с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Срока, в който правоимащия може да поиска изготвяне на оценка, не може да преклудира вече признатите му права, поради което следва да се приеме, че този срок има инструктивен характер и цели дисциплиниране на страните в административното правоотношение. В този смисъл изводите на решаващият съд, че с изтичане на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е преклудирано правото на бившия ползвател да придобие по административен ред собственост по отношение на придадената част от имота на бившия собственик са незаконосъобразни и необосновани. Това негово материално право е възникнало с отреждането по плана на новообразуваните имоти и след влизането му в сила разпореждането на този стабилен административен акт е задължително както за адресатите му, така и за административния орган, който следва да приключи производството с оценка изготвена по реда на § 31, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Като е стигнал до различни правни изводи относно характера на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и само на това основание е обявил нищожност на оспорения акт като постановен при наличие на отрицателна процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2 от АПК, решаващият съд е постановил незаконосъобразно решение което следва да бъде отменено. След отмяна на решението делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК. В хода на производството съдът не е събирал и обсъждал доказателства относно основния спорен въпрос, а именно дали оценката, утвърдена с оспорената заповед е изготвена при спазване на изискванията на приложимата хипотеза на § 31, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. По делото са назначени две експертизи - единична и тройна, които са дали заключение относно пазарната цена определена по метода на сравнимите продажби в два варианта към датата на постановяване на оспорената заповед и към актуалната дата на разглеждане на спора. Този метод на оценяване на придадена част към отредения за ползвателя имот не е приложим, поради което заключението на тази експертиза е ирелевантно за правния спор. В същото време съдът не е назначил съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за оценка на имота по приложимия ред за оценяване предвиден, в разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В този специален текст изрично е предвидено, че оценката се извършва по реда на Глава седма, Раздел I от ППЗДС, приет с ПМС 235/1996 г. т. е. има се предвид вече отменения нормативен акт. При липса на експертно заключение относно релевантния за спора въпрос, настоящата инстанция не може да се произнесе с решение по същество на спора в хипотезата на 222, ал. 1 от АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно стойността на оценявания имот с оглед приложимата хипотеза на § 31, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение