Решение № 2009 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14916/2011 г.

Решение № 2009 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14916/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Министрество на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е обжалвал решение № 12764/10.10.2011 г. постановено по адм. д. № 15312/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отенена заповед № рег. № К - 9845/25.11.2009 г. на министъра на вътрешните работи като незаконосъобразна . Наведени са доводи за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 като неправилно. Ответникът Иван Захариев Сълов чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилнос на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни основания за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резулатат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда за липса на извършено нарушение на служебната дисцилина, изразяващо се в непосочване в декларацията си от 24.03.2009 г. получените през 2008 г. средства от преподавателската си дейност в две висши учебни заведения- ВСУ"Черноризец Храбър " и технически университет гр. Варна, поради което не е било налице затаяване на истината в декларация, което да е довело до несъотвествие между декларираното и притежаваното от него имущество и доходи. Въз основа на установените факти и обстоятелства по делото е направен обоснован извод за основателност на оспорването на административния акт при нарушение на материалния закон. От преценката им правилно съдът е извел извод за това, че декларацията по чл. 187, ал. 3 ЗМВР не съдържа факти да е подвърдена неистина или да е затена такава водеща до несъотвествие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи и това да е довело от обектвина и субективна страна до извършване на дисциплинарно нарушение визирано в чл. 228, ал. 1, т 4 от ППЗМВР вр. с чл. 224, ал. 2 ЗМВР. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на посоченото за издаването му основание в нарушение на материалния закон, съдът е постановил решението в съотвествие със закона. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и е изградено въз основа на тях и закона. Като постановено в отсъствие на отменителнтие основания посочени в чл. 209, ал. 1,т 3 АПК същото следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия и на основание чл. 221, ал. 2 АПК