Решение № 12600 от 22.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6130/2015 г.

Решение № 12600 от 22.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6130/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т. срещу Решение № 123/09.04.2015 г., постановено по адм. д. № 686/2014 г. по описа на Административен съд В. Т., VIII състав, като се иска отмяна на същото в обжалваната част и евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по жалбата не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение на Административен съд В. Т. е отменен Ревизионен акт (РА) № 111400405/23.05.2014 г. . издаден от органа по приходите при ТД на НАП, -В. Т., потвърден с решение № 345/26.08.2014г на Д. О. и данъчно осигурителна практика при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на жалбоподателя П. Д. Т. са установени допълнителни задължения за внасяне, както следва данък по чл. 48, ал. 1 от Закон за данък върху доходите на физическите лица ( ЗДДФЛ) за 2009 г. за 185, 25 лева и лихви от 77,32 лева, за 2010 г. данък по ООТ 75,60 лева и лихви от 23, 75 лева, вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) за 2009 г. от 371,80 авансоли и лихва от 319,54 окончателни от 2010,37 лева и лихви от 1383, 02, лв. за 2010 г. авансова от 0,80 лева и лихва от 1,03 лева и окончателен 1048,08 лева и лихви от 506, 57 лева, вноски за ДЗПО УПФ за 2009 г. авансови 143, и лихви 122,89 лева, окончателни от 773,22 и лихви от 531,93 лева, за 2010 г. лихва от 0,21 и окончателна 476, 40 лева и лихви от 230,26 лева, вноски за здравно осигуряване (ЗО) в за 2009 г. 228,80 лева и лихви от 116,05 и окончателни от 1237,15 лева и лихви от 516,35 лева, за 2010 лева лихви авансови от 0,18, окончателни от 762,24 лева и лихва от 239,46 лева като незаконосъобразен. За да постанови решението си в тази част съдът е приел, че основателна е жалбата в частта относно установените задължения на лицето за ЗОВ за 2009 г и 2010г и януари 2011г-.. Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1-124а от ДОПК, представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. По своята правна същност те представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Нормата на чл. 122, ал 2 от ДОПК по своята същност е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. Тя по своята същност е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а ДОПК вр. с чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Нормата на чл. 124а от ДОПК, според която разпоредбите на чл. 122-124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, е в сила от 15.02.2011 г., като на същата не е придадено обратно действие. Следователно, при липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма, е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а вр. с чл. 122, ал. 2 от ДОПК относно задължителните осигурителни вноски за процесните периоди 2009 и 2010 г. и януари 2011 г., . С оспорения ревизионен акт на задълженото лице са определени и задължения за задължителни осигурителни вноски за ревизирания период. По изложените по-горе мотиви АСВТ намира, че РА е незаконосъобразен по отношение на допълнително определени задължения за ЗОВ за 2009,2010 и януари 2011 г. Решението в оспорената част съотвества на приетото Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди приемането на чл. 124а от ДОПК - ДВ бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение