Решение № 6386 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11988/2012 г.

Решение № 6386 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11988/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Мартин Младенов Николов от гр. Плевен чрез процесуалния си представител адв. Димитър Димитров срещу решение № 345/25.06.2012 г., постановено по адм. дело № 884/2011 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 111100766/11.05.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 379/05.08.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в частта за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 25 110,19 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба се сочи неправилно прилагане от съда на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че се поддържа и отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК - за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В голямата си част касационната жалба съдържа оплаквания срещу действията на органите по приходите в ревизионното производство. Неправилно според касатора съдът е разпределил доказателствената тежест, без да коментира допълнително събраните доказателства в хода на административното обжалване на ревизионния акт, поради което неправилно е приел, че на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното в производство по издаването му по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Касаторът акцентира оплакванията си върху представения РКО № 5/08.01.2007 г., който неправилно съдът е преценявал само като самостоятелен частен счетоводен документ, а не в съвкупност с всички доказателства, поради което твърди, че дивидентът му е изплатен. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Димитров, който е представил и писмена защита. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП с променено наименование, считано от 01.01.2013 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозирания по делото писмен отговор я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като подробно в съдебното решение е обсъдена фактическата обстановка по делото и са формирани изводи за законосъобразност на ревизионния акт, като касаторът не е опровергал констатациите на акта с оглед изричната разпоредба на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С жалбата срещу оспорения пред първоинстанционният съд РА № 111100766/11.05.2011 г. Мартин Николов от гр. Плевен е оспорил констатациите за определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. чрез непризнаване като доход на изплатения му дивидент за 2006 г. в размер на 50 979 лв. от "М ко К-2003" ООД, в което е съдружник, както и непризнатите му разходи, определени от ревизията като "други разходи" за 2007 г. в размер на 51 770,60 лв., поради това, че не е определено и посочено естеството и точния размер на всеки елемент от тези разходи. Не са признати и твърденията му за получен заем от Красимир Петков в размер на 50 000 лв. Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата е приел, че не са ангажирани безспорни доказателства за получаването на дивидент от 50 979 лв., нито че Красимир Петков му е дал сумата от 50 000 лв. като заем, поради това, че заемодателят не е доказал, че е разполагал с такава парична сума, за да я даде в заем. За сумата от 71 770,60 лв., квалифицирана от приходните органи като "други разходи", макар в ревизионния акт да няма мотиви за начина, по който са изчислени тези разходи и елементите, които включват те. Съдът се е позовал на ревизионния доклад, за който приема че съдържа мотиви, поради което те могат да се счита и за мотиви в ревизионния акт. Във връзка с тези разходи е прието от съда, че те касаят установените разходи за данъци и такси, банкови такси и пътни разходи във връзка с пътувания в чужбина и разходи за издръжка на едно лице. Обжалваното решение е правилно постановено. Относно твърденията на касатора, че е получил като доход изплатения му дивидент за 2006 г. в размер на 50 979 лв. от "М ко К-2003" ООД, в което е съдружник, законосъобразни са изводите на съда, че не е доказано, че посочената сума е получена като дивидент. Правилно съдът е преценил РКО № 5/08.01.2007 г. като частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. Неоформянето на този ордер съгласно изискванията на чл. 7 ЗСч не доказват твърденията на касатора, че действително от "М ко К-2003" ООД му е изплатен дивидент в размер на 50 979 лв. Нещо повече, в ревизионният доклад изрично е посочено, че такъв дивидент за 2006 г. е изплатен през 2008 г. Обстоятелството, че не са ангажирани доказателства, че "М ко К-2003" ООД е внесло данък при източника съгласно чл. 194 ЗКПО, когато такъв е изплатен от дружество на физически лица. Правилно органът по приходите в ревизионния доклад е отбелязал, че съгласно чл. 201 ЗКПО дружествата, които са изплатили дивидент на местни физически лица декларират данъка по чл. 194 всяко тримесечие, а в случая няма такива доказателства. Това показва, че през 2007 г. не е изплащан дивидент на касатора от неразпределената печалба на посоченото дружество за 2006 г., а е констатирано от приходните органи, че такъв е изплатен през 2008 г., а доказателства за обратното не са ангажирани от касатора. Правилно съдът е преценил протоколите от общите събрания на съдружниците в дружеството и е приел, че с тях не се доказва изплащането на дивиденти на съдружниците, а само намерение за изплащане. Относно твърденията на касатора за получен заем от 50 000 лв. от Красимир Петков, с който са съдружници в "М ко К2003" ООД, не са опровергани констатациите на ревизионния акт, че такава сума действително е изплатена. Обстоятелството, че не е установено Петков да е притежавал такава сума, за да я даде на касатора в заем, правилно е обусловило и приходните органи, а впоследствие и първоинстанционният съд да приемат, че такъв заем не е даван, респ. получаван от касатора. За установените от приходните органи "други разходи" неоснователно е оплакването, че в ревизионният акт няма анализ как са определени тези разходи, нито отделните им елементи. Правилно първоинстанционният съд е приел в решението си, че такъв подробен анализ съществува в ревизионният доклад, поради което след като в него се съдържат мотиви за тези разходи, няма пречка те да се приемат, че са мотиви и за ревизионния акт. Като се има предвид, че ревизията за 2007 г. е извършена по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, то наистина съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на касатора е било да опровергае констатациите на ревизионния акт, които се ползват с презумпция за вярност, докато не се опровергаят. Относно представеният по делото РА № 151003679/16.02.2011 г., издаден на "М ко К-2003" ООД, в него се установява, че за 2007 г. дружеството не е изплащало дивиденти и не е внасяло данъци при източника. Затова и оплакването, че не е съобразен този ревизионен акт е неоснователно. В съдебното производство по искане на касатора първоинстанционният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза, но въпреки двукратно дадената възможност от съда, касаторът не е внесъл определения депозит от 500 лв. за вещото лице, поради което съдът в съдебно заседание на 06.06.2012 г. я е заличил. При неизпълнение на вмененото в чл. 124, ал. 2 ДОПК задължение за опровергаване на констатациите на приходните органи, законосъобразни са изводите на съда в подкрепа на установеното от ревизията. Въпреки изхода на делото и направеното искане в писмения отговор за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, не следва да се уважава, тъй като с първоинстанционното решение такова е присъдено и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,