Решение № 577 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6535/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив и от Електроразпределение ЮГ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез юрисконсулт К. Николов, против решение 3247/16.05.2023 г., постановено по адм. дело 8456/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружествата против Решение Ж-392/10.08.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Претендират заплащане на разноски за двете инстанции. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт К.Костадинов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Р. Хасан, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че съдебният акт е правилен и не са налице релевираните с жалбата касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и от Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-392/10.08.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД са дадени задължителни указания в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на Р. Хасан за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект ИТН [номер], находящ се на адрес: гр. Бургас, [жк], [адрес], представляващ офис, като също така в седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представят на Комисията доказателства за изпълнението им. От правна страна административният съд приел, че производството по преписката е започнало с жалба до КЕВР, подадена от Р. Хасан с вх. Е-11ИН-00-195/14.03.2022 г. против отказ на дружествата за промяна на статута на клиента от небитов в битов за обект офис-5 с измервателна точка номер (ИТН) [номер], находящ се в гр. Бургас. В отказа се излагат мотиви, че обектът, за който се иска промяната, в действителност представлява обект за стопанска дейност, а съгласно ЗУТ тези обекти не могат да се ползват не по предназначение. След извършена проверка от страна на КЕВР и при спазване на процедурата, е издадено оспореното в настоящото производство решение. От правна страна съдът приел, че Решение Ж-392/10.08.2022 г. на КЕВР е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Същото е прието от колективен орган при необходимия кворум и мнозинство, в съответствие с изискванията за форма, съдържа нужните мотиви и фактически установявания на органа. За безспорно е прието, че Р. Хасан е небитов клиент с обект офис , като в подаденото на 27.01.2022 г. заявление е посочено, че в обекта консумираната електрическа енергия се използва за битови нужди. На направеното искане е постановен отказ на дружествата, поради това, че няма промяна в предназначението на обекта. Административният съд е изложил мотиви, че съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. ДВ., бр. 23 от 8 март 2013 г. в сила от 17.07.2012 г., битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно т. 33а от същата разпоредба небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Посочил е, че правната уредба на закона е съобразена с дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Съдът е направил извод, че разделението на двата вида клиенти е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената електрическа енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, където ще я потребяват. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред КЕВР е образувано по жалбата на Р. Хасан с вх. Е-11ИН-00-195/14.03.2022 г., относно постановен отказ по направено от негова страна искане за промяна на статута на клиент от небитов в битов за обект офис с измервателна точка номер [номер], находящ се в гр. Бургас. На 04.02.2022 г. Електроразпределение Юг е информирало Р. Хасан, че не може да удовлетвори искането му за промяна на статута от небитов на битов клиент, тъй като е необходимо да промени статута на обекта съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) и да премине към цени на използвана електрическа енергия по битови нужди. С оспореното в настоящото производство Решение Ж-392/10.08.2022 г. на КЕВР на основание чл. 22, ал. 1 вр. ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД са задължени да удовлетворят искането на Р. Хасан в седемдневен срок. Обосновани са изводите на административния съд, че цената, на която се фактурира консумираната от потребителя електроенергия, се определя от нуждите, за които се ползва обекта, а не от неговото предназначение. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като битов клиент", клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент" физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. По същия начин са регламентирани посочените термини и в ЗЕ, като в §1, т. 2а ДР на ЗЕ е посочено, че битов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а в §1, т. 33а небитов клиент е определен като клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди. Ясно е, че законът преценява като определящи за вида на цената на електрическата енергия нуждите, които тя задоволява, а не вида на обекта, в който се доставя. В конкретния случай обект офис с ИТН [номер], находящ се на адрес: гр. Бургас, [жк], [адрес],[номер], може да се ползва за различни цели и начинът на фактическото му ползване ще определи вида на доставяната електрическа енергия и съответно - нейната цена. Както е посочено и по-горе в текста, реално водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на същия, поради и което промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ, каквото е и основното възражение в касационната жалба. Въз основа на изложеното, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационните жалбоподатели не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационната инстанция определя общо в размер на 200 лева, платими по 100 лева от всеки един от касационните жалбоподатели. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,