Решение № 9972 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1262/2011 г.

Решение № 9972 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1262/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив против решение № 1595/22.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1609/2010 г. от Административен съд -Пловдив. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство- "ЕЙ и ЕС-ЗС Марица-Изток I" ЕООД чрез процесуален представител релевира доводи за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Подробни съображения са развити в писмен отговор, представен по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира касационната жалба подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение по жалба на "Ей И Ес-ЗС Марица-Изток I" ЕООД е прогласена нищожността на Ревизионен акт № 240800612 от 06.11.2008 г., издаден от М. В. Г. на длъжност Главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 23 от 09.01.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив в частта, с която на "Ей И Ес-ЗС Марица-Изток I" ЕООД, представлявано от управителя И. М. Ц. не е признат данъчен кредит за данъчен период м. май 2007 г., в общ размер на 4 832,61 лв. и съответни лихви за забава и за данъчен период м. октомври 2007 г. в общ размер от 32 035,51 лв. и съответните лихви. За да постанови този резулта първоинстанционният съд е съобразил основно две обстоятелства: На първо място, съгласно указанията на предходната касационна инстанция, по делото са приобщени АПВ № 6424/04.07.2007 г. и АПВ № 8292/12.12.2007 г., издадени на Ей И Ес-ЗС Марица-Изток I" ЕООД, отнасящи се за данъчни периоди м. май 2007 г. и м. октомври 2007 г., за които има данни, че са влезли в сила. При така установеното, съдът е тълкувал и приложил относимите правни норми като е изведен крайен извод, че при наличие на влезли в сила АПВ за цитиланите данъчни периоди, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. При тази хипотеза предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК, на следващо място е направен законосъобразния извод, че единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. В конкретния случай, последващо изменение на така утвърденото право на данъчен кредит за възстановяване за процесните данъчни периоди на дружеството-жалбоподател може да се извърши само по посочения ред. В случая заповедите за възлагане на ревизия са издадени от началник сектор "Контрол" при ТД на НАП гр. Ст. Загора, който не е овластен да възлага ревизии за изменение на вече установени данъчни задължения. Заповедта за определяне на компетентен орган № К 800612/08.09.2008 г. е издадена също от началник сектор "Контрол" при ТД на НАП гр. Ст. Загора. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, органът, който е възложил ревизия, определя компетентния орган по приходите, който да издаде ревизионния акт и в случая това следва да бъде териториалният директор. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността актовете в хода на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административно-производствените правила и приложението на материалния закон. При положение, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде РА са издадени от органи по приходите, които не притежават материалната компетентност за това, правилно е прието, че издаденият РА се явява нищожен, в частта относно определените данъчни задължения за ДДС в размер на 4 832,61 лв. и съответни лихви за забава за данъчен период м. май 2007 г. и за данъчен период м. октомври 2007 г. в общ размер от 32 035,51 лв. и съответните лихви. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи и изцяло се споделят и от настоящия касационен състав. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Относно доводите за съществено нарушение на съдопризводствените правила: Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 209, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на съдебният акт като волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само, ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на съда. Спазването на правилата на съдебното производство се разглеждат и в контекста на провеждания контрол по чл. 168 АПК на изисквания по чл. 146 АПК за законосъобразност на административния ( в частност ревизионен) акт. Съблюдаването на съдебно-производствените правила има за цел изясняване от съда на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. Поради това наведеното касационно оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е като цяло необосновано, поради това и неоснователно. Искането за разноски, макар и направено само в писмения отговор по касационната жалба е неоснователно, тъй като в настоящето производство не са представени доказателства и списък съобразно чл. 80 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК, че такива са направени, поради което понастоящем такива не се дължат. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение