Решение № 4141 от 3.5.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Образувано е по касационната жалба на Р. Метаксова от гр. Девин, подадена чрез пълномощник адвокат Ж. Чепишев, срещу решение 395 от 23.12.2021 г., постановено по административно дело 271/2021 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата й против заповед РД-09-536/07.09.2021 г., издадена от кмета на Община Девин за изземване на имот частна общинска собственост. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът заявява, че съдът погрешно е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. По подробно изложени съображения моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отмени като незаконосъобразен атакувания административен акт. Прави искане за присъждане на сторените разноски. Ответникът кметът на Община Девин, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Жайгарова, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага обжалваното съдебно решение да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед РД-09-536/07.09.2021 г., издадена от кмета на Община Девин. С нея на основание чл. 65, ал. 2 от ЗОС и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) е било наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в общежитие в град Девин, на [улица], ет. [номер], стая [номер] от Р. Метаксова, която го държала без правно основание. Съдът приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган кмета на Община Девин, в съответствие с предоставените му правомощия с чл.65, ал. 1 от ЗОС, в предписаната от закона форма мотивирана, писмена заповед с изрично посочване на изискуемите реквизити по чл. 34 НРУУРОЖТСО. При издаването на оспорения административен акт според съда, не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила. Административният съд е приел, че не е налице и материална незаконосъобразност на административния акт, поради което отхвърлил жалбата. Счел е, че заповедта за изземване се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: имотът, който се изземва да е общински и същият да се владее или държи без правно основание, да не се ползва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай, съдът е формирал извод, че оспорената заповед следва да е издадена при наличието на две предпоставки - процесният имот да е общинска собственост и да се държи (ползва) от трето лице без правно основание. По отношение на първата предпоставка е приел за установено, че ползваният апартамент от жалбоподателката е частна общинска собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост 2662/09.04.2019 г. Съдът приел, че е налице и втората предпоставка за издаване на заповед на основание чл. 65 ЗОС, а именно - имотът се държи без правно основание от Р. Метаксова, тъй като срокът на настаняване е изтекъл. Оттук е изведено заключение, че оспорената заповед съответства на целта на закона. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилно е установено, че след като срокът на настанителната заповед е изтекъл на 10.02.2021 г. имота от страна на Метаксова се държи без правно основание. В тези случаи, съгласно чл.65, ал.1 от ЗОС той се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилно съдът е установил, че при издаване на оспорената пред него заповед е спазена законоустановената форма и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Заповедта е издадена при наличие на материално-правните предпоставки, разписани в чл.65, ал.1 от ЗОС. По силата на тази разпоредба чл.65, ал.1 ЗОС, послужил като правно основание за издаване на оспорената заповед, общински имот, който се владее или държи без основание и не се използва по предназначение се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилно АС- Смолян е приел, че за упражняване на законовото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: недвижим имот, който да е общинска собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без основание. Собствеността върху имота предмет на оспорената заповед за изземване не се оспорва и е безспорно доказана с представения по делото акт за частна общинска собственост 2662/09.04.2019 г. Установено е, че с заповед РД -09- 95/07.02.2020 г. на кмета на Община Девин, касаторката е била настанена в общинското жилище за срок от една година, считано от 10.02.2020 г. до 10.02.2021 г., поради което е било прекратено наемното правоотношение между общината и Р. Метаксова. Със писмо с изх. 94Р-714-3/21.05.2021 г. й е предоставен 30 - дневен срок да напусне общинското жилище. С констативен протокол 5 от 30.08.2021 г. е установено, че въпреки това, тя е продължила да го владее без правно основание, което е наложило издаването на заповед за изземване на имота. По делото е установено, че с влязло в сила решение 2 от 26.03.2021 г. на комисията по жилищно настаняване е отказано на Р. Метаксова да се включи като лице с установени жилищни нужди на основание чл.3, ал.1, т.8 от Наредба 3 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища общинска собственост. По делото не е представен действащ договор за наем сключен между общината и касатора Р. Метаксова. При тези установени факти, първостепенният съд правилно е преценил, че в конкретната хипотеза е налице ползване на имота без правно основание, с което е осъществена и последната материално-правна предпоставка имотът не се ползва на правно основание, поради което издадената заповед е законосъобразна. Относно подробно изложените в касационната жалба оплаквания във връзка със заплащането на дължимите наемни вноски, касационният съдебен състав счита, че те не следва да се обсъждат в това производство, тъй като са относими към прекратяването на наемното правоотношение. По изложените мотиви обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено. Касационният жалбоподател следва да заплати на Община Девин 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,