Решение № 12330 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12450/2018 г.

Решение № 12330 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12450/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Диков, чрез адв. Г. Арменчева, срещу Решение № 1224/08.06.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 628/2017 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 0304/07.02.2017 г. на кмета на община Варна, разрешаваща на М. Маринов и М. Михалев – собственици на ПИ 10135.2552.4021 по КК на гр. Варна, ж. к. "Изгрев", прокарване на временен път с ширина 3, 50 метра през ПИ 10135.2552.862 под формата на триъгълник с площ 17 кв. м. – собственост на И. Филчев, и през ПИ 10135.2552.867 с площ 174 кв. м. – собственост на В. Диков, съгласно обозначеното със зелен цвят на скица № 436/01.12.2016 г. Ответникът – кметът на община Варна, чрез юрк. Цветанова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници не вземат участие в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Фактическите установявания на съда са основани на доказателствата по делото и на заключението на приетaта съдебно-техническа експертиза. При тях материалният закон е приложен правилно, в частност – верни са решаващите изводи за наличието на предпоставките по чл. 190, ал. 1 и ал. 2 вр. ал. 6 ЗУТ за прокарване на временен път. Според одобрен от Общински съвет – Варна през 2012 г. и влязъл в сила подробен устройствен план – план за улична регулация, за господстващия имот е предвидена улица за достъп, която не е открита. Транспортен достъп до ПИ 4021 не съществува, не е постигнато и дължимото съгласие по чл. 190, ал. 6 ЗУТ между заинтересованите собственици за прокарване на временен път (сред които и касатора в качеството му на собственик на имот с идентификатор ПИ 867, през който минава част от предвидения път). Установено е, че с първоначалния вариант за трасе се засягат ограда, бетонен и метален стълб с монтирани проводници, водопровод, водомерна шахта, метална конструкция и множество трайни и декоративни насаждения – около 30 броя, докато определеният по заповедта на кмета на общината път е най-икономичният и целесъобразен вариант. С него не се засягат заварени сгради и постройки и той съвпада с предвидената улична регулация. Засягането от прокарването на временния път на три фиданки – 1 орех и 2 ябълки (които във всеки момент могат лесно да бъдат засадени в земята, както и премахнати – вж. допълнителното изложение на вещото лице към СТЕ), и на една дюля в имота на оспорващия не е несъизмеримо с целта, която преследва издаването на заповедта, т. е. не противоречи на принципа по чл. 6 АПК. Обезщетението на правоимащия за вредите, причинени от прокарването на временния път, е предмет на изрична уредба в чл. 191 ЗУТ, размерът му се определя по реда на чл. 210 от закона (ал. 4 на чл. 191) и е извън обхвата на проверка в настоящото производство. Доводите в касационната жалба са били поддържани и пред първата инстанция. Мотивите на съда, с които основателността им е отречена, се споделят и от касационната инстанция. Препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и изключва необходимостта от повторно обсъждане на тези оплаквания. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение в полза на общината, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение