Решение № 16037 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3820/2019 г.

Решение № 16037 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3820/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба на Г. Янчев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Миленчева, срещу решение № 196 от 28.01.2019 г. по адм. дело № 2357/2018 г. на Административният съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД – 18 - 674 от 02.07.2018 г. на кмета на район "Централен" при община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗОС и чл. 80, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Пловдив (НРПУРОИ) е наредено да се изземе терен – общинска собственост, представляващ поземлен имот (ПИ) в кв. 44 в УПИ V – 1239 по плана на квартал "Освобождение – Гео Милев", гр. Пловдив, представляващ ПИ идентификатор № 56784.521.1113, върху който е поставен преместваем обект за местодомуване на МПС по № 1 съгласно одобрена на 19.09.2012 г. схема от главния архитект на район "Централен" на община Пловдив, поради това, че се държи без правно основание, поради това, че издадените разрешения за поставяне и ползване на общински имот са с изтекъл срок на действие. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда за наличие на предпоставки за изземване на имота. Посочва, че има издадени разрешения за ползването му, за които макар и изтекли заплаща дължимите такси, като самия имот представлява вътрешно пространство на двора на кооперацията и достъпът е от проход, собственост на етажната собственост. Твърди и че общината не е предприела действия по реализиране на инвестиционните си намерения за обособяване на открити паркоместа, каквото основание за изземване е било посочено в констативния акт. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на кмета на район "Централен" община Пловдив. Претендира разноски. Ответникът Кметът на район "Централен" община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че оспорената е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Приел е, че са налице материално правните предпоставки по чл. 65 от ЗОС и чл. 80 от НРПУРОИ за изземване на имота, а именно същият да е общинска собственост, като е приел за установено, че УПИ V – 1239, в който се намира терена, предоставен за местодомуване на МПС, е именно общинска собственост и е наредено изземването на ползвания терен като част от общинския имот, а не обща част на сградата, в която има собственост жалбоподателя, каквато представлява прохода през същата за достъп до терена, както и втората предпоставка – терена да се държи без правно основание. Приел е наличие на втората предпоставка, тъй като притежаваните разрешение за поставяне № 272 от 23.10.2012 г. и разрешение за ползване на общински имот № 01–02–1041 от 23.10.2012 г. чрез поставяне на преместваемо съоръжение за леко МПС по чл. 56 от ЗУТ и чл. 12 във връзка с чл. 2 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Пловдив са с изтекъл срок. Приел е в тази връзка, че мястото като част от общинския имот се държи без правно основание, което се е потвърдило и от отправеното от жалбоподателя искане за подновяване на разрешенията. Приел е и че представените квитанции за заплащане на обезщетение за ползването на терена и след изтичане на срока на разрешенията не водят до подновяване на срока на същите и не водят до извод за държане на терена на валидно основание. Поради това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а съобщаването на констативния акт чрез залепване не е нарушение от категорията на съществените, тъй като не ас преклудирани правата на жалбоподателя да наведе всички свои възражения в съдебното производство, което е и сторил. Не е спорно между страните, а и от доказателствата се установява, че на жалбоподателя е издадено разрешение за ползване на имот общинска собственост за разполагане на преместваем обект за местодомуване на леко МПС на 23.10.2012 г. със срок на действие до 22.10.2017 г., като в разрешението изрично е посочено, че след изтичане на този срок разрешението е невалидно, т. е. разрешението като такова с изтекъл срок на действие е невалидно. Наведените възражения от жалбоподателя, че е продължил да заплаща таксата за мястото, правилно съдът е приел за неоснователно и неводещо до извод за ползване на мястото на валидно правно основание. Това е така, тъй като правилно съдът е приел, че заплащането се явява обезщетение за продължилото ползване на мястото, но не може да доведе до ползването му на валидно правно основание. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен и безспорен начин е установено, че на жалбоподателя е дадено разрешение за ползване на терен частна общинска собственост чрез поставяне на преместваемо съоръжение за местодомуване на леко МПС, като срокът на разрешението е изтекъл на 22.10.2017 г. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В случая е установено, че имотът - честта от терена за местодомуване на МПС – е общинска собственост и се държи без основание, поради изтичане на предоставеното разрешение за ползването му, съответно изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта е правилен. Цитираната норма регламентира различни хипотези и наличието, на която и да е от тях е основание за изземване на имота. Правилно съдът приема, че без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателя продължава да заплаща определената в разрешението месечна такса и след изтичането на същото, тъй като в нормативните разпоредби не е предвидена правна възможност за продължаване на действието на разрешителното на това основание. В случая не е налице договор между страните, а административен акт, поради което продължаването на действието на същия на основанията, предвидени в ЗЗД е недопустимо. Следва да се посочи и че в настоящия случай е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед възражението на жалбоподателя, че общината не е започнала да реализира инвестиционните си намерения досежно оформянето на открити платени места за местодомуване на МПС. Същото би имало значение при отнемане на разрешението за ползване на имот общинска собственост за разполагане на преместваеми обекти за местодомуване на МПС преди изтичането на срока им съгласно чл. 22 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив, но не и в настоящия случай при наличие на изтекло разрешение за ползването на място общинска собственост. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,