Решение № 262 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12093/2010 г.

Решение № 262 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12093/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба Виолета Рангелова Рангелова от гр. София срещу решение № 9036 от 30.06.2010 г., постановено по адм. дело № 16403 от 2009 г. на Върховния административен съд - пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК. Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуалния си представител юрк. Карадимова, оспорва жалбата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, тъй като е налице реално съкращаване на щатната длъжност на касаторката, а при извършените щатни промени е въпрос на целесъобразност преценката на административния орган кои служители да бъдат съкратени. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени доводите по касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка на решението в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е отхвърлил жалбата на Виолета Рангелова Рангелова от гр. София срещу заповед № ЧР-П-212 от 27.11.2009 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) в изпълнение на ПМС № 268 от 12.11.2009 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 24.11.2009 г.) и във връзка с утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 01.12.2009 г., е прекратено служебното й правоотношение поради съкращаване на длъжността. Приел е, че прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателката е извършено при наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като нейната длъжност реално е съкратена. Видно от приложената заповед № ЧР-И-355 от 12.03.2007 г. на министъра на икономиката и енергетиката, касаторката е заемала по служебно правоотношение длъжността "старши експерт" с ранг III младши в отдел "Азия, Африка Америка и Австралия", дирекция "Външноикономическа политика" на МИЕ. Установено е, че с ПМС № 268 от 12.11.2009 г. е приет Устройствен правилник на МИЕТ и е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 01.12.2009 г., като общата численост на длъжностите в дирекция "Външноикономическа политика" е намалена от 138 на 118 щатни бройки, а в отдел "Азия, Африка, Америка и Австралия" от 36 щатни бройки са останали 30 бройки. Съдът е приел, че е налице съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката - "старши експерт", с две бройки - от съществуващите четири щатни бройки са останали две по новото длъжностно разписание. При тази фактическа обстановка съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби на Закона за държавния служител, като е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност. Така постановеното решение е правилно, обосновано и в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон е развит в насока, че липсвало реално съкращаване на длъжността на жалбоподателката. Като е приел, че относимо за спора е съкращаването на двете бройки "старши експерт", каквато длъжност е заемала и жалбоподателката, а не дали такива длъжности са останали да съществуват като нормативно определена позиция и система от функции, задължения, изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, тричленният състав е извел обоснован извод, че оспорваната заповед е законосъобразна. Правилно е приел, че длъжността на жалбоподателката - "старши експерт" в отдел "Азия, Африка, Америка и Австралия", дирекция "Външноикономическа политика" на МИЕТ, е съкратена. Това се доказва по безспорен начин от приетото от Министерския съвет изменение на Устройствения правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, от намалената с него обща численост на ведомството, както и от утвърденото от органа по назначаването разписание на длъжностите. В случая е видно, че след съответната преценка по целесъобразност е налице реално намаление на щатните бройки за длъжността "старши експерт" от четири на две, към които са прехвърлени и задълженията на съкратената длъжност. Намаляването на броя на длъжностите "старши експерт" в длъжностното разписание на съответната структура е една от формите на реално съкращаване на длъжността. В този случай фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати по своя преценка служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. В този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба, че било недопустимо даденото от съда тълкуване, според което редуцирането на щатната численост, т. е. отпадането на отделни бройки, било приравнено на пълното съкращаване на самата длъжност. Както многократно е посочвал Върховният административен съд в практиката си, преразпределянето на задълженията, изпълнявани от едно лице, за изпълнение от повече служители също съставлява съкращаване на длъжността. Последното е свързано с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията, изпълнявани от цялото административно звено, между неговите служители. Това от своя страна е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна самостоятелност. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители. Неоснователни са оплакванията за допуснато процесуално нарушение при издаването на процесната заповед, свързано с придаване обратна сила на същата. Обстоятелството, че отразената в заповедта дата, от която се счита за прекратено правоотношението е 01.12.2009 г., а касаторката е получила пощенски плик с клеймо от 03.12.2009 г., е неотносимо към законосъобразността на заповедта с оглед момента на прекратяване на служебното правоотношение. Моментът на връчване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не е елемент от фактическия състав на упражненото от органа потестативно право, поради което не рефлектира върху съдържанието на административния акт. Съгласно чл. 108 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да има определеното в тази норма съдържание. Следователно законодателят е свързал прекратяването на служебното правоотношение с издаването на съответния акт, а не с неговото съобщаване и изпълняемост, в какъвто смисъл са доводите, изложени в касационната жалба и в представеното писмено становище. Административният акт произвежда действие от момента на неговото издаване, тъй като правните му последици настъпват към този момент. Връчването на административния акт е последващо действие по съобщаването му, релевантно единствено за срочността на подадена жалба и съответно - нейната допустимост. Поради това и разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК визира различни процедури, изброени примерно, а не изчерпателно. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че предвид наличието на шест свободни бройки за длъжността "младши експерт" в същия отдел и нейната квалификация, административният орган е бил длъжен да запази служителите със съответния стаж и опит, заемащи бройки от другите длъжности. В случая е налице намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на министерството, като посоченото правно основание е такова, което не изисква специална мотивировка и не е свързано с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите и самостоятелна преценка по целесъобразност на органа, на който не е вменено задължение за мотивиране необходимостта от съкращаване именно на съответната длъжност, заемана от конкретния служител. Извън съдебния контрол за законосъобразност е въпроса за целесъобразност на съкращението. Ирелевантно е и обстоятелството, че функциите на заеманата от жалбоподателката длъжност се изпълняват от новоназначеното лице Екатерина Топтанова. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като обосновано, законосъобразно и правилно, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,