Решение № 17002 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4888/2013 г.

Решение № 17002 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4888/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП) и от ЕТ "Ангел Димитров - Гранит", със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. "Георги Измирлиев" № 17, вх. "Г", ЕИК 104061012 против решение № 23/22.02.2013 г. на Великотърновския административен съд, постановено по адм. д. № 404 по описа за 2012 г. на този съд, както и по частна жалба на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП против определение № 164/22.03.2013 г. на Великотърновския административен съд, постановено по горното дело. Касаторът Д "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП твърди, че съдебното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 041102918/21.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта, в която за данъчни периоди м. 11.2008 г., м. 01.2009 г., м. 03.2009 г., м. 04.2009 г. и м. 05.2009 г., му е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 304/11.11.2008 г., № 305/24.11.2008 г., № 385/12.01.2009 г., № 431/24.03.2009 г., № 433/21.04.2009 г., № 445/08.05.2009 г., № 458/21.05.2009 г. издадени от "Евролес" ЕООД, ведно с начислените във връзка с това лихви за забава. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва и определението на Великотърновския административен съд, с което съдът е изменил свое Решение № 23/22.02.2013 г. в частта му за разноските. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и при неправилна преценка на ангажираните доказателства. Дирекцията моли за уважаване на частната жалба. ЕТ "Ангел Димитров - Гранит" обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната на решението в тази част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от търговеца и за основателност на касационната жалба и частната жалба, депозирани от Д "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваните решение, определение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното. Двете касационни жалби и частната жалба са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество жалбите, подадени от Д "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП са основателни, а тази подадена от ЕТ "Ангел Димитров - Гранит" - неоснователна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че по отношение на ф-ри № 37/30.11.2007 г., № 11/12.12.2007 г., № 57/27.12.2007 г., № 62/14.01.2008 г., № 64/18.01.2008 г., № 67/25.01.2008 г., № 68/05.02.2008 г., № 69/26.02.2008 г., № 23/18.03.2008 г., № 70/04.04.2008 г., № 175/16.07.2008 г., № 177/16.07.2008 г., № 6/24.10.2008 г., № 309/11.12.2008 г., № 367/18.12.2008 г., издадени от "Евролес" ЕООД и ф-ри № 612/15.09.2009 г., № 615/21.10.2009 г. и № 626/04.11.2009 г. издадени от "Лес - 79" ЕООД жалбоподателят не доказва наличието на доставки - прехвърляне на право на собственост върху дърва за огрев. По отношение на данъчни периоди м. 11.2008 г., м. 01.2009 г., м. 03.2009 г., м. 04.2009 г. и м. 05.2009 г., му е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 304/11.11.2008 г., № 305/24.11.2008 г., № 385/12.01.2009 г., № 431/24.03.2009 г., № 433/21.04.2009 г., № 445/08.05.2009 г., № 458/21.05.2009 г. издадени от "Евролес" ЕООД, ведно с начислените във връзка с това лихви за забава, първостепенният съд е приел, че органът по приходите неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че изброените фактури, издадени от "Евролес" ЕООД не документират реално получени от лицето доставки на стоки. По касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново: Административен съд - гр. Велико Търново неправилно и необосновано е отменил РА в частта му, с която на ЕТ "Ангел Димитров - Гранит" е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 11. 2008 г., м. 01 - м. 05. 2009 г. по фактури № 304/11.11.2008 г., № 305/24.11.2008 г., № 385/12.01.2009 г., № 431/24.03.2009 г., № 433/21.04.2009 г., № 445/08.05.2009 г., № 458/21.05.2009 г. издадени от "Евролес" ЕООД с предмет на доставките - дърва за огрев, като е приел в мотивите си, че е налице основание за издаване на процесните фактури и реалност на доставките. Този извод е направен поради неанализирането в съвкупност на всички относими доказателства и факти, касаещи основанието за издаването на фактурите и реалността на доставките. В случая не е взето предвид от съда, че не са представени приемо-предавателните протоколи по договорите между ЕТ "Ангел Димитров - Гранит" и "Евролес" ЕООД за доставките на "дърва за огрев", както и че превозните билети по процесните фактури са за купувача "Гранит" ЕООД, а не за ЕТ "Ангел Димитров - Гранит". Освен това датите на превозните билети са неотносими към датите на издадените фактури и част от превозните билети са за с. Шемшево и с. Неден, а не за с. Петко Славейково, където ревизираното лице ЕТ осъществява дейността си. Съответно само с фактурирането и наличието на превозен билет не се доказва предаването на стоката от доставчика на ревизираното лице, след като не са представени данни за лицата фактически предали- приели дървата за огрев и данни за транспортните средства, с който е извършен превоза на дървата. Следователно, при тези данни не може да бъде прието, че изводът на органа по приходите относно липса на реалност на доставката е опроверган. Базирайки своите изводи върху твърденията на вещите лица, съдът е игнорирал факта, че вещото лице - икономист не е изследвало детайлно хронологическата относимост на представените превозни билети към всяка една от процесните фактури. Поради това следва да се приеме, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за ЕТ "Ангел Димитров - Гранит" не възниква право на приспадане на данъчен кредит по посочените по-горе фактури и органа по приходите законосъобразно е отказал правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение на частната жаба, същата е основателна. Приложеното на л. 40 от делото пълномощно не е договаряно и плащано от ЕТ "Ангел Димитров - Гранит". Освен това приложеното на л. 223 от делото пълномощно не е прието от съда, защото е представено след приключване на съдебното дирене, а от друга страна за посочения в него хонорар няма доказателства реално да е платен от ЕТ. При това положение определението е неправилно и и следва да бъде отменено. По жалба на ЕТ "Ангел Димитров - Гранит" Оплакванията, свързани с тази жалба са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. В отменителната част решението на Административен съд - гр. Велико Търново не подлежи на оспорване от касатора - ЕТ "Ангел Димитров - Гранит" поради липса на правен интерес - постановеното е в интерес на ЕТ. В жалбата си касаторът е написал, че обжалва изцяло решението на административен съд Велико Търново. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че по издадените 18 бр. фактури от "Лес-79" ЕООД и "Евролес" ЕООД касаещи доставки на "дърва за огрев" не са налице реално осъществени доставки. Това е така, защото стоките са родово определени и не са представени доказателства за предаване на стоките - прехвърляне на собствеността им, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. За тези доставки дори липсват годни превозни билети. В хода на ревизионното производство не са представени превозни билети за 15 бр. фактури издадени от "Евролес" ЕООД, както и за тези издадени от "Лес - 79" ЕООД. Нещо повече, именно жалбоподателят в представения от него опис е отнесъл всеки един от превозните билети към конкретна фактура, като липсват представени доказателства, в това число превозни билети за 15 бр. фактури издадени от "Евролес" ЕООД и 3 бр. фактури издадени от "Лес - 79" ЕООД. Този обективен факт се установява и след направена от съда съпоставка на превозните билети и издадените фактури. Констатациите на РА за липса на реалност на доставките по процесните фактури не са опровергани от ЕТ. Следователно, данъкът е начислен неправомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. Настоящият случай не е идентичен със случая по обединени дела С-80/11 и С-142/11 и решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. е неприложимо, защото при решението на СЕС няма спор по доставката, поради което оплакванията изложени в касационната жалба в този насока следва да бъдат отхвърлени. Решението на административния съд в тази част е резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена обстановката по спора и са формирани обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалния закон. Решението като обосновано и правилно следва да се потвърди в тази си обжалвана част. Разноски: На Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 793,19 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,