Решение № 8 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10392/2025 г.

Производството е по реда на чл. 128а, ал. 3 във вр. с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Л. П., чрез адв. П. Чолаков, срещу Решение 25569/28.07.2025 г., постановено по адм. дело 3140/2025 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил аргументите му за нищожност на Решение 3614/31.05.2022 г. по адм. дело 2759/2022 г. Счита че последното е засегнато от изключително тежък порок и е налице хипотеза, при която волята на съда е абсолютно неразбираема дори при тълкуване. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да бъде прогласена нищожността на цитираното решение. Претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на ТД на НАП София, чрез пълномощника си юрк. Йорданов, оспорва касационната жалба в хода на делото по аргументи, изложени в писмено становище и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Отправя искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност в случай на претендирано адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и извърши проверка на валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 АПК, предявен от В. П. за прогласяване на нищожността на Решение 3614/31.05.2022 г. по адм. дело 2759/2022 г. по описа на съда, с което е било отхвърлено оспорването срещу Решение ПИ-70/02.03.2022 г. на директора на ТД на НАП София. С Решение ПИ-70/02.03.2022 г. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата против валидността на действие на публичен изпълнител, обективирано в Запорно съобщение изх. 59-00-485/23.03.2017 г. Административният съд е обобщил фактите и резултатите от обжалването по съдебен ред на Решение ПИ-77/05.03.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП София, с което е потвърдено Разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 ДОПК изх. С210022-155-000002/10.02.2021 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП София. В тази насока е отбелязал постановеното и влязло в сила Решение 525/25.10.2021 г. на Административен съд Плевен по адм. дело 295/2021 г. За да отхвърли иска с основание чл. 128а, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е приел, че наведените възражения са относими по съществото на вече разрешения правен спор. Направил е извод, че съдът по адм. дело 2759/2022 г. е анализирал фактическата обстановка, изложил е ясни и разбираеми мотиви, поради което решението се явява постановено от надлежен съдебен орган, в пределите на неговата компетентност, в писмена форма, с безспорно авторство и подпис на съдията, постановил решението. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с предмета на производството първоинстанционният съд е взел предвид релевантните за спора факти и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. изисканата и приобщена по служебен път преписка по адм. дело 2759/2022 г. по описа на АССГ, е достигнал до правилно крайно заключение по повдигнатия правен въпрос. Обосновано съдът е отхвърлил единственото възражение на жалбоподателя, според което Решение 3614/31.05.2022 г. е абсолютно неразбираемо и дори при тълкуването му не става ясно какво точно приема съдът. Видно от диспозитива на решението е, че с него е отхвърлена жалбата на В. Л. П. срещу Решение ПИ-70 от 02.03.2022 г. на директора на ТД на НАП София, с което е оставена без разглеждане жалбата от 2021 г. на ЧСИ срещу действие на публичен изпълнител, обективирано в Запорно съобщение изх. 59-00-485 от 23.03.2017 г. При това положение очевидно касационните съображения не са насочени срещу диспозитива на съдебното решение, а срещу изложените мотиви, които не се ползват със сила на пресъдено нещо и не подлежат на самостоятелно оспорване. В случая решението, чиято нищожност се претендира, не е засегнато от изключително тежки пороци по отношение на валидността на съдебния акт същото е постановено в пределите на правораздавателната власт на Административен съд София - град съгласно чл. 268 ДОПК, спазено е изискването на чл. 172а, ал. 3 АПК да е подписано от съдията-докладчик, взел участие в проведеното съдебно заседание, изготвено е в нормативно установената писмена форма и при напълно разбираема воля на съда. В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд следва да се посочи, че с Решение 4731/03.05.2023 г. по адм. дело 8806/2022 г. по описа на ВАС е било отхвърлено искането на основание чл. 239, т. 1 АПК на В. П. за отмяна на влязлото в сила Решение 3614/31.05.2022 г. по адм. дело 2759/2022 г. Както производството по отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК, така и исковото производство по реда на чл. 128а АПК, не представляват допустими редовни способи за преразглеждане на спора по същество. Поради тази причина не следва да бъдат обсъждани твърденията в касационната жалба, имащи характер на доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложените съображения административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Предвид изхода от спора е основателна претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, Първи състав на Осмо отделение,