Решение № 3706 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14025/2008 г.

Решение № 3706 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14025/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Александър Иванов Проданов, от с. Добровница, Пазарджишка област против решение № 361/3.10.2008 г., постановено по адм. д. № 301/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба директорът на Областна дирекция "полиция" гр. Пазарджик, в писмено становище, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против заповед № з-793/13.05.2008 г. на директора на ОДП гр. Пазарджик, с която не се разрешава напускането на РБ и издаването на документ за задгранично пътуване на Александър Иванов Проданов със срок до отпадане на основанието. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган, упълномощен съобразно разпоредбата на чл. 78 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Директорът на ОДП гр. Пазарджик, след като установил, че касатора е осъждан за умишлени престъпления от общ характер и не е реабилитиран е наложил принудителната административна мярка (ПАМ). Съдът е направил изводите, че в случая е била налице хипотезата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, като административният орган в условията на оперативна самостоятелност е наложил принудителната административна мярка, заповедта е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Направените от съда изводи са в съответствие със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 76, т. 2 от ЗБДС, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. С приложеното към административната преписка свидетелство за съдимост се установило, че касаторът е осъждан за умишлени престъпления от общ характер и не е реабилитиран. Ето защо административен съд гр. Пазарджик правилно е приел, че по отношение на Проданов са изпълнени елементите на фактическия състав на цитираната разпоредба, поради което законосъобразно административният орган е упражнил правомощието си да му наложи оспорената ограничителна мярка. Правилен е изводът на съда, че при осъществяване на фактическия състав на приложимата норма преценката дали да се наложи ПАМ принадлежи на органа и тя не подлежи на съдебен контрол. След като са налице материалноправните предпоставки за налагане на ограничителната мярка, административният орган има право на самостоятелна преценка дали да наложи ограничение за напускане на страната, тъй като действа в условията на оперативна самостоятелност. Преценката му е по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 от ЗБДС е с диспозитивен характер и не подлежи на съдебен контрол. Констатациите на съда, че в заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването й също са правилни. В хипотезата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС фактическото основание за издаване на заповедта са данните за осъждането на жалбоподателя за умишлени престъпления от общ характер, за което не е реабилитиран, което изрично е посочено в обстоятелствената част оспорения акт. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение