Решение № 7085 от 10.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 317/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Д. П., чрез пълномощник адв. Г.Димитров, срещу решение 202 от 02.11.2023г., постановено по адм. дело 381/2022г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването му срещу решение 10/121/06706/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с изх. 01-6500/903-19от 06.07.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с материален закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд - Земеделие, в представена молба, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на П. Д. П. срещу решение 10/121/06706/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/903-19 от 06.07.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд - Земеделие. За да постанови решението, съдът е приел, че административния акт е издаден от оправомощен орган, при спазване на изискването за форма и отговаря на общите изисквания по чл. 59, ал.2 от АПК. Установено е, че решението за налагане на финансова корекция е издадено при спазване на процедурата по чл. 73, ал.2 и ал. 3 от ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на общите правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК. За неоснователен е приет довода на Пищалов, че органът не е взел предвид негови възражения в предходни административни процедури. На следващо място административния съд е приел, че не е налице основание по чл. 177, ал.2 от АПК, тъй като с решение по адм. дело 486/2020г. по описа на Административен съд Кюстендил е отменен АУПДВ на органа, но отмяната е поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на АУПДВ относно реда за възстановяване на БФП. Дадено е от съда указание, че дължимостта на подлежащите на възстановяване БФП следва да се установи с издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ, без да разглежда спора по същество. Административния съд е установил, че решението съответства на материалния закон. Въз основа на събраните доказателства е прието за установено нарушение на т. 4.18 и т.4.33 от договора. При извършена проверка за изпълнение на бизнес плана, органът е изследвал цялостното изпълнение на плана за финансовите 2016 г. и 2017 г. и пълни 11 месеца от 2018г. в частта за планираните приходи. От проверката е констатирано реализиране на значително по ниски от заложените приходи от дейността, въз основа на което съдът е обосновал извода, че неизпълнението на предварително заложената в бизнес плана приходна част е ясна индиция, че ползвателя на помощта не е разходвал средствата ефективно. Като допуснатото нарушение на разпоредбите на Наредба 8/2008г. и договора за отпускане на финансова помощ, изразяващо се в неизпълнение на финансовите параметри в бизнес плана през проверявания период от договора води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2 от Наредбата. За неоснователен е приет довода, отнасящ се до недоказаност на нарушението, тъй като осъществената с финансовата помощ на фонда инвестиция не демонстрира икономически растеж, не генерира приходи, т.е. не се ползва по предназначение. Реализираните по ниски приходи от дейността спрямо заложените такива засягат условията на изпълнението на инвестицията и условията въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Продължителността на неизпълнението е голяма, близо три пълни финансови години от общо пет, което сочи на постоянство при непостигане на финансовите показатели, което представлява ясна индиция, че ползвателя на помощта не е разходвал средствата ефективно. На следващо място административния съд е приел, че определената за нарушението финансова корекция е в съответствие с критериите по чл. 51, ал.2 от Наредбата, прецизирани в Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, както и че органът е приложил коректно процентния показател за установеното нарушение като е отчел вида, тежестта, степента и продължителността във връзка с допълнителните пояснения в т. 30 от приложение към раздел I Общи положения от Правила. Първоинстанционният съд е установил, че е спазен мониторинговия период, тъй като същия изтича на 18.08.2019г., но това не изключва възможността ДФЗ да извърши проверки за изпълнение на договора, тъй като този период обхваща времето, през което ползвателя на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията заедно със задълженията по договора, включително по одобрения бизнес план. Въз основа на което съдът е обосновал извода, че независимо от това дали мониторинговия период е изтекъл или не, органът има правото и задължението по чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП да извърши необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода за мониторинг на поетите задължения. На следващо място е установено, че не е изтекъл предвидения в чл.3, §1 от Регламент /ЕО, Евратом/ 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995г. давностен срок, тъй като е налице прекъсването му с действията на органа, свързани с нередността, обективирани в издадения АУПДВ. На последно място съда е приел, че отсъстват предпоставките за приложение на форсмажор по чл. 55 във вр. с §1, т. 44 от ДР на Наредба 8/2008г. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Не са налице и съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл. 209, т. 3 пр. 2 от АПК. Несъстоятелно е твърдението, че по делото не са представени доказателства във връзка с предходно производство за налагане на финансова корекция, което е било прекратено. Видно от протокол от проведено съдебно заседание на 21.06.2023г., съдът е задължил административния орган да депозира цялата административна преписка по издаване на заповед 03-РД/4086 от 30.09.2019г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с доказателства за дата на връчване на заповедта. В изпълнение на даденото указание, с молба от 14.07.2023г., изпълнителния директор e представил доказателствата. Същите са приети от съда, видно от протоколно определение от 18.09.2023г., както и са обсъдени от съда. На следващо място настоящият съдебен състав приема, че напълно съответни на приложените по преписката доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че в случая се установява наличието на неизпълнение на финансовите параметри в бизнес плана за финансовите 2016г., 2017г. и пълни 11 месеца от 2018 г., което води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата. От събраните по делото доказателства, ведно с приетите по делото съдебни експертизи е видно, че между Държавен фонд Земеделие и жалбоподателя е сключен договор 10/121/06706 от 18.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, с който договор на жалбоподателя е предоставена БФП, представляваща 60 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект 10/121/006706 от 05.07.2013 г. : Закупуване на земеделска техника трактор и прикачен инвентар. Към договора е приложен бизнес план по проекта. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба 8/2008 г. проект е заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. С чл. 30, ал.1 от Наредбата е предвидено, че кандидатите по чл. 13, ал. 1 подават в областната дирекция на фонда по място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по образец съгласно приложение 10 и прилагат документи съгласно приложение 11. Бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, като таблиците, включени в него, са във формат "xls. В § 1, т. 17 от ДР на Наредба 8/2008г. е дадена легална дефиниция на понятията икономическа жизнеспособност а именно: генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба 8/2008 г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба и 2. гарантираните бюджети по чл. 25, ал. 1 и критериите за оценка, посочени в приложение 8. Изготвянето на Бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба 8/2008 г. се предвиджа, че бизнес планът по ал. 1 трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата или на земеделските стопанства на членовете на организациите на производители чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3 . В този смисъл Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 121, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност на проекта за съответния период. Съгласно сключения договор, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения Бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Оттук следва извода, че заложените в Бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ, противно на твърдяното от касационния жалбоподател. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба 8/2008 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1 РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. В случая е установено, че за 2016 г. от заложените в бизнес плана приходи в размер на 169000.00 лева са реализирани 9160.00 лева, което представлява 5.4 % от изпълнението на приходната част. За 2017 г. от заложените в бизнес плана приход в размер на 317 000.00 лева (преизчислени на 324 970.68 лева) са реализирани 5 928.00 лева, което представлява 1.8% от изпълнението на приходната част и за 2018 г. от заложените в бизнес плана приход в размер на 403 000.00 лева (преизчислени на 302978.23 лева) за 11 месеца за периода от 01.01.2018 г. до 01.11.2018 г. са реализирани 2379.99 лева, което представлява 0.6% от приходите, заложени по бизнес план или за трите финансови години ползвателя е реализирал приходи в размер на 2.6% от заложените в одобрения бизнес план. От анализа на цитираните норми, договора, бизнес плана и от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на П. Д. П., налице е неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Неизпълнението на финансовите показатели по одобрения план не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства. Несъстоятелно е твърдението на касационния жалбоподател, че със закупуването на трактора и прикачен инвентар се използва за постигане на икономическа жизнеспособност и устойчивост на земеделското стопанство, тъй като закупуването на същите не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. Възражението на касатора за изтекла давност е неоснователно. Неизпълнението на поетите договорни задължения от П. Д. П., дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95 на Съвета. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. през мониторинговия период. Касае се за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2, от Регламент 2988/95 (решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010). Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случая с оглед констатациите за неизпълнение на бизнес-плана, нередността е прекратена от края на 2018г. Според чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 давността е четири години и в случая този срок не е изтекъл, тъй като е налице прекъсването му с действия на органа, свързани с нередността, обективирани в издадения АУПДВ, както правилно е приел административния съд. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено в законовия срок. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател и при липсата на данни за допуснати нарушения по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, съдебното решение следва да се остави в сила като правилно. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде определено на 100 лв. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,