Решение № 3745 от 20.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13995/2008 г.

Решение № 3745 от 20.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13995/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Камелия Донкова - пълномощник на Райна Божилова Иванова от гр. Плевен, срещу решение № 438 от 26.09.2008 г., постановено по адм. д. № 418 по описа за 2008 г. на Административен съд-Плевен. С него жалбата, на касаторката в настоящото производство, срещу заповед № РД 12-421 от 11.02.2008 г. на кмета на община Плевен е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за допуснати нарушения съставляващи и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията, изложени в нея се моли, решението да се отмени и вместо него постанови друго, с което спорът се реши по същество. От процесуалния представител на ответната страна по касационната жалба е постъпило писмено становище на 18.03. 2009 г. един ден след деня на проведеното съдебно заседание. То не е подписано и не следва да бъде обсъждано. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Намира, че съдът не е допуснал пороците, релевирани в жалбата. Предлага решението да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, а разгледано по същество за неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Плевен е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД 12-421 от 11.02.2008 г. на кмета на община Плевен, с която на основание § 31, ал. 3 ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. е била одобрена оценката на предоставена за ползване на Георги Блажев Илиев земеделска земя от 855 кв. м, в местността "Стража", в землището на гр. Плевен, в размер на 551 лв. От приложените по делото доказателства съдът е установил, че със заповед № РД-15-4702 от 5.08.1998 г. кметът на община Плевен е признал правото на Георги Блажев Илиев да придобие собствеността върху предоставения за ползване земеделски парцел № 405 А в местността "Стража" I по реда на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. С т. 2 от заповедта, съгласно § 4з, на ползвателя е признато правото да придобие собствеността до размера на 1000 кв. м. С т. 3 от заповедта е наредено извършването на оценка на имота по ред, определен от Министерския съвет. Със заповед № РД-13-53 от 3.05.2007 г. областният управител на Плевенска област е одобрил плана на новообразуваните имоти, предоставени на граждани за ползване въз основа на актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в местността "Стража", в землището на гр. Плевен. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г. В частта й за този имот заповедта на областния управител не е била обжалвана, поради което е прието, че е влязла в сила. От приложената скица и регистър към плана на новообразуваните имоти е било установено, че за Георги Блажев Илиев е отреден новообразуван имот № 56722.701.1043, с площ от 0, 855 дка. От приетото без оспорване заключение на вещото лице е прието за установено, че стойността на имота е определена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, като размерът й е от 551 лв. Този размер е същият, определен и със заповедта на кмета, предмет на жалбата. При така установените факти съдът е извел правни изводи, че заповедта е законосъобразна. Въпреки, че в нея като правното основание за извършването на оценката е посочен § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. съдът е приел, че се касае за незавършена процедура по реда на § 62, ал. 4 ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г., като погрешното посочване на правното основание не е съществен порок, който да води до отмяната на заповедта. Съдът е изложил обосновани мотиви за приложението на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. Според съда нормата е приложима само при определянето на стойността на земеделската земя, която се придава към имота на ползвателя, представляваща фактически ползваната земя и е над размерите, определени в § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Като е приел, че заповедта е законосъобразна, съдът е отхвърлил жалбата срещу нея като неоснователна. Постановеното решение е правилно. В касационната жалба продължава да се подържа доводът, навеждан и пред административния съд, че със заповедта, с която е признато правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота не са изяснени законните предпоставки за неговото придобиване. Твърди се, че съдът не е събрал релевантните за спора факти относно предпоставките за придобиване или не на правото на собственост по реда на § 4а или на § 4б. Този довод е оставен без разглеждане от съда, защото заповед № РД-15-4702 от 5.08.1998 г. на кмета на общината е влязла в законна сила, а проверката на твърдяното обстоятелство означава на практика отново да се направи преценка на законосъобразността й. Твърдението в касационната жалба, с което се обосновава релевираният довод за допуснато от съда нарушение на съществени съдопроизводствените правила е неоснователно. Предмет на контрол пред съда е заповед № РД 12-421 от 11.02.2008 г. на кмета на община Плевен, с която е извършена оценка на ползвателския имот, а не предходната, която като необжалвана е влязла в законна сила. Недопустимо е в производството при обжалването на една заповед да се въвежда за предмет проверката на законосъобразността на предходно издадена заповед, която е влязла в законна сила. Освен това в проведеното заседание на 12.06.2008 г. адвокат Донкова-пълномощник на жалбоподателката, изрично е заявила, че не оспорва заповедта от 1998 г., а оспорва заповедта за оценката. Следващият довод в касационната жалба за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон е аргументиран с твърдението, че соченото правно основание за издаването на заповедта е § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г., докато съдът е приел, че се касае до завършване на фактическия състав на § 62, ал. 4 ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. Твърдението е неоснователно. От данните по делото безспорно се установява, че заповедта на кмета от 1998 г., с която е признато правото да се придобие собствеността върху предоставения за ползване имот е наредено извършването на оценка. Такава оценка не е направена, въпреки изрично подадената молба и внесена такса от ползвателя за оценка на имота. Оценката е направена след влизането в сила на заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за тази местност. Бездействието на административният орган не следва да се вменява във вина на ползвателя. Ето защо направеният извод от съда, че се касае за довършване на фактическия състав по придобиване на правото на собственост, започнал по реда на § 62 ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. е обоснован и законосъобразен. Независимо, че в заповедта е посочено погрешно правно основание, този порок не е съществен, който да води до отмяна на заповедта. Изложените от съда мотиви се споделят от настоящата инстанция. Отделно от тях следва да се посочи, че се касае за ползвателски имот, който се намира извън селищно образувание и извън урбанизираната територия на населеното място, като редът за извършването на оценката е все по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Към него препраща както § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г., а така също и § 31, ал. 2, т. 1, предложение последно. Решението на съда като обосновано и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане в касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно, с оглед изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение