Решение № 17273 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2019 г.

Решение № 17273 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на П. Петков и на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ против решение № 565/11.01.2019 г. по адм. д. № 702/2018 г. на Административен съд – Велико Търново, с което ГДИН е осъдена да заплати на П. Петков, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора в [населено място], обезщетение в размер на 708 лв., ведно със законната лихва, считано от 5.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, за причинени неимуществени вреди при престоя в следствения арест в гр. Велико Търново, а в останалата част до пълния предявен размер на иска, той е отхвърлен. Касаторът П. Петков обжалва решението в отхвърлителната му част. Счита, че определеното обезщетение е твърде занижено, предвид многобройните нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, изтъкнати в исковата молба. Моли искът да бъде уважен в пълен размер. Касаторът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуален представител обжалва решението в осъдителната му част, като излага твърдения, че в тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Административен съд – Велико Търново е сезиран с искова молба, подадена от П. Петков срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) гр. София с цена на иска 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди по време на престоя му в Следствен арест гр. Велико Търново за следните периоди: от 25.09.2014 г. до 26.09.2014 г. / 1 ден /, от 1.10.2014 г. до 2.10.2014 г. / 1 ден /, от 21.11.2014 г. до 2.12.2014 г. / 11 дни /, от 13.03.2015 г. до 16.03.2015 г. / 3 дни /, от 22.04.2015 г. до 24.04.2015 г. / 2 дни /, от 5.05.2015 г. до 25.05.2015 г. / 20 дни /, от 19.06.2015 г. до 24.06.2015 г. / 5 дни /, от 28.09.2015 г. до 1.10.2015 г. / 3 дни /, от 9.11.2015 г. до 19.11.2015 г. / 10 дни /, от 4.10.2016 г. до 6.10.2016 г. / 2 дни / и от 4.10.2017 г. до 5.10.2017 г. / 1 ден/ С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на П. Петков обезщетение в размер на 708 лв претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от лоши битови условия за посочения период. Посочил е в мотивите си, че в процесните периоди ищецът е пребивавал в Следствен арест гр. Велико Търново без постоянен достъп до слънчева светлина, проветрение и възможност за двигателна активност. В килиите е нямало прозорци, нито подходяща вентилационна система, не е имало достъп до пряка слънчева светлина. Установени са различни насекоми в килиите, липса на постоянен достъп до течаща вода. За накърняващи достойнството и унизителни са счетени и условията за провеждане на телефонни разговори, на свиждания с близките. За нарушено е счетено правото на неприкосновеност на разговорите на Петков с неговия адвокат. В решението си съдът подробно и мотивирано е изяснил спорните обстоятелства и в съответствие с материалния закон е приел, че са налице основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за исковия период. Решението е неправилно само досежно размера на дължимото обезщетение. Обосновани са изводите на съда, че условията в ареста са били такива, че ищецът действително е претърпял неимуществени вреди, тъй като е бил поставен при неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, което представлява третиране, способно да породи у него емоционално и морално страдание. Съдът правилно е преценил наличието на основания за присъждане на обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди, на основание чл. 284 ЗИНЗС. Относно размера на присъденото обезщетение, частично основателна е касационната жалба на ГДИН, а тази на П. Петков е неоснователна. От доказателствата е видно, че ищецът е задържан в ареста в гр. Велико Търново за период общо от 59 дни, които не са последователни, а както е установено от съда, са от 25.09.2014 г. до 26.09.2014 г. / 1 ден /, от 1.10.2014 г. до 2.10.2014 г. / 1 ден /, от 21.11.2014 г. до 2.12.2014 г. / 11 дни /, от 13.03.2015 г. до 16.03.2015 г. / 3 дни /, от 22.04.2015 г. до 24.04.2015 г. / 2 дни /, от 5.05.2015 г. до 25.05.2015 г. / 20 дни /, от 19.06.2015 г. до 24.06.2015 г. / 5 дни /, от 28.09.2015 г. до 1.10.2015 г. / 3 дни /, от 9.11.2015 г. до 19.11.2015 г. / 10 дни /, от 4.10.2016 г. до 6.10.2016 г. / 2 дни / и от 4.10.2017 г. до 5.10.2017 г. / 1 ден/. Видно е, че най-дългият непрекъснат период на престой в ареста е 20 дни, има два периода от около 10 дни и в останалото време престоят е от 1 до 3 дни. Кратките периоди на престой в ареста, със съответните прекъсвания, не сочат на продължително излагане на лишения от свобода на установените неблагоприятни условия и поради това не са от естество да обуславят съществен интензитет на понесените неимуществени вреди, съответно се отразяват на размера на присъденото обезщетение. При установените факти, касационната инстанция намира, че този интензитет е близък до минималния, поради което обезщетение в размер на 200 лв е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Това обуславя съответна отмяна на решението в осъдителната му част за размера над посочената сума. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на страните не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,