Решение № 11574 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3578/2018 г.

Решение № 11574 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3578/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Г. Т. срещу решение № 8/11.01.2018 г. по адм. дело № 512/2017 г. по описа на Административен съд Д., В ЧАСТТА, с която е отменен Акт за установяване на задължения (АУЗ) № 208-1/13.06.2017 г. по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), издаден от орган по приходите в отдел МДТ при Община Г. Т., в частта, с която са установени задължения на "Еврокапитал - България" ЕАД, гр. Б., за такса битови отпадъци (ТБО) за услугата: поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за недвижим имот с партиден номер М107 080912 за периода 2014 г. -2016 г. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част, като релевира доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилна преценката на съда за липса на доказателства за фактическото изпълнение на услугата. Твърди, че събраните по делото материали доказват, че в периода 2014-2016 г. община Г. Т. е организирала дейности по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, в т. ч. договори за изпълнение на услугата, графици, план-сметки и калкулации, които са надлежно представени пред първоинстанционния съд. Излага, че съдът за да отмени АУЗ в посочената част се мотивира с липса на протоколи и фактури за разходите за изпълнената услуга за процесния период, като същевременно не е дал указания за тяхното представяне. Към касационната жалба са представени протоколи и фактури за заплащането на извършената услуга от дружеството, с което общината е сключила договори за изпълнението й. Постъпила е и втора касационна жалба от "Еврокапитал - България" ЕАД, гр. Б. срещу решение № 8/11.01.2018 г. по адм. дело № 512/2017 г. по описа на Административен съд Д., В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения № 208-1/13.06.2017 г. по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, издаден от орган по приходите в отдел МДТ при Община Г. Т. в частта по отношение на начислените лихви за задълженията от 2014 година. Изложени са твърдения за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е отхвърлил възражението му, че по отношение на лихвите Данъчно-осигурителният процесуален кодекс не се произнася изрично, поради което като акцесорно вземане, те се погасяват с общата давност по Закона за задълженията и договорите (33 Д). Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отмени акта и в оспорената пред касационната инстанция част. Не са изразени становища от ответните страни по подадените касационни жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на настоящата касационна проверка е решението на АС - Д., с което е отменен оспорения АУЗ в частта, с която са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в частта относно услугите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода 2014-2016 г. и начислените лихви за забава плащането на задължението, както и възраженията на "Еврокапитал-България"ЕАД за изтекла давност на дължимите лихви за задълженията от 2014 г. Първоинстанционният съд е приел за установено, че административното производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК е започнало по инициатива на главен специалист в отдел "МДТ" на дирекция "ФБМДТ" при община Г. Т., който е извършил служебна проверка относно размера на дължимите местни данъци и такси от "Еврокапитал - България" ЕАД гр. Б. за периода 2014 г. - 2016 г. При проверката е установено, че с данъчна декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с вх. № 031200522/25.06.2010 г. дружеството е предекларирало придобит чрез апорт недвижим имот, съставляващ поземлен имот № 2093 по плана на гр. Г. Т. на площ от 57 800 кв. м., ведно с построените в него 13 броя сгради. След като е констатирал, че за този имот има неплатени в срок задължения, органът по приходите е издал процесния акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който в тежест на жалбоподателя са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 2014 г. - 2016 г., ведно със съответстващите им лихви за забава, начислени към 13.06.2017 г., като общият размер на задълженията за ДНИ и ТБО възлиза на 14 152, 05 лева, а на лихвите върху тях - на 2 565, 10 лева. С решение № 001/04.08.2017 г. началника на отдел "МДТ" при община Г. Т. е отхвърлил подадената жалба срещу процесния АУЗ. За да отмени АУЗ в частта относно определената ТБО за услугите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съдът е изложил, че по делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че общината е престирала услугата по почистване на териториите за обществено ползване в района, в който се намира процесният недвижим имот. От представените по делото заповеди на кмета на община Г. Т. по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е установено, че Промишлената зона, в която попада имотът, е включена в границите на районите, в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци (т. І от заповедите), но не и в границите на районите, в които е организирано поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване (т. ІІ от заповедите). И в трите заповеди са изброени поименно улиците и кварталите, в които е организирано ръчно или механично сметопочистване и поддържане на зелени площи, тротоари, алеи и улични платна, но никъде сред тях не фигурира Промишлената зона на гр. Г. Т. или улицата, на която се намира поземленият имот (ул. "В. А."). В допълнение е посочено, че дори и да се приеме, че имотът на жалбоподателя попада в границите на районите, в които се предлага този вид услуга, то липсват доказателства за нейното фактическо осъществяване. Прието е, че представените по делото два договора за изпълнение на обществена поръчка не са достатъчни, за да се приеме, че е налице реално предоставяне на процесната услуга. От съдържанието на представените договори е констатирано, че общината е възложила извършването на дейностите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване на "А. С. А. Б." ЕООД, гр. С., но по делото липсват доказателства за фактическото изпълнение на задълженията по тях като план-графици за почистване на обществените територии, трудови договори на заетите с тази дейност работници, отчети за изпълнението на възложените дейности, протоколи за качеството на изпълнение, разчетно-платежни документи (фактури и др.) за направените разходи и за плащане на извършените дейности. Изложено е, че приложените към договорите план-сметки и калкулации посочват само какви са необходимите разходи за извършването на възложените дейности, но не и че те са реално извършени. Сочи се, че и в двата договора е предвидено, че заплащането се извършва след извършената работа и представен акт за извършената работа, утвърден от представител на възложителя и след представяне на фактура, като в чл. 28 от втория договор е уточнено, че приемането на извършената работа се извършва след подписване на двустранен протокол за извършена работа, акт за приемане на извършена работа и представяне на фактура, каквито доказателства липсват по делото. Освен това е констатирано, че в заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е посочено, че част от поддръжката на териториите за обществено ползване се извършва от звена на общинската администрация, а по делото няма никакви доказателства за съществуването и заетостта на тези звена. Тъй като ответникът не е представил убедителни доказателства за фактическото изпълнение на услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване за целия спорен период, и с оглед на задължението му по чл. 170, ал. 1 АПК, съдът е направил извод, че този вид услуга не е предоставяна реално от общината и такса за нея не се дължи по силата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ. По изложените съображения е направен извод за незаконосъобразност на атакувания административен акт в тази част, поради което същият е отменен, ведно с частта на начислените с него лихви за забава върху горепосоченото задължение. За неоснователно е прието възражението на "Еврокапитал - България" ЕАД за изтекла погасителна давност на дължимите лихви за забава за задълженията за 2014 г. Съдът е изложил, че лихвите за неплатени публични задължения следват главното задължение и също имат публичен характер. За погасяването на публичните задължения е приложим петгодишният давностен срок по чл. 171 от ДОПК, който се явява специален по отношение на общите правила за давността и дерогира действието на чл. 111, б. "в" от 33 Д относно кратката погасителна давност на вземанията за лихви. Решението в обжалваната му част е правилно. По касационната жалба на Началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Г. Т.. Съгласно чл. 62 ЗМДТ (в приложимата редакция преди изм., бр. 88 от 2017 г., в сила от 1.01.2022 г. - изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 ЗМДТ са посочени случаите, в които такса не се събира. За разлика от задължението за данък върху недвижимите имоти, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а когато има депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, се събира и такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депата, респективно съоръженията. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги (чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ – в приложимата редакция). Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд, че заповедите на кмета на община Г. Т. по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за съответните години установяват единствено, че промишлената зона на града е включена в границите на районите, в които общината е организирала извършването на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци от фирми избрани по реда на ЗОП, в община Г. Т.. В т. I от посочените заповеди изрично са определени границите и районите, в които се предоставят трите вида услуги, като т. II визира цялата територия по т. I и единствено са уточнени териториите за обществено ползване, които ще се почистват със съответната честота на почистване. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че по делото не са представени доказателства, които да установяват по отношение на процесния имот, предоставяне на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от община Г. Т.. По делото липсват доказателства, от които да се установи, че общината е престирала реално тази услуга на територията промишлената зона на гр. Г. Т., където се намира процесният имот. С протоколно определение от 06.11.2017 г. са дадени изрични и подробни указания от съда на административния орган да представи доказателства за реалното предоставяне на процесната услуга. Въпреки това до приключване на устните състезания по делото, такива не са представени, като в съответствие с чл. 220 АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Правилно съдът е съобразил, че от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че тази услуга е реално престирана в района, в който се намира имота, като представените план-сметки и калкулации не променят този факт. С оглед изложеното, следва да се приеме, че този вид услуга не е предлагана реално от общината, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството не дължи заплащане за нея за процесния период на основание чл. 71, т. 2 ЗМДТ (в приложимата редакция) и неправилно органът по приходите му е определил задължения за това. По касационната жалба на "Еврокапитал - България" ЕАД. Неоснователни са доводите на касатора касаещи възражението на изтекла давност по отношение на начислените лихви върху задълженията от 2014 г., поради приложимост към тях на Закона за задълженията и договорите. Задълженията за лихви от неплатени в срок публични общински задължения, каквито по аргумент на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК са задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, са също публични вземания. Съгласно изричната разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК лихвите за вземанията по т. 1 – 8, т. е. и за публични вземания от данък върху недвижимите имоти и от такса за битови услуги, са също публични вземания. С оглед на това за тях е приложима предвидената в чл. 171, ал. 1 ДОПК давност. А тя е пет години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд. Видно от доказателствата по делото най-старото задължение за лихви на касатора е от 2014 г., което значи, че към датата на постановяване на първоинстанционното съдебно решение петгодишния давностен срок не е изтекъл, без да се броят прекъсванията. С оглед на горното доводите на "Еврокапитал – България" ЕАД за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част са неоснователни. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационните жалби отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение