Решение № 7893 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2011 г.

ВАСVI отделение06.06.2011 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

Оставя в сила решение № 231/3.12.2010 г. по адм. дело № 449/2010 г. на Административен съд - Добрич в частта му, с която е отхвърлено оспорването на "Диагностично-консултативен център - 1 - Добрич" ООД, гр. Добрич срещу писмена покана рег. № 2904-06-46/16.06.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Добрич досежно сумата от 3555,94 лева, представляваща стойността на превишението на регулативни стандарти за второто тримесечие на 2009 г. за "Направления за МДД, бл. МЗ-НЗОК № 4", както и за присъдените деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7893 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център (ДКЦ) - 1 - Добрич" ООД, гр. Добрич против решение № 231/3.12.2010 г. по адм. дело № 449/2010 г. на Административен съд - Добрич в частта му, с която е отхвърлено оспорването на жалбоподателя срещу писмена покана рег. № 2904-06-46/16.06.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Добрич досежно сумата от 3555,94 лева, представляваща стойността на превишението на регулативни стандарти за второто тримесечие на 2009 г. в частта "Направления за МДД, бл. МЗ-НЗОК № 4", както и за присъдените деловодни разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Добрич не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. За да постанови атакуваното съдебно решение, административният съд е приел, че писмена покана рег. № 2904 - 06 - 46/16.06.2010 г. на директора на РЗОК - Добрич досежно сумата от 3555,94 лева, представляваща стойността на превишението на регулативни стандарти за второто тримесечие на 2009 г. за "Направления за МДД, бл. МЗ-НЗОК № 4" е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено превишение на отпуснатите регулативни стандарти за МДД за II - тримесечие на 2009 г. В съставените финансов протокол № ФП - 02 - 374/13.11.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № ПНПС - 02 - 375/13.11.2009 г. детайлно са описани фактическите основания, обосноваващи размера на превишението. Съдът е кредитирал с доверие приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която е установила неточности в технологията на калкулиране на дължимата сума, които обстоятелства са съобразени при постановяване на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за неоснователни. Сумите, които според констатациите на контролните органи на РЗОК са получени от изпълнителите на медицинска помощ без правно основание или в резултат на извършено нарушение се събират с писмена покана, издадена от директора на съответното поделение на НЗОК. Със Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) Народното събрание ежегодно определя размера на парите, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико - диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2009 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Въпросът за правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните Закони за бюджета на НЗОК и с Решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България, което според чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Атакуваното съдебно решение е постановено в съответствие със събраните доказателства и установените от тях правнорелевантни факти и при правилно прилагане на материалния закон. Оспореният административен акт - покана за възстановяване на неоснователно получени суми е издаден на основание чл. 233, ал. 1 от НРД 2006, т. е., в хипотеза на получаване на суми без правно основание. В случая процесната сума е получена вследствие на превишаване на определените на здравното заведение регулативни стандарти за медико-диагностична дейност (бланка обр. № 4). Постигнатото съгласие между лечебното заведение и НЗОК в рамките на сключения индивидуален договор определя параметрите и задълженията на всяка от страните във връзка с осъществяваната медицинска дейност. Клаузите на чл. 42 и чл. 43 установяват правилата, в които лечебното заведение може да назначава медико-диагностични дейности, финансирани от бюджета на НЗОК. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да бъде за сметка на лечебното заведение, защото надвишава медицинските дейности, предмет на договора, който другата страна - НЗОК - е приела да финансира. Превишаването води до получаване на суми без правно основание, които съгласно чл. 55, ал. 1 от индивидуалния договор, подлежат на връщане по реда на чл. 233, ал. 1 и сл. от Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. Отчитайки изхода на спора, първоинстанционният съд законосъобразно е разпределил и тежестта за разноски. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1