Решение № 11782 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7898/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27а, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Образувано е по касационна жалба на Ц. И. П., чрез процесуалния й представител адв. П. Атанасов, срещу Решение 5116/15.05.2024 г., постановено по адм. дело 2333/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу Заповед ЗД/Д-С-М-002/09.02.2024 г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане Младост, гр. София (ДСП-Младост). Наведените в касационната жалба възражения относно допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на нормата на чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане Младост, гр. София, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът А. Ц. И., чрез назначения му особен представител адв. Филибева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и счита постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед ЗД/Д-С-М-002/09.02.2024 г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане Младост, гр. София, с която на основание чл.27, ал.1, във вр. с чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДет. и чл.33, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) е наредено временно настаняване, считано от 09.02.2024 г., на [заличен текст] А. Ц. И., в [заличен текст], гр. София, до произнасяне на съда с решение или до промяна на обстоятелствата. Първоинстанционният съд намира обжалваната заповед за валиден индивидуален административен акт, като издаден от материално и териториално компетентен орган при спазване на изискванията на чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. (при условията на заместване). След анализ на съвкупния доказателствен материал, не са установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстнанционният съд извежда наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, установени в хипотезиса на нормите на чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДет и чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет., обуславящи временно настаняване на детето извън семейството. Въз основа на горното е формиран извод за материална законосъобразност на обжалваната заповед. Развити са съображения, че същата е издадена в съответствие с целта на закона. За водеща е приета преценката по критериите, регламентирани в т.4 на ал. 1 на чл. 25 ЗЗДет., предвид упражнявано системно физическо насилие, поставящо в риск психическото и социалното развитие на детето. Съобразно конкретните обстоятелства за дете в риск е обоснована нужда от извеждането му от семейството, тъй като незабавното прекратяване на увреждащото детето състояние в най-висша степен съответства на интересите му. Върховният административен съд шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за правилно. В разглеждания случай спорен от правна страна е въпросът относно приложението на нормата на чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДет. С установяване на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката временно настаняване на дете извън семейството по административен ред , разписана в хипотезата на чл.27, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДет. и чл.33, ал.1 ППЗЗДет., са доказани. По силата на чл. 27, ал. 1 ЗЗдет., настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, което условие е спазено. Относимото съдържание на диспозитива на заповедта е: до произнасяне на съда с решение или до промяна на обстоятелствата . От съдържанието на акта е видно, че административният орган е разпоредил мярка с временен характер в рамките на представената му от закона материална и териториална компетентност до предприемане на по подходяща за детето мярка за закрила. Приложената мярка, установена в чл.27, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДет., предвижда настаняване извън семейството на дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Понятието "насилие", за целите на закрилата на детето, така както е дефинирано в чл. 11 от ЗЗДет, обхваща случаи на въвличане на детето в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаване на достойнството му чрез методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. Мярката за закрила на дете "спешно настаняване извън семейството" е регламентирана в чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и е разновидност на мярката "временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция" по чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Материалноправната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В тези случаи не се извършва предварително проучване на възможността за настаняването на детето в семейство на роднини или близки с подготвено становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето (чл. 24 от ППЗЗДет). На основание чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет., настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", а на основание следващата алинея 3 проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство, като административното решение следва да бъде взето незабавно. Прилагането на специалната норма на чл. 33, ал.1 ППЗДет. изключва приложението на общия ред по АПК. Предвид изложеното, първоинстанционният съд мотивирано е установил липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт, като в конкретната хипотеза се приема за неприложима нормата на чл. 26 АПК. Фактите за прилагане на развилата се процедура са установени с приложеният на лист 127 от първоинстанционното дело формуляр за приемане на устен сигнал с дата 09.02.2024 г. Спазена е и разпоредбата на чл.33, ал.3 от Правилника проучването е започнало незабавно с изготвения преди издаване на заповедта Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. СИГ/Д-С-М/39 от 09.02.2024 г. (л.121-123). Този доклад, преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, съставляващ и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият доклад, на основание посочената разпоредба от ГПК, е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник. Въз основа на доклада е издадена процесната заповед. Не следва са се приема твърдението на касатора, че решаващият е съд не е изследвал в дълбочина на какви фактически основания е издаден оспореният пред него административен акт. Констатациите в социалния доклад не са оборени надлежно от жалбоподателя и настоящ касатор, предвид което съдът е приел за установена фактическата обстановка, описана в него, както и установеното от допуснатите гласни доказателствени средства в производството пред съда. Първоинстанционният съд е изслушал свидетелските показания на психолога от [заличен текст] средно училище [заличен текст] , гр. София, установил обективни данни за наранявания на детето и своевременно подал сигнал до ДСП-Младост, гр. София. Свидетелят С. (социален работник към ДСП-Младост, гр. София) също излага данни, че при извършена проверка детето е имало [заличен текст]. Така събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства не противоречат на установеното в писмените такива за периода юли 2023 г. 09.02.2024 г., сред които и докладна от класния ръководител на А. И., от помощника на учителя, вкл. и сигнал от директора на [заличен текст] СУ [заличен текст] , гр. София. Видно от наличната на лист 153 по делото Докладна записка от началника на 07 РУ-СДВР, гр. София, полицейски екип се е отзовал по подаден сигнал на 26.07.2023 г. в хипермаркет в квартал Младост и е констатирал, че детето А. И. има [заличен текст], като за целта е извикана спешна помощ и детето е транспортирано в УМБАЛ Пирогов за извършване на допълнителни прегледи. В приложеното на лист 203 по делото съдебно- медицинско удостоверение 128/2024 г. от съдебен лекар при УМБАЛ Александровска ЕАД е прието, че при преглед на детето А. И. същото има [заличен текст]. Лекарят е направил заключение за временно разстройство на здравето на детето и е посочил, че описаните травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат да имат части от човешкото тяло, обувки и други предмети. Относимите факти, като предпоставки за издаването на административния акт, са описани в обжалваната заповед, както следва: постъпвали множество сигнали с индикации за оказано физическо и психическо насилие от страна на майката (и настоящ касатор) Ц. П.; предоставяна от [заличен текст] дете противоречива информация относно причината за установените наранявания по тялото му; споделена от детето информация за [заличен текст], ведно с установени други видими наранявания, описани от [заличен текст] А. И.; поставянето му в несигурност от породен страх да разказва; наличието на отворен случай при ДСП-Младост, гр. София за детето и интензивна работа с майката и детето в семейна среда, но въпреки това се забелязва липса на осъзнатост и отговорно изпълнение на родителските задължения, като всички извършени от майката действия поставят [заличен текст] дете в риск за здравето и живота му. Съдът обосновано е приел за недоказани твърденията на касатора, че детето си измисля под натиска на социалните работници, както и за недостоверни изложените от майката версии за различен (случаен) начин на причиняване на травмите му. Обсъждайки събраните в тази насока доказателства, съдът е стигнал до споделения извод, че по отношение на детето А. И. системно е упражнявано насилие в семейната му среда, което го поставя в сериозна опасност от увреждане на неговото психично и социално развитие В първоинстанционното решение е обсъдено основанието, прието от съда, както и необходимостта за прилагане на временно настаняване на детето извън семейството. Обсъдена е и защитата на висшите интереси на детето. Посочено е, че мярката е постановена в съответствие с целта на закона, която се изразява в защита на основните права на детето и създаване на подходящи условия за неговото развитие. Съгласно §1 от ДР на ППЗЗДет., насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда (т. 1); физическо насилие е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето (т. 2); психическо насилие са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда (т. 3). Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че анализът на релевантните доказателства, извършен от първоинстанцонния съд, сочи за наличието на упражнено насилие над детето А. Ц. И. по смисъла на §1, т.1 от ДР на ППЗЗДет., като в случая правилно е преценено от служителите на дирекция Социално подпомагане Младост, гр. София, че при тези данни оставянето на детето в семейна среда крие риск от увреждането му. Такава опасност в случая несъмнено съществува, защото е налице сериозен дефицит в родителския капацитет на майката на [заличен текст] дете. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет, предвиждаща, че спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Установените обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗД, тъй като констатираните отношения между родител и дете не повлияват положително върху психическото и емоционално развитие на детето. Изложените в обратната насока оплаквания от касатора, включително, че липсата на контакт с майка му ще доведе до осиновяването на детето, са неоснователни. Обжалвана заповед съответства на практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), че националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, 30943/96 § 64) В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Rebic v. Croatia, 27148/12, § 92. В контекста на съдържанието на цитираните решения следва да бъде изтъкнато, че наложената с процесната заповед мярка на закрила по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. временно настаняване в кризисен център, способства за постигане на справедлив баланс между интересите на детето и неговата майка. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на преценка на събраните доказателства, обосноваващи правилността на изводите, до които е достигнал административния съд при приложение на материалния закон. Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът най-общо сочи несъгласието си с постановеното от първоинстанционния съд, без да коментира в какво по-конкретно се състои незаконосъобразността му и без да ангажира доказателства в подкрепа на доводите си за липса на осъществено спрямо детето насилие в семейна среда. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и отнасянето им към нормата, посочена като правно основание за нейното издаване - чл.27, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДет. и чл.33, ал.1 ППЗЗДет., обуславяща разпоредените правни последици. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,