Решение № 12062 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6943/2010 г.

Решение № 12062 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6943/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба от "Полимери" АД, гр. Девня, чрез пълномощника му срещу решение № 616/19.03.2010 г. по адм. д. № 1584/2009 г. на Административен съд гр. Варна. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците Сийка Георгиева Мирошникова и Димитричка Георгиева Георгиева не вземат становище. Ответникът община Девня не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Сийка Георгиева Мирошникова и Димитричка Георгиева Георгиева срещу решение на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, с което е оценено обезщетението на наследниците на Георги Петров Пенчев, гр. Девня за учредяване право на прокарване и сервитут на подземен газопровод с площ от 498 кв. м в полза на "Полимери" АД през имот № 210737, собственост на жалбоподателите на 322 лв. С обжалваното решение съдът е изменил оценката, като я е увеличил от 322 лв. на 5 138 лв. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че определената от комисията оценка на правото на прокарване е занижена, тъй като се основава на базисни цени на земята, а не на пазарните цени на имота, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ. Увеличената оценка е на основание прието заключение съдебно-техническата експертиза. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че оценката от административния орган е извършена по базисни цени /НОБЦЦИПУППСГЗГФ/ /ДВ, бр. 101/2003 г./, които следва да бъдат коригирани. Решението е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Съдебноадминистративното производство пред първоинстанционния съд е на основание чл. 210, ал. 3 от ЗУТ, с предмет размера на обезщетението за учредяване право на прокарване и сервитут на подземен газопровод в полза на касатора - "Полимери" АД, през част от ПИ № 210737 по КВС на землището на гр. Девня, собственост на жалбоподателите. След като се касае за прокарване на газопровод, предвиден с влязъл в сила ПУП, приложими са разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 65, ал. 1 ЗЕ размерът на обезщетението за този вид сервитут се определя по пазарни цени на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В случая, законосъобразно е констатирано, че с определеното от комисията обезщетение за правото на прокарване през визирания частен имот, не е спазен критерият оценката да бъде по пазарни цени. За установяване на действителната пазарна цена на засегнатия от сервитута имот, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза. Съобразно същата първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че оценката на комисията е незаконосъобразна, тъй като почива на базисни, вместо на пазарни цени. По пазарни цени обезщетението възлиза на 5 138 лв. Този размер е приет за законосъобразен съобразно втория вариант за заключението на вещото лице, изчислен на базата на пазарните цени въз основа на сравнителния метод - изчислен на база на пазарните критерии по времето на изготвянето на оспорения административен акт и касае имоти от същата Промишлена зона - юг. Поради това настоящата инстанция намира този размер за законосъобразен като удовлетворяващ материалноправните изисквания за изчисление по пазарна цена и при съобразяване принципите на равенство и съразмерност, съобразени и от решаващия съд. В разглеждания аспект неоснователни са доводите в касационната жалба за съществуващи в имота ограничения и начина му на ползване като широколистна гора. Както се посочи, имотът попада в промишлена зона, през който с влязъл в сила ПУП е отреден за прокарване газопровод, което елиминира възможността му за трайно ползване като широколистна гора. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,