Решение № 7018 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15530/2011 г.

Решение № 7018 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15530/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Добрич, против решение № 137 от 24.10.2011 г. по адм. дело № 654 по описа за 2011 г. на Добричкия административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № 49/14.07.2011 г. и потвърденото с него разпореждане № 4355/20.05.2011 г. на началник отдел "КПК". Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 1, ал. 1 от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм.) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Дарина Александрова Милева от гр. Добрич не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Добричкият административен съд е отменил решение № 49 от 14.07.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане № 4355 от 20.05.2011 г., издадено от началник администрация сектор КРД на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което Дарина Александрова Милева от гр. Добрич е задължена да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете през периода 26.03.2007 г. - 30.04.2007 г. в размер на 220.91 лв. и лихви в размер на 180.76 лв. Решението на Добричкия административен съд е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (редакции - ДВ, бр. 68 от 2006 г. и бр. 89 от 2008 г.). Съдът целенасочено е пренебрегнал стабилната съдебна практика, след като е приел, че тълкуването на разпоредбата, извършено от Върховния административен съд по идентични спорове, е неправилно. В противоречие с целта на закона първоинстанционният административен съд е тълкувал понятието "настаняване" по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО във връзка със Закона за закрила на детето, който регулира настаняване на "деца в риск" по смисъла на същия закон и е неотносим към паричните обезщетения, изплащани от ДОО. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. Съгласно чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, за работничката или служителката възниква право на допълнителен отпуск, ако детето не е настанено в детско заведение. Неправилно Добричкият административен съд е приложил и Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). През процесния период 26.03.2007 г. - 30.04.2007 г. е действала Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм., в сила до 5.12.2008 г.), която с чл. 1, ал. 1 квалифицира детските ясли като здравно-профилактични и възпитателни заведения, в които се отглеждат и възпитават деца на възраст от 10 месеца до 3 години. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от действалата наредба. Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това детските ясли, създадени съгласно Закона за здравето, по естеството си представляват "детско заведение" (заведение за деца). Дори да се приеме, че тълкуваната норма е неясна или непълна, то тълкуването и следва да се извърши по правилото на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, като се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Както вече беше посочено, настаняването на деца в риск извън семейството като административна мярка за закрилата им по реда на Закона за закрила на децата и Законът за Министерството на вътрешните работи регулират обществени отношения, които са неотносими към КСО. Като "подобен" случай с оглед обществените отношения може да бъде посочена разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от Кодекса на труда с наименование Грижи за семействата на работниците и служителите от глава четиринадесета Социално-битово и културно обслужване в предприятието. Нормативно е предвидена възможност за работодателя да оказва съдействие за "настаняване на децата на работниците и служителите в детски заведения", като поддържа, изгражда или участвува в изграждането и поддържането им със собствени средства или съвместно с други работодатели и общинските съвети. От фактическа страна по делото е установено, че през цитирания период детето Детелина, род. на 1.05.2005 г., е било настанено в Детска ясла № 2 "Радост". Ползването на отпуска за майчинство е започнало преди 1.01.2007 г. и паричните обезщетения са били изплащани чрез осигурителя. В подадената на 4.08.2005 г. молба-декларация за получаване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете майката е декларирала следното: след изтичането на срока за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане ще остане в дома си да гледа детето; при промяна на обстоятелствата, свързани с отглеждането на детето, водещи до прекратяване или изменение на паричното обезщетение по чл. 60 и чл. 156 от КТ (настаняване в детски ясли и др.) в 3-дневен срок ще уведоми писмено работодателя "Албена стил"; известно й е, че за неверни данни дължи възстановяване на изплатеното парично обезщетение за отглеждане на детето. С оглед подадената декларация като условие за ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ и получаване на обезщетение по чл. 53, ал. 4 от КСО майката е следвало да уведоми работодателя за настъпилата впоследствие промяна на декларираното обстоятелство. Затаяването на известен правнорелевантен факт е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114 от КСО. Оспорените административни актове, с които е разпоредено възстановяване на неправомерно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, са издадени при спазване на процесуалния и материалния закон. Като ги е отменил, Добричкият административен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г., по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,