Решение № 2674 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 494/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. З. К., подадена чрез адвокат Г. Горанов, против Решение 1436/19.11.2024 г., постановено по административно дело 367/2024 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 1814/05.08.2024 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на процесната заповед. Жалбата се поддържа от адвокат Горанов, който моли да бъде уважена по изложените съображения и претендира разноски. Ответната страна Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие посредством писмен отговор, изготвен от юрисконсулт Н. Йорданова оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С оспорената от Д. К. заповед е прекратено служебното й правоотношение на длъжност директор с ранг V старши в Държавен фонд Земеделие, Областна дирекция гр. Монтана, на основание чл. 12 и чл. 108 от Закона за държавния служител, с посочени причини - прекратяване в едногодишния срок за изпитване. При правилно извършени фактически установявания, които не са спорни между страните, съдът е възприел законосъобразни правни изводи за материална законосъобразност на заповедта, които се споделят от настоящата инстанция. Няма спор, че служебното правоотношение, прекратено с предметната заповед е второ по ред. За първи път жалбоподателката е била назначена на държавна служба на 16.07.2018 г., като това й правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие преди да изтече едногодишния срок за изпитване. К. е назначена повторно на същата длъжност в държавната администрация, считано от 02.01.2024 г. на основание чл. 12 ЗДСл с едногодишен срок за изпитване, като именно в този срок на 06.08.2024 г. е било прекратено правоотношението й по инициатива на органа по назначаване с процесната заповед. При така установените факти, правилен е изводът на съда за това, че заповедта е издадена при спазване на изискванията на приложимата правна уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Според чл. 12, ал. 2 ЗДСл, ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване. Именно при спазване на цитираните разпоредби е било прекратено служебното правоотношение на оспорващата, като без правно значение е дали последващото постъпване на държавна служба е в същата или в друга администрация, на същата или на друга длъжност. Независимо, че възникналото през 2024 г. правоотношение на държавна служба не е за първи път, то същото е можело да бъде прекратено от административния орган в едногодишния срок за изпитване, след като предходното правоотношение е било прекратено отново в този срок, в който смисъл е нормата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл. Административният орган разполага с оперативна самостоятелност и свободна преценка да прекрати едностранно възникнало при условията на чл. 12, ал. 2 ЗДСл служебно правоотношение, което е сторил в случая, след като са налице са всички материално-правни предпоставки за упражняване на това му правомощие. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебният състав на Административен съд Монтана е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Държавен фонд Земеделие следва да се присядат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, дължими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение