Решение № 9871 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15981/2010 г.

Решение № 9871 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15981/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП срещу решение № 1428/1.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1989/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен РА № К 900278/12.08.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 692/19.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив за отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Мърфи ойл" ЕООД - гр. Пазарджик по фактури, издадени от "Вандерко" ЕООД и ЕТ "Симонекс - Ванко Георгиев" в размер на 50 710 лв. и лихви в размер от 10 759,39 лв. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 3 250 лв., платими от касатора. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, необоснованост и неправилна преценка на доказателствата, като последното представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението на съда съдържа мотиви извън предмета на спора, които се отнасят до безспорни предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит - редовно оформени първични и вторични счетоводни документи и начисляване на ДДС, позовавайки се на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Касаторът се оплаква, че в решението липсват каквито и да е конкретни мотиви по отношение реалността на доставките, като съдът се е задоволил с теоретични постановки. Погрешна е интерпретацията според касатора на съда на установения от ревизията факт, че липсва кадрова и техническа обезпеченост на получателя на горивото и неговите доставчици, както и не е обсъдено задълбочено и подробно заключението на вещото лице, като не са изложени мотиви защо го кредитира и въз основа на него обоснова извод за реалност на доставките. Съдът общо се е позовал на доказателствата по делото, а не ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, което според касатора води до съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне жалбата на "Мърфи ойл" ЕООД срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Мърфи ойл" ЕООД - гр. Пазарджик чрез адв. Божилов я оспорва и поддържа изложеното в писменото възражение срещу жалбата, депозирано по делото. Не претендира разноски, което изрично е заявено от адв. Божилов. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е открил несъответствия в доказателствата и не е установена реалността на процесните доставки. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени РА № К 900278/12.08.2009 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Мърфи ойл" ЕООД - гр. Пазарджик по фактури, издадени от "Вандерко" ЕООД и ЕТ "Симонекс - Ванко Георгиев" в размер на 50 710 лв. и лихви от 10 759,39 лв., първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставките е установена, включително и със заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Съдът се е позовал и на представените в съдебното производство пътни листове, както и фактури за последваща реализация от "Мърфи ойл ЕООД на процесното гориво. Обсъдено е от съда съобразно заключението на вещото лице, че процесните фактури са отразени счетоводно и ДДС е начислен от доставчиците. Съдът се е позовал в решението си и на разпита на експерта в съдебно заседание, който по отношение на доставчиците на гориво е установил, че те представляват транзитни фирми, които търгуват с гориво, като доставките се извършват от доставчиците директно на клиентите им, тъй като същите не разполагат с ДМА и други, а препродават, фактурират плащането и по този начин "върви стоковия поток". Въз основа на заключението и останалите доказателства по делото съдът е направил извод, че е налице реалност на процесните доставки на горива. В тази връзка съдът е обсъдил и представените доказателства от предходните доставчиците - митнически декларации, международни товарителници, сертификати за качеството на горивата, приемателно-предавателни протоколи между доставчиците и получателя на процесното гориво с отбелязване от съда, че тези доказателства не са оспорени от приходната администрация. Относно кадровата обезпеченост на доставчиците съдът е отразил, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че преките доставчици нямат назначени работници на трудов договор и ДМА, но по счетоводни данни, а и от ГДД се установява, че преките доставчици са направили разходи за външни услуги във връзка с осъществяване на дейността си. Относно превозите на горивата съдът е приел, че те са се извършвали от предходните доставчици или от трети лица, тъй като е установено, че преките представляват транзитни фирми и не притежават обезпеченост. Според съда установена е реалността на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, поради което се дължи правото на приспадане на данъчен кредит съобразно изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. При наличието на реалност на доставките и начисляване на ДДС за тях, съдът е счел, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обжалваното решение е неправилно постановено. Правото на приспадане на данъчен кредит винаги е предпоставено от осъществяване на реална доставка на стоки или услуги. Начисляването на ДДС от доставчика е част от сложния фактически състав на посоченото материално право, но както е изтъкнал и касаторът, начисляването по чл. 86 ЗДДС в процесния случай е безспорно между страните обстоятелство и не е следвало съдът да акцентира върху начисляването на данъка, по който не се спори. Спорът между страните е относно реалността на доставките на горива от посочените преки доставчици. Реалното предаване на родовоопределени вещи, каквито са и горивата се извършва по правилото, предвидено в чл. 24, ал. 2 ЗЗД, т. е. с предаването им. Неправилно съдът е приел, че реалността на стоковия поток е установена от заключението на съдено-счетоводната експертиза. Безспорно установено е по делото, че преките доставчици нямат кадрова и техническа обезпеченост за такива доставки. Съдът безкритично е възприел изявлението на вещото лице, дадено в съдебно заседание, че двамата преки доставчици са транзитни фирми и те само фактурират количествата гориво. Това означава, че реално предаване на стоките от преките доставчици на ревизираното дружество не е извършвано и няма доказателства за това. Представените в съдебното производство пред първоинстанционния съд пътни листове също доказват това, тъй като те са от предходни доставчици или трети лица. По този начин не се установява реалното предаване на горивата от преките доставчици "Вандерко" ЕООД и ЕТ "Симонекс - Ванко Георгиев" на "Мърфи ойл" ЕООД. Префактурирането на стоки никога не е възприемано като обстоятелство, доказващо реалност на доставките в съдебната практика на ВАС. За да е налице такава реалност е необходимо физическо предаване и приемане на стоките, а не само документалното им оформяне (префактуриране). Неправилно съдът е възприел заключението на вещото лице като такова, установяващо реалност. В този смисъл правилно представителят на ВАП в съдебно заседание в касационното производство е отбелязал, че съдът неправилно се е позовал на представените в съдебното производство пътни листове, които са от превод на гръцки език и удостоверяват извършен транспорт на доставка на предходния доставчик "Фри Стайл Аутомобил", а не транспортиране на процесните доставки, а за 5 бр. приемателно-предавателни протоколи са без дати на съставяне, а посоченото количество горива не съответства на посоченото в процесните фактури от преките доставчици. Наистина правилно касаторът се оплаква, че съдът безкритично е възприел тези доказателства за реалност на процесните доставки, което не установява реалност на доставките от преките доставчици към получателя "Мърфи ойл" ЕООД, който претендира материалното право на приспадане на данъчен кредит. За предходния доставчик "Маркен" ЕООД безспорно е установено, че не притежава ДМА и обезпеченост за доставки на горива, както и че е с големи данъчни задължения към приходната администрация. Обстоятелството, че жалбоподателят е извършил последваща реализация на гориво, не обоснова друг извод, още повече, че не е доказано по делото, че това е горивото, което е получено от преките доставчици - "Вандерко" ЕООД и ЕТ "Симонекс - Ванко Георгиев" и което впоследствие касаторът е продал. Взаимовръзката на касатора е с тези преки доставчици, а по делото липсват доказателства за реалното предаване на процесното гориво от тях на касатора. Предвид гореизложеното касационната жалба е основателна, а обжалваното решение е неправилно постановено при допуснати нарушения, сочени от касатора и водещи до неговата отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК ще следва да се постанови друго решение по съществото на спора и предвид изложеното в мотивите на настоящето решение жалбата на "Мърфи ойл" ЕООД срещу ревизионния акт, цитиран по-горе следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. На отмяна подлежи и решението на Пловдивския административен съд и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 679,39 лв., изчислено по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, т. е. това е възнаграждение за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,