Решение № 13241 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8644/2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 38, ал. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) - МВР, чрез юрк. Г. Розенова, против решение 3693 от 08.06.2021 г., постановено по адм. дело 2334/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено негово Решение рег. 3286р-7401/15.02.2021 г. По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба. Касаторът обосновава защитната си теза с позоваване на относимите към спорното правоотношение разпоредби от ЗОБВВПИ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Изразява несъгласие с решаващия извод на съда за незаконосъобразност на оспорения от "Никол 1452" ЕООД индивидуален административен акт. Поддържа, че търговските обекти и складовете за съхранение на боеприпаси и пиротехнически изделия следва да отговарят на дефиницията за "строеж" съгласно § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ), респ. да са съответни на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно ЗУТ. Твърди, че ползваният от жалбоподателя търговски обект не е строеж, а преместваем обект съгласно дефиницията на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, поради което за него не може да бъде издадено изискващото се в чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ разрешение за ползване или друг заместващ го документ по ЗУТ. В писмена защита от 02.11.2021 г. излага допълнителни доводи за неправилност на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът "Никол 1452" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, [адрес], представлявано от управителя Г. Дановски, в писмен отговор и допълнително в с.з. чрез адв. З. Димитровот АК - Хасково, изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменено описаното решение на зам. директора на ГДНП МВР, издадено в условията на заместване и съгласно заповед 3286з-509/12.02.2021 г. на директора на ГДНП, с което на основание чл. 99, т. 1 и т. 2 АПК е възобновено производството по издаване на разрешение за търговия с пиротехнически изделия за търговски обект, находящ се в гр. София, кв. "Драгалевци", ул. "Лагадина" 1, и е отменено издаденото в полза на "Никол 1452" ЕООД, влязло в сила Разрешение 20190488104/16.12.2019 г., валидно до 15.12.2024 г. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че с писмо вх. 328600-22233/13.05.2020 г. на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) ГДНП е уведомена за настъпила законодателно промяна, касаеща преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. По този повод и на основание на чл. 154, ал. 1 и ал. 2 ЗОБВВПИ е извършена проверка на ползвания от "Никол 1452" ЕООД търговски обект, находящ се в гр. София, кв. "Драгалевци", ул. "Лагадина" 1. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол рег. 3286р-51483/13.11.2020 г. и са дадени предписания в срок до 1 (един) месец обектът, в който се извършва търговска дейност, да бъде приведен в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ, а именно: да бъде въведен в експлоатация като "строеж" по реда на ЗУТ и да отговаря на физическата защита на строежите за тази дейност. Последващата проверка в периода 03.12.2020 г. - 20.01.2021 г. е констатирала неизпълнение на посочените предписания, което е възприето като ново обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК. На това правно основание и считайки, че съществено са нарушени изискванията за материална законосъобразност на първоначално издадения на "Никол 1952" ЕООД разрешителен акт, зам. директорът на ГДНП е възобновил производството по Глава трета ЗОБВВПИ и с решение от 15.02.2021 г. е отменил издаденото в полза на дружеството Разрешение 20190488104/16.12.2019 г. за търговия с пиротехнически изделия. В акта допълнително са изложени мотиви, обосновани от значимостта на обществените отношения, предмет на правна уредба със ЗОБВВПИ. При тази фактическа обстановка и след анализ на материалноправните предпоставки за иницииране на производство по Глава седма АПК първостепенният съд е счел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, т.к. е издаден след изтичане на сроковете по чл. 102 АПК за неговото образуване. Отделно от това е намерил за неустановена хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК. Относно първото посочено от органа основание по чл. 99, т. 1 АПК съдът е приел, че тримесечният срок по чл. 102, ал. 1 АПК е започнал да тече от датата на издаване на Разрешение 20190488104 и е изтекъл на 17.03.2020 г. В хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК, при данни за полученото от ДНСК писмо вх. 328600-22233/13.05.2020 г., срокът по чл. 102, ал. 2 АПК е изтекъл на 14.08.2020 г. Съобразявайки преклузивният характер на тези срокове АССГ е счел, че с изтичането им е погасена възможността за възобновяване на административното производство по чл. 99 и сл. АПК и за отмяна на влязлото в сила разрешение за търговия с пиротехнически изделия. Наред с това, първоинстанционният съд е преценил за неустановено основанието по чл. 99, т. 2 АПК, излагайки съображения за липса на ново обстоятелство по смисъла на цитираната разпоредба. Изтъкнал е, че нормата визира само новооткрити, но не и новонастъпили факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Счел е, че изменението на релевантната нормативна уредба след издаване на разрешението не съставлява "ново обстоятелство" от значение за законосъобразността му. Посочил е, че в административното производство по Глава трета ЗОБВВПИ се извършва цялостна проверка за съответствие на приложените към заявлението документи със законовите изисквания за издаване на разрешителния акт. Анализирал е относимите към преместваемите обекти разпоредби от ЗУТ в контекста на материалната законосъобразност на отмененото разрешително по ЗОБВВПИ. Приел е, че изследваните нормативни актове, включително чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ и НАРЕДБА 1з-895 от 01.04.2011 г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, не поставят изискване търговията с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия да се извършва само в обекти, които имат качеството на "строеж" по смисъла на § 5, т. 80 ДР на ЗУТ. С аргумент, че направеното от органа стеснителното тълкуване на приложимите разпоредби е рефлектирало върху законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът го е отменил със законните последици. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с доказателствата по делото АССГ вярно е установил фактите по повод на развилото се между страните административно правоотношение и правилно е изяснил същността на контролноотменителното производство по Глава седма АПК. Същото е процесуален способ за преразглеждане на влязъл в сила административен акт, когато при издаването му е било нарушено някое от изискванията за законосъобразност (чл. 99, т. 1 АПК) или когато по причини, независещи от административния орган и от страните в производството по неговото издаване, фактите и обстоятелствата на които е основан актът са били неправилно установени (чл. 99, т. 2 АПК). Тези материалноправни предпоставки правилно са анализирани в съдебното решение, като коректно са съобразени и преклузивните срокове по чл. 102 АПК, с изтичането на които съдът е обосновал крайният си извод за незаконосъобразност на оспореното решение. По силата на чл. 102, ал. 1 АПК възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 АПК може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта или в случая от влизане в сила на издаденото на "Никол 1952" ЕООД Разрешение 20190488104/16.12.2019 г. за търгуване с пиротехнически изделия. По делото не се установява моментът на връчване на разрешителният акт, но не е спорно, че след издаването му дружеството е осъществявало правнорегламентираната дейност. Същевременно доколкото актът е благоприятен за неговия адресат, той не е имал правен интерес да го оспори. По аргумент от чл. 149, ал. 4 АПК това е могло да бъде направено от прокурора в едномесечен срок от издаване на Разрешение 20190488104/16.12.2019 г., т.е. до 16.01.2020 г., когато най-късно следва да се приеме, че разрешението е влязло в сила. От тази дата е започнал да тече тримесечният, преклузивен срок по чл. 102, ал. 1 АПК, който е изтекъл на 16.04.2020 г. Обжалваното в първоинстанционното производство решение на зам. директора на ГДНП е издадено на 15.02.2021 г., или почти 10 месеца след това. Правилна е преценката на АССГ за неустановеност на хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК. Развитите от съда мотиви се споделят от касационната инстанция и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Посоченото основание за възобновяване на производството се свързва с откриването на нови доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни. В случая като ново обстоятелство в акта е посочено установеното от проверката в периода 03.12.2020 20.01.2021 г., че ползваният от дружеството преместваем търговски обект не е приведен в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ, а именно - не отговаря на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно ЗУТ. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че нито резултатите от проверката, нито писмото от ДНСК по повод на което е инициираната тази проверка, могат да се счетат за нови обстоятелства. На практика твърдените нови обстоятелства са свързани с изменение на нормативната уредба, касаеща преместваемите обект в контекста на изискванията на които трябва да отговарят, за да се извършва в тях търговия с пиротехника. Тези правила са действали и към датата на издаване на отмененото по реда на възобновяването разрешение и следователно са били известни на органа. Твърдяната законодателна промяна на чл. 56, ал. 1 ЗУТ не касае въведеното със ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) разграничение между строежите и преместваемите обекти. Поради това, както правилно е приел и административният съд, те не могат да се квалифицирани като нови обстоятелства, които да не са били известни при произнасянето на директора на ГДНП по преписката за разрешаване на дейностите по ЗОБВВПИ. След като е налице пропускане на срока по чл. 102, ал. 1 АПК и не е установено основанието по чл. 99, т. 2 АПК е безпредметно обсъждането на касационните доводи по приложението на материалния закон. Дали е законосъобразно извършването на търговия с пиротехнически изделия в преместваем обект е въпрос, относим към предпоставките по чл. 99, т. 1 АПК, но възможността за възобновяване на административното производство по реда на тази разпоредба е преклудирано още преди издаване на оспорения акт и не може да се изследва в настоящото производство. По изложените съображения не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на АССГ е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК такива му се дължат. При направеното от касатора възражение за прекомерност и с оглед фактическата и правна сложност на спора съдът ги определя в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение