Решение № 1255 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5404/2007 г.

Решение № 1255 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5404/2007 г., V г. о., докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК /отм./. Подадена е касационна жалба от О. С. против решението на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 308/2007 г. Ответникът Ф. "П." от гр. П. счита жалбата за неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Панагюрският районен съд с решение по гр. д. № 288/2006 г. е прекратил сключеният на 27.10.2000 г. договор, с който О. С. е учредила на Ф. "П." безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот, частна общинска собственост: недовършена триетажна сграда с разгъната площ 1083 кв. м., построена в УПИ Център за социална рехабилитация и интеграция, кв. 58 по плана на гр. С., ведно с имота върху който е построена, целият терен с площ 10223 кв. м., при описани граници. С решението, районният съд е признал на Ф. "П." право на задържане на имота - сграда и терен, до приключване на спора и изплащане на подобренията, направени в имота. Решението е обжалвано от фондацията и отменено от Пазарджишкият окръжен съд с въззивно решение от 17.5.2007 г. по гр. д. № 345/2007 г., и с което е отхвърлен искът на О. С. за прекратяване по реда на чл. 61 ЗС на правото на ползване, учредено с договора от 27.10.2000 г. Въззивният съд е приел за недоказани обстоятелствата, заявени от ищеца като основание на иска за прекратяване на ползването - нарушаване от ползвателя на съществени задължения по договора и че последният си служи с вещта по начин, който застрашава същата от разрушаване. Решаващият съд е приел за абсолютно несъстоятелно заявеното от ищеца основание за прекратяване на правото на ползване - нарушаване на съществени задължения от страна на ползвателя. Съдът е посочил, че съгласно сключения между страните договор, фондацията няма каквото и да било задължение за извършване на укрепителни и строителни дейности в имота, като се е позовал на т. 3 от договора, която гласи, че "Ползувателят има право да довърши сградата. С оглед на това съдържание на договора и въз основа на тълкуването му съгласно чл. 20 ЗЗД, въззивният съд е приел, че общината се е договорила с фондацията да довърши започналото строителство на сградата, само ако ползвателят желае да стори това. Изводите и решението на въззивния съд са неправилни - несъответни на закона и доказателствата по делото. При тълкуването на договора на основание чл. 20 ЗЗД се търси действителната воля на страните, при което отделните уговорки се преценяват във взаимната им връзка и всяка отделна уговорка се схваща в смисъла, който произтича от целта на договора, обичайната практика и добросъвестността. Тълкуването, което е направил въззивният съд не е съобразено с тези изисквания на закона. Договорът, с който О. С. е учредила на Ф. "П." право на ползване върху недвижим имот "Т", частна общинска собственост, представляващ недовършена сграда и прилежаща земя, парцел, кв. 58 по плана на гр. С., сключен на 27.10.2000 г., предвижда, че фондацията ще използва имота за създаване на Център за социална рехабилитация и интеграция - т. 2 от договора. В т. 4 и т. 5 на договора е предвидено задължение на общината да предостави на ползвателя необходимите документи за извършване на строежа по т. 2, и при прекратяване на ползването да заплати на ползвателя подобренията в имота. С оглед на това съдържание на отделните уговорки, следва че целта на договора е да се предостави ползването на общинския имот на фондацията - ответник, за създаване на посочения Център за социална интеграция, което обективно изисква довършване на сградата в имота. Употребеният израз в т. 2 от договора, че ползвателят има право да довърши сградата, не следва да се разбира буквално, т. е. че довършване на строителството на сградата зависи изцяло на желанието на ответника. Целта на тази уговорка е да се гарантира възможността на ползвателя да изпълни довършителните строителни работи на сградата и имота като цяло, без да се счита, че тези негови действия са неприемливи от страна на общината, във връзка с чл. 56 ЗС, който не допуска съществено изменение на предоставената за ползване вещ. Приемайки, че ответникът по иска няма задължението за изпълнение на довършителни работи на сградата, съдът е нарушил съществени процесуални правила и конкретно принципът на диспозитивното начало, който изисква съдът да се произнесе само по заявените искания, респ. възражения, за защита - чл. 2, ал. 1 ГПК /отм./ и при постановяване на решението си да прецени доводите на страните - чл. 180, ал. 1 ГПК /отм./. По настоящото дело ответникът не е отричал задължението си за изпълнение на довършителни работи на сградата, но е твърдял, че изпълнението е станало невъзможно поради действията на общината, която не им е предоставила необходимата строителна документация. По изложените съображения Върховният касационен съд