Решение № 3849 от 10.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Г. Чернев, чрез процесуалния му представител адв. П. Манолова срещу решение 564 от 19.03.2019 г. по адм. дело 386/2018 г. по описа на Административен съд Варна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт Р-03000316009538-091-001 от 25.10.2017 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 466 от 15.01.2018 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Варна относно ангажирана на Г. Чернев отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за задължения за данъци в общ размер на 416 525,42 лева, установени спрямо Чернев клима ООД с Ревизионен акт Р 08-1400020-091-01 от 09.01.2015 г., както и в полза на Националната агенция по приходите са присъдени разноски в общ размер на 6 695,25 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановения съдебен акт, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда за законосъобразност на РА относно наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, доколкото според касатора от съвкупния анализ на доказателствата не се установява тяхното кумулативно наличие, за да бъде ангажирана отговорността на Г. Чернев като управител на Чернев клима ООД. Претендира се отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят и сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба директор на дирекция "ОДОП" гр. Варна, чрез гл. юрк. М. Колева оспорва същата и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 311,07 лева за касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е и основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Варна е бил Ревизионен акт Р-03000316009538-091-001 от 25.10.2017 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 466 от 15.01.2018 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Варна относно ангажирана на Г. Чернев отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за задължения за данъци в общ размер на 416 525,42 лева, за конкретно индивидуализирани данъчни периоди, произтичащи от установените с влязъл в сила Ревизионен акт Р 08-1400020-091-01 от 09.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, публични задължения спрямо Чернев клима ООД.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, без да са допуснати съществени процесуални нарушения.

За да възприеме материалната законосъобразност на РА е приел следното:

От справка в търговския регистър за периода 24.06.2008 г. 27.03.2014 г. Чернев клима ООД, преобразувано в Нико клима 2014 ЕООД, се е управлявало от Г. Чернев и П. Чернев заедно и поотделно. С договор за покупко-продажба от 05.03.2014 г. Г. Чернев е прехвърлил дружествените си дялове на Н. Сталев, вписано в търговския регистър на 27.03.2014 г.

Чернев клима ООД, чрез Г. Чернев е подавало справки декларации по ЗДДС и декларации по ЗКПО за съответните данъчни периоди. С влязъл в сила РА Р-08-1400020-091-01 от 09.01.2015 г. са установени задължения за ДДС и за корпоративен данък в общ размер на 270 668,04 лева и лихви в общ размер на 145 857,38 лева, произтичащо от неправилно упражнено право на приспадане на данъчен кредит и неправилно отчетени разходи. Не е признат данъчен кредит по фактури за доставки и аванси, издадени от Стройкомерс - ВТ ЕООД, Аве Билд ЕООД, Соло Инвест 07 ЕООД и Вю Технолоджи ЕООД, за които е установено, че не са извършили доставки на Нико Клима 2014 ЕООД.

Установено от приходните органи от представените извлечения от банкови операции за периода 01.01.2010 г. 31.12.2014 г. Г. Чернев и Е. Чернева /майка/, негов пълномощник са изтеглили суми, за които няма данни да са изразходвани за дейността на търговското дружество.

За периода 2013 г. 2014 г. Чернев клима ООД е извършило следните разпоредителни сделки:

1.С нотариален акт 19 от 28.02.2013 г. Чернев клима ООД, представлявано от П. Чернев продава на П. Чернев недвижим имот - лозе, находящ се в гр. Силистра, местност Меджеди табия с площ от 1 853 кв.м., ведно с постройка от 19 кв.м., за сумата от 1200 лева. Данъчната оценка на имота към момента на сделката е 9741,00 лева.

1. С нотариален акт 156 от 21.08.2013 г. Чернев клима ООД, чрез управителя си Г. Чернев продава на Чернев клима сервис ЕООД недвижими имоти офиси 39, 40, разположени на пети етаж в обслужваща сграда с офиси в гр. Варна, [улица]. Прехвърлянето на имотите се извършва срещу неизплатено задължение от Чернев клима ООД към Чернев клима сервис ЕООД в размер на 120 400,00 лева;

1. С нотариален акт 116 от 29.08.2013 г. Чернев клима ООД, чрез управителя П. Чернев продава на Чернев клима сервис ЕООД собствен недвижим имот поземлен имот с площ 660 кв.м. ведно с построената върху имота сграда със ЗП 480 кв.м., находящ се в гр. Силистра, [улица]. Прехвърлянето се имота се извършва срещу неизплатено задължение от Чернев клима ООД към Чернев клима сервис ЕООД в размер на 261 500 лева;

1. С нотариален акт 66 от 27.09.2013 г. Чернев клима ООД, чрез управителя П. Чернев продава на Е. Чернева собствения си недвижим имот сграда с площ 156 кв.м. работилница за студена обработка на метал, находяща се в [населено място], общ. Силистра, [улица], за сумата от 5600 лева;

1. С нотариален акт 181 от 17.03.2014 г. Чернев клима ООД, чрез управителя си П. Чернев продава на Д. Савева собствения си недвижим имот апартамент, находящ се в гр. Силистра, [улица], [номер] за сумата 35 484,40 лева.

Констатирано е, че във връзка с прехвърлянето на недвижимите имоти, собственост на Нико Клима 2014 ЕООД са проведени искови производства по реда на чл.216 ДОПК за прогласяване на недействителност на сделките спрямо държавата. С влезли в сила съдебни решения сделките по НА 116 от 29.08.2013 г., 21.08.2013 г. и 66 от 27.09.2013 г. са обявени за недействителни спрямо държавата.

По отношение на сключени лизингови договори с Интерлийз ауто ЕАД и Мото Пфое ЕООД, по които лизингополучател е Чернев клима ООД, след изтичането на срока им същият е дал съгласие да прехвърли собствеността върху МПС в полза на Чернев клима сервис ЕООД.

При така установени факти е възприето наличието на недобросъвестно поведение от страна на РЛ, целящо избягването плащането на данъчни задължения на Чернев клима ООД:1. Прехвърлянето на дружествените дялове на трето лице е извършено след възлагане на ревизията на дружеството; 2. Извършеното разпореждане с недвижими имоти в полза на свързани с дружеството лица / Чернев клима сервис ООД, Е. Чернева и П. Чернев/, по които сделки няма доказателства за реално плащане на парични средства; 3. Прехвърлянето на придобитите с лизинговите договори МПС в полза на свързаното лице Чернев клима сервис ЕООД; 4. Продажбата на недвижим имот с НА 181 от 17.03.2014 г., който е извършена в полза на трето лице, при наличие на вписана възбрана върху имота; 5. През 2013 г. след натрупване на неплатени задължения дружеството е прекратило ефективното осъществяване на търговската си дейност, като е прехвърлило активите си на Чернев клима сервис ЕООД с управител съпругата на РЛ.

В решението е формиран извод за кумулативното наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК, като се позовава на новата редакция на чл. 19 ДОПК / след изменението в сила от 01.01.2017 г./. Прието, че вследствие на поведението на лицето не могат да бъдат събрани процесните задължения на дружеството, като е посочено, че към 27.03.2014 . задълженията на Чернев клима ООД възлизат на сумата в размер на 347 244,12 лева главница и 168 902,47 лева лихви, а към 25.10.2017 г. са в размер на 615 529, 28 лева и лихви за забава в размер на 441 507, 53 лева. Съдът е уточнил, че преценката относно това към кой момент се преценява поведението на лицето влияе върху невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството, е датата на издаване на процесния РА 25.10.2017 г. В този смисъл съдът приема, че според доказателствата по делото стойността на активите на дружеството е за сумата от 543 781,96 лева, което е недостатъчна да покрие задълженията на дружеството.

По отношение на състава на чл.19, ал. 2 ДОПК АС Варна е обосновал, че е налице разпореждане безвъзмездно с имущество, както и прехвърляне на недвижими имоти на цени, по-ниски от пазарните и е налице предоставяне на суми чрез теглене от банковите сметки на П. Чернев брат и съдружник в дружеството и на Е. Чернева майка на двамата. Последното е квалифицирано като скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1 ,т. 5, б. а ДР на ЗКПО.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Касационната инстанция намира за основателни доводите на касационния жалбоподател за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и неправилно приложение на материалния закон.

Следва да бъде посочено, че неправилно АС Варна е разглеждал чл.19 ДОПК в редакцията след изм. в сила от 21.11.2017 г., която редакция не е относима към периода за реализиране на отговорността на Г. Чернев като управител на Чернев клима ООД / сега Нико клима 2014 ЕООД

На първо място, следва да бъде разгледан фактическият състав на чл. 19, ал.1 ДОПК, който според АС Варна е доказан за осъществен от страна на приходните органи.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК следва да са налице кумулативно посочените предпоставки: 1) лицето, чиято лична имуществена отговорност се ангажира, да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2) да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, 3) причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 4) невъзможност за събиране на публични вземания данъци и ЗОВ. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение.

Не са спорни първата и втората предпоставка. Спорни се явяват третата и четвъртата предпоставка, доколкото трябва да е налице такова поведение на РЛ, което да е довело до невъзможност за събиране на задълженията за данъци на Чернев клима ООД/ с ново наименование Нико Клима 2014 ООД/ и съответно, да е установена невъзможността за събиране на съответните публични задължения на главния длъжник.

Действията на управителя по подаване на неверни декларации са свързани с установяване на съответните задължения за данъци и ЗОВ, но не и към тяхното събиране. Законосъобразното прилагане на състава на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличие на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред приходните органи и съответно, невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци и ЗОВ.

По отношение на твърдението на приходните органи за теглени суми от банковата сметка, открита в Уникредит Булбанк АД от Г. Чернев и от Е. Чернева, този факт не е доказан по надлежния ред в хода на ревизията. Нито в РД, нито в РА, както и самият решаващ орган не са изследвали такива тегления на парични суми, като посочат съответно датите на тегленията, суми като размер и от кого. Такива фактически констатации с ясна конкретизация не се съдържат в документите в хода на ревизията.

В преписката се съдържат извлечения от банковите сметки на дружеството за изтегляни суми, включително от лицата Г. Чернев и Е. Чернева. Ревизиращите органи обаче не са обосновали за какви конкретни суми се касае, за какъв период от време, не е установено какво е осъществено с процесните суми.

На следващо място, прехвърлянето на дружествените дялове на трето лице през м.03.2014 г. също е факт, който сам по себе си не влече автоматично реализирането на отговорност спрямо управителя по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Същото се отнася и до прехвърляне на персонал от Чернев клима ООД към Чернев клима сервис ЕООД.

На трето място, относно прехвърлянето на правото на собственост върху придобитите автомобили на трето лице след изтичане на лизинговия договор не може само по себе си факт да определи поведението на РЛ като такова, насочено към невъзможност да бъдат събрани съответните публични задължения.

На четвърто място, изследваните от приходните органи разпоредителни сделки с недвижими имоти, част от които са обявени за недействителни с влезли в сила съдебни актове по реда на исковото производство по чл. 216 ДОПК и не са отчетени от данъчната администрация, не съставляват основание за реализиране на отговорност на управителя по чл. 19, ал. 1 ДОПК, а могат евентуално да бъдат обсъждани в контекста на фактическия състав по чл. 19, ал 2 ДОПК.

Това означава, че не се установява поведение на РЛ като пряко насочено към невъзможност за събиране на публичните задължения на главния длъжник, поради което не е налице изпълнение на фактическия състав на чл.19, ал. 1 ДОПК. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 19, ал. 3 - 12 ДОПК са в сила от 21.11.2017 г. и не се отнасят до момента на възникване на отговорността на управителя в настоящия случай, доколкото същият е престанал да бъде такъв след 27.03.2014 г.

По отношение на втория фактически състав по чл. 19, ал. 2 ДОПК, съшият включва следните елементи:1. субект на отговорността - управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК /носители на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски и задължените да удържат и внасят такива/; 2. наличие на неизплатени данъци и задължителни осигурителни вноски от задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2; 3. извършване на определено действие: а/ плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 4. действието да е извършено недобросъвестно; 5. причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения; 6. граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото; 7. отговорността се реализира само субсидиарно - когато се окаже невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат от юридическото лице.

Спорни са елементите от фактическия състав досежно това коя хипотеза е изпълнена според чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно какво е конкретното действие или действия: а/ плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните.

Необосновано съдът приема, че тази предпоставка е доказана.

На първо място, не се установява наличието на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, което представлява скрито разпределение на печалбата или дивидент. Тегленията от банковата сметка на дружеството от Г. Чернев, П. Чернев и Е. Чернева / майка на РЛ/ не съставлява действие по скрито разпределение на печалбата. Приобщаването от страна на ревизиращите на извлечения от банковата сметка, открита в Уникредит Булбанк с [номер] / стр. 9 43/ за общия период 01.01.2010 г. 23.08.2013 г., не означава, че данъчните органи са установили посочения елемент от фактическия състав по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Необосновано е приетото от приходните органи, че след като паричните средства се теглят от Г. Чернев и Е. Чернева и няма данни за последващото им разходване, то изводът е, че те остават в тяхна полза. Както бе посочено по-горе, в РД, в РА и в решението на решаващия орган липсват каквито и да било фактически установявания относно това какви суми са теглени, през какви периоди, какъв е общият им размер и не е изследвано обстоятелството за какво са разходвани. Необоснован е изводът на съда, че изтеглянето на суми от банковата сметка на дружеството, за които жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, не е провел пълно и главно доказване, че са вложени в дейността на дружеството и съставляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т. 5, б. а ДР на ЗКПО. Установяването на съответните предпоставки по чл. 19, ал. 2 ДОПК е задължение за данъчните органи, които трябва да проведат пълно и главно доказване, а не да са в тежест на третото задължено лице.

На второ място, няма данни за изплащане на дивидент.

На следващо място, приходните органи и съдът твърдят, че част от разпоредителните сделки с недвижими имот извън тези, за които държавата е водила производство по чл. 216 ДОПК, отговарят на изискването да са безвъзмездни или да са извършени на цени, значително по-ниски от пазарните. Тези елементи от фактическия състав на чл.19, ал.2 ДОПК също не са установени от приходната администрация в хода на ревизията.

По отношение на сделката с имот, продаден с НА 181 от 17.03.2014 г. в гр. Силистра, [улица], продажната цена според НА е в размер на 35 484, 40 лева. Според съда тази цена отговоря на изискването по чл. 19, ал. 2 ДОПК, без да е налице обосноваване на този извод. В рамките на ревизията оценителна експертиза не е правена. Според СОЕ / на стр. 272 от адм. дело 386/2018г. по описа на АС Варна/ е посочено, че пазарната стойност на имота към датата на отчуждаване е за сумата от 54 410 лева. Това обаче не означава, че цената по сделката значително се отклонява от пазарната, доколкото същата е повече от 1/2 от така определената от вещото лице в рамките на съдебното производство пазарна цена на процесния имот. В допълнение следва да се посочи, че липсата на доказателства, които да бъдат представени от трето лице относно възмездността на сделката, не водят автоматично до извод, че е налице отчуждаване на имущество безвъзмездно. От друга страна, необосновано е твърдението на приходните органи, че процесната сделка е извършена безвъзмездно, тъй като сумата по договора била получена от управителите на дружеството и е усвоена от тях, като не е постъпила в касата на дружеството. В НА е отразено, че сумата е заплатена от купувача Д. Георгиева по банков път. Липсват конкретни доказателства от страна на приходните органи, че именно така посочената по НА сума не е постъпила при дружеството, а е направено само едно предположение в тази насока.

На следващо място, по отношение на другата разпоредителка сделка с НА 19 от 28.02.2013 г. е уговорена цена от 1200 лева, като приходните органи не са извършили оценка на имота, за да определят нейната пазарна стойност. Не се установява твърдението, че цената реално не е платена. Без значение е обстоятелството, че сумата по НА е под данъчната оценка на процесния имот.

В допълнение следва да бъде посочено, че по отношение на прехвърлянето на имущество/ два броя МПС/ след изтичане на лизинговия договор в полза на свързаното лице Нико клима сервис ООД не може да се квалифицира като извършване на плащане в пари или в натура от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата по смисъла на дефиницията по § 1, т. 5, б. а ДР на ЗКПО, както и безвъзмездно отчуждаване на имущество. Видно от приложените доказателства в административната преписка прехвърлянето на собствеността върху двата бр. МПС в полза на Нико клима сервис ООД е осъществено чрез сключване на тристранни споразумения между лизингодателя Интерлийз Ауто и Мото Пфое ЕООД, лизингополучателя Чернев клима ООД и третото ползващо се лице Чернев клима сервис ООД, от които се установява, че съответният лизингодател приема наличието на изплатени изцяло задължения по лизинговите договори и същият изразява изрично съгласие собствеността да се прехвърли в полза на посоченото трето лице. Т.е. по същество липсва предпоставката за безвъзмездно отчуждаване на имущество от Чернев клима ООД в полза на Чернев клима сервис ООД.

От горното следва да се заключи, че е налице недоказването на някоя от хипотезите по чл. 19, ал. 2 ДОПК относно конкретно недобросъвестно действие/действия, с което имуществото на задълженото лице е намаляло.

По отношение на последния елемент от фактическия състав следва да бъде уточнено, че отговорността на управителя в случая е само до размера на извършените плащания,съответно до намалението на имуществото. В тази връзка следва да посочи, че в РД, в РА и в решението на решаващия орган няма посочване с колко точно е намаляло имуществото на Чернев клима ООД, за да приложи отговорността по чл. 19 ДОПК.

Във връзка с преценката на съда за невъзможността да бъдат събрани публичните задължения от главния длъжник както в хипотезата по чл. 19, ал. 1 ДОПК, така и по чл.19, ал. 2 ДОПК същият се е мотивирал, че към 27.03.2014 г. /датата на прекратяване на дейността на Г. Чернев като управител в Чернев клима ООД стойността на активите е в размер на 371 723,89 лева, а към 25.10.2017 г. /датата на издаване на процесния РА/ е за сума в размер на 516 481,96 лева. Задълженията на Чернев клима ООД към 27.03.2014 г. възлизат на 347 244,12 лева главница и лихви в размер на 168 902,47 лева, а към 25.10.2017 г. 615 529,28 лева и лихви в размер на 441 507,53 лева. При сравняване на размера на задълженията и стойността на имуществото съдът заключава, че същото не ги покрива, поради което законосъобразно е ангажирана субсидиарната отговорност на Г. Чернев по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК.

При изчисляване на стойността на активите на дружеството съдът не е взел предвид оценката на движимите вещи, включени в инвентаризационен опис към дата 05.03.2014 г., приобщен по делото. Според СОЕ към 27.03.2014 г. пазарната стойност на вещите възлиза на 211 990, 89 лева / без ДДС/, а към 25.10.2017 г. възлиза на сумата от 191 766,96 лева / без ДДС/. От друга страна, основателно е и твърдението на касационния жалбоподател, че след влизане в сила на съдебните решения за обявените за недействителни спрямо държавата три разпоредителни сделки с недвижими имоти, тези имоти са ликвидни, служещи за обезпечение на публичните задължения. Съгласно данните в исковата молба към 27.07.2015 г. стойността на тези имоти е 261 500 лева. Според удостоверение 87207 от 03.04.2015 г. на Националния регистър на особените залози, запорираното имущество / движими вещи/ е в размер на 243 341,59 лева. Т.е. още към тази дата дружеството е разполагало с активи на стойност 504841,59 лева и към тази дата имуществото би покривало размера на задълженията на Чернев клима ООД. Към датата на извършване на съответните действия по обезпечаване на имущество на Чернев клима ООД след 27.03.2014 г. Г. Чернев вече не е управител на дружеството, както и не е взел участие в ревизионното производство спрямо дружеството, приключило с установяване на процесните задължения по ЗКПО и по ЗДДС за съответните данъчни периоди, което означава, че действително не е могъл да въздейства на публичния изпълнител да осъществи действия, насочени по продажба на имуществото с цел намаляване на задълженията.

В процесния случай обаче основателно се твърди от касатора, че не е доказана уникалността на причинно-следствената връзка между поведението на управителя на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения.

Следователно, съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извода за недоказаност на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на Г. Чернев по чл. 19, ал.1 и ал. 2 ДОПК за задължения за данъци в общ размер на 416 525,42 лева, установени спрямо Чернев клима ООД с РА Р-08-1400020-091-01 от 09.01.2015 г.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на Г. Чернев следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 13 002 лева за двете съдебни инстанции съгласно представения списък и доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, доказателства за направени разноски за вещи лица и внесени държавни такси.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение