Решение № 12221 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15865/2013 г.

Решение № 12221 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15865/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 2122/10.10.2013 г., постановено по адм. д. № 3412/2012 г., по описа на Административен съд, гр. Пловдив /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че са налице реални доставки на услуги - СМР. Досежно доставчика "Максидс" ЕООД, като неправилно съдът не е взел предвид обстоятелството, че основаната му дейност е автомобилен транспорт. Излагат се доводи за липса на кадрова и техническа обезпеченост у двамата доставчици за извършване на процесните СМР. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да потвърди ревизионния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата -"Рай-фис" ЕООД, гр. Пловдив, чрез управителя си Райчо Илиев, в писмени бележки и в съдебно заседание, излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 161202031/29.06.2012 г. в потвърдената с Решение № 1288/3.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Пловдив при ЦУ на НАП, сега Дирекция "ОДОП" - Пловдив част, за непризнат данъчен кредит в размер на 76 140.48 лв., с прилежащи лихви по фактура № 721/28.12.2007 г., издадена от "Лимо сървиси" ЕООД и 9 бр. фактури, издадени от "Максидс" ЕООД с предмет различни видове СМР. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че предмет на процесните доставките от Лимо Сървис ЕООД по фактура № 721/28.12.2007 г. извършено СМР на обект ТВРС, гр. Рудозем. Приложен е протокол от 27.12.2007 г., взаимно подписан от представители на възложител и изпълнител, съставен след проверка за изпълнени СМР и приети от страните за изпълнени СМР - 13 позиции, с посочени конкретно всяка дейност в съответната мярка /бр., км./, количество, ед. цена и стойност. Представен е и договор от 29.11.2007 г. между Рай-Фис ЕООД и Лимо Сървис ЕООД /л. 93 гръб и сл./ за изпълнение на СМР съгласно ПСД на обект: Външно ел. захранване на ТВРС Рудозем. При анализ на доказателствата, включително и заключението на вещото лице по назначената Съдебно-техническа (СТЕ) и две съдебно-счетоводни (ССЕ) експертизи съдът е констатирал връзка между приетите за изпълнени СМР с предмета на договора. Относно доставките от "Максидс" ЕООД съдът е анализирал представеният Договор от 22.09.2008 г. между Рай Фис ЕООД - възложител и Максидс ЕООД - изпълнител, съгласно който страните са договорили изпълнение на СМР на обект: ПВЛ с. Стойките по приложена и приета оферта. Предметът на договора е в обхвата на приложената в хода на ревизията Оферта количествено-стойностна сметка - ПВЛ с. Стойките. Приложен е двустранно подписан протокол от 2.10.2008 г. за обект: ПВЛ с. Стойките с 46 позиции, подробно описани като дейност със съответните мярка, количество, цена и стойност, общо - 39 259.70 лв. към всяка една от процесните фактури е представен акт обр. 19 за съответния обект и на съответната стойност, посочени във фактурата. Протоколите са двустранно подписани и съдържат конкретни видове СМР със съответните данни за мярка, количество, цена и стойност. От заключението на приетата по делото ССЕ и две допълнения към нея съдът е приел за установено, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно, процесните фактури са отразени в него и са заплатени. Фактурите са осчетоводени и от доставчиците по съответните счетоводни сметки, с начислен ДДС и извършени плащания по банков път. От заключението по назначената СТЕ, извършена след проверка на място и на документацията на обектите съдът е приел, че обектите са изпълнени и действащи към момента на огледа, Извършените СМР от подизпълнителите (доставчиците по процесните фактури) са в последствие приети от възложителя на ревизираното лице "Рай фис" ЕООД, като за вида и обема СМР в последствие са издадени акт обр. 15, 16 и съответни разрешения за ползване. Действително представените писмени доказателства представляват частни писмени документи, които не обвързват съда с материална доказателствена сила относно съдържание им, но съдържащите се в писмените документи данни съдът е приел за непротиворечиви, съответстващи на извършените при доставчика и жалбоподателя счетоводни записвания, предвид заключението на ССЕ и СТЕ и показанията на разпитаните свидетели. При така установеното съдът е приел, че процесните фактури, издадена от доставчиците удостоверяват осъществени облагаеми доставки на СМР услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, надлежно документирани с първичен счетоводен документ, респ. данъкът е начислен при настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което води до извода за надлежно възникнало право на данъчен кредит за получателя и за неправилно постановен отказ на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Позовавайки се на Решение по съединени дела С -80/11 и С - 142/11 и решение по дело С -285/11 г., съдът е приел, че за доставките предмет на разглеждане в настоящото дело органът по приходите не е констатирал наличие на знание у ревизираното дружество за участие в сделки с цел отклонение от данъчно облагане или в сделка, част от данъчна измама с ДДС. Органът по приходите не е извел констатация, че ревизираното дружество претендира правото за приспадане на данъчен кредит с измамна цел или с цел злоупотреба, като този извод се подкрепя от всички доказателства ценени в съвкупност, включително и от работилата по делото ССЕ. Решението е правилно. Въз основа на съвкупен анализ на всички събрани и относими доказателства, правилно съдът е приел, че доставките във връзка, с които са издадени процесните фактури са действително извършени. Това се удостоверява от представените частни писмени документи - фактури, протоколи, договори за СМР и количествено-стойностни сметки към тях, доказателствата за извършено плащане, данните от счетоводството на получателя и на преките доставчици, чието съдържание е потвърдено от приетата по делото без оспорване ССЕ и допълненията към нея, както ми от заключението по СТЕ и показанията на разпитаните свидетели. Подробно съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност е изложил подробни мотиви досежно установените правно релевантни факти, които се възприемат от настоящият състав и не следва да бъдат повтаряни. Относно доставчика "Максидс" ЕООД е неоснователен довода в касационната жалба, че е декларирал основана дейност автомобилен транспорт. Това не е пречка да извършва и други видове търговска дейност. Освен това като доказателства по делото са приети ревизионни актове и ревизионни доклади на този доставчик, в които е посочено, че през 2008 и 2009 г. основната дейност на "Максидс" ЕООД е търговия на едро със селско-стопански стоки - ядки, семена и др., като допълнителна дейност дружеството извършва строителни, монтажни и ремонтни работи и това е установено от органа по приходите. Неоснователни са и доводите на касатора, че доставчиците не разполагат с необходимата кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните СМР. Според изложеното в касационната жалба съдът е следвало да съобрази липсата на командировъчни и квартирни, както и липса на доказателства за изплатени възнаграждения на работниците, както и липса на доказателства за налична строителна механизация у доставчиците. Изводът, че доставчиците не притежават кадрова обезпеченост, не може да обоснове отказ за признаване на данъчен кредит, при условие че събраните доказателства безспорно удостоверяват извършените доставки - вида и характера на услугите и фактическото им предоставяне от страна на доставчика. Отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата за услугата не е доказал кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и споменатото по- горе решение му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В случая не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключения договор и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които дружеството е платило данъчните основи и има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила, съдът е кредитирал приетите по делото частни писмени документи, тъй като са непротиворечиви, съответстващи на извършените при доставчика и жалбоподателя счетоводни записвания и на заключението на ССЕ и СТЕ. Тезата на касатора, изложена в касационната жалба, че реалните изпълнители на процесните услуги не са посочените за доставчици "Лимо сървисис"" ЕООД и "Максидс" ЕООД е обсъдена от АС с оглед на събраните доказателства и правилно съдът е приел, че след като не са установени данни за други подизпълнители, фактът, че предметът на СМР покрива дейност на възложителя Рай фис ЕООД не обосновава пряк извод, че ревизирания субект е изпълнител, тъй като видно от представените в хода на делото множество доказателства - "Рай фис" ЕООД към ревизирания период е изпълнител по няколко договора, които не съдържат забрана за наемане на подизпълнители, което е сторено от оспорващото търговско дружество. Изводът на АС за реалност на процесните доставки на услуги се подкрепя от събраните по делото доказателства, включително и от вещото лице по СТЕ - извършените услуги, както са описани в протоколите обр. 19 съответстват по вид, количество и качество на уговореното между страните с представените договор и оферти - КСС към тях, поради което са приети от възложителите на Рай фис ЕООД в този обем. С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че обжалваното решението е правилно постановено, като не се установиха сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, осмо отделение,