Решение № 12307 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14392/2018 г.

Решение № 12307 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14392/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Министерството на вътрешните работи е подало касационна жалба срещу решение № 397/8.10.2018 г. по адм. дело № 81/2018 г. по описа на Административния съд-Смолян в частта, в която е осъдено да заплати на К. Въчкова обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 546,92 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, обезщетение в размер на 4000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2 733,73 лева, представляваща изтекла лихва. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част, като се присъдят направените разноски. Ответницата К. Въчкова е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно освен в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което следва да бъде намалено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на К. Въчкова срещу Министерството на вътрешните работи, с която са предявени искове, както следва: иск за сумата 15 621 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), причинени от отменения като незаконосъобразен административен акт заповед №К-2363/10.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи, формирани от разликата между трудовото възнаграждение, получавано от ищцата от месец март 2014 година до месец септември 2017 година и възнаграждението, което трябвало да получава от месец март 2014 година след спечелване на конкурс в Министерството на вътрешните работи и присъждането на "категория E-III степен"; иск за изтеклата лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 10.03.2014 г. - 19.09.2017 г.; иск за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за период от 41 месеца от издаването на незаконосъобразната заповед до назначаването на ищцата на длъжността, за която спечелила конкурс, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 10.03.2014 г. до 19.09.2017 г.; иск за законната лихва "върху размера на исковата претенция, считано от предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата". Административният съд установил, че със заповед № К-1165/08.02.2013 г. на министъра на вътрешните работи е обявен конкурс за постъпване на държавна служба в Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян при Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи за длъжности от "категория Е", за които не се изисква първоначална професионална подготовка. Със заявление № 1209/12.03.2013 г. К. Въчкова поискала да бъде допусната до участие в конкурса. С протокол рег. № 10985/26.03.2013 г. на назначената за провеждане на конкурса комисия Въчкова била допусната до обявения конкурс за длъжността "технически сътрудник-главен технически сътрудник (деловодство) в група "Административно обслужване". С протокол № 27725/8.08.2013 г. било обявено крайното класиране на кандидатите. К. Въчкова била класирана на първо място. Със заповед № К-1751/20.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи, въз основа на резултатите от проведения конкурс, на К. Въчкова била присъдена "категория Е-ІІІ степен - "сътрудник" със заплата за "категория Е - III степен" 324 лева, считано от датата на встъпване в длъжност в Регионална дирекция "Гранична полиция"-Смолян. Със заповед № К-2363/10.03.2014 г. министърът на вътрешните работи отменил предходната своя заповед № К-1751/20.02.2014 г. С решение № 1752/10.02.2017 г. по адм. дело № 12960/2015 г. по описа на Върховния административен съд по жалбата на К. Въчкова била отменена заповед № К-2363 от 10.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Решението било оставено в сила с решение № 6666/29.05.2017 г. по адм. дело № 12960/2015 г. по описа на Върховния административен съд. С допълнително споразумение № 3282 р-23554/19.09.2017 г., сключено между директора на Главна дирекция "Гранична полиция" като работодател и К. Въчкова като служител, на ищцата било възложено да изпълнява длъжността "младши специалист" /деловодство/ в сектор "Административно обслужване" към Регионална дирекция "Гранична полиция"- Смолян. На 27.09.2017 г. К. Въчкова встъпила в длъжност. По делото били изслушани свидетелските показания на майката на ищцата, която разказала, че след отмяната на заповедта за присъждане на категория дъщеря й изпаднала в депресия, затворила се е в себе си, започнала да получава аритмии, при което се е наложило да отидат при лекар с оглед състоянието на сърцето й. В продължение на две години ищцата била в това състояние, което наложило да отидат на психолог. Според заключението на назначената по делото психологична експертиза, отмяната на назначението се отразило негативно върху психологичното състояние на К. Въчкова. Нарушено било чувството й за справедливост, чувствала се излъгана и неудовлетворена. Силната емоционална реакция от нейна страна била съпроводена с повишена чувствителност, ефективност, неувереност, изразяващи се в психосоматични оплаквания и нарушен здравен статус. Според заключението на назначената счетоводна експертиза разликата между размера на нетното трудово възнаграждение, получавано от ищцата за периода 10.03.2014 г. до 19.09.2017 г., и нетното трудово възнаграждение, което тя следвало да получи на длъжността "младши специалист" (деловодство) в сектор "Административно обслужване", възлиза на 15546, 92 лева. Дължимата лихва за забава била изчислена за всяка просрочена сума от датата на която тя е била изискуема или от 28 число на текущия месец. Изтеклата върху разликата между двете възнаграждения лихва възлизала на 2733, 73 лева. Административният съд достигнал до извод, че в причинна връзка с издадената незаконосъобразна заповед № К-2363 от 10.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи за ищцата са настъпили имуществени и неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. По отношение на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът взел предвид показанията на разпитаната свидетелка, както и заключението на съдебно-психологическата експертиза. Ищцата била натоварена с траен негативен емоционален фон, чувствала се излъгана и неудовлетворена, накърнено било чувството й за справедливост, както и самоуважението й, нарушен бил и здравния й статус. Продължително време била под влияние на емоционално и психическо напрежение, безпокойство, напрегнатост и нервност. За обезщетяване на неимуществени вреди съдът присъдил на К. Въчкова обезщетение в размер на 4000 лева ведно със законната лихва. Искът бил отхвърлен за разликата над 4000 лева до предявения размер от 10 000 лева. Съобразно заключението на счетоводната експертиза административният съд осъдил Министерството на вътрешните работи да заплати на К. Въчкова обезщетение за имуществени вреди в размер на 15546, 92 лева, съставляващи разликата между размера на нетното трудово възнаграждение, получавано от ищцата за периода 10.03.2014 г. -19.09.2017 г. и нетното трудово възнаграждение, което тя би получила на длъжност "младши специалист" /деловодство/ в сектор "Административно обслужване" в Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян, ведно със законната лихва. Искът за обезщетяване на имуществени вреди бил отхвърлен за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 15621 лева. В отхвърлителната част решението на административния съд не е обжалвано и е влязло в сила. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд в осъдителните му части е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е констатирал своевременно различието между исковите суми, посочени в титулната част на исковата молба, и тези, заявени в нейния петитум. В отговора си на исковата молба от 7.06.2018 г. ответникът по делото е възприел исковите претенции, както са обявени в титулната част на исковата молба. Съдът е докладвал исковата молба съобразно вида и размера на исковете, описани в нейната титулна част. Петитумът на исковата молба съдържа четири искови претенции: за сумата 15 546, 92 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди (при размер на исковата претенция в титулната част 12 300 лева ); за сумата 10 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди (исковата претенция в титулната част съвпада по размер с тази сума) и други две искови претенции за заплащане на изтеклата лихва върху върху претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди за определен период. В последното по делото заседание съдът е допуснал поправка на исковата молба, като е обявил, че исковете следва да се считат предявени така както са описани в нейния петитум. Ответникът не е имал представител в това съдебно заседание. Делото е обявено за решаване без ответната страна да е била уведомена за допуснатата "поправка" и да й се даде възможност чрез отлагане на делото да организира защитата си срещу изменените по вид и размер искови претенции, както и да вземе становище налице ли е изменение на исковете и допустимо ли е то непосредствено преди обявяването на делото за решаване. При постановяване на решението съдът не е изложил мотиви относно възражението на ответника за липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между отменената заповед и твърдените имуществени вреди с аргумент, че ищцата не е била назначена на длъжността и не е подписала акт за встъпване, при наличието на който би й се дължало полагащото се за тази длъжност по-високо възнаграждение. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено като се има предвид, че пряката и непосредствена причинна връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдените имуществени вреди е елемент от фактическия състав, който обуславя имуществената отговорност на ответника. Административният съд е трябвало да вземе отношение по въпроса за акта, от който възниква служебното правоотношение за длъжността, за която ищцата се е явила на конкурс, а също и за дали правоотношението се счита възникнало по силата на отменената заповед № К-1751/20.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи, защото по-високото възнаграждение за длъжността, което ищцата твърди, че би получавала, се дължи от работодателя само при съществуващо служебно правоотношение. Първоинстанционният съд не е изследвал и въпроса за наличието на идентичност между длъжността "сътрудник", за заемането на която ищцата се е явила конкурс, и длъжността "младши специалист" /деловодство/ в сектор "Административно обслужване" към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян, на която постъпила съгласно допълнително споразумение № 3282 р-23554/19.09.2017 г., сключено между нея и директора на Главна Дирекция "Гранична полиция". При проверката за правилността на съдебното решение относно присъденото обезщетение за имуществени вреди прави впечатление и друго обстоятелство, останало неизяснено при разглеждането на делото. С отменената заповед № К-1751/20.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи на К. Въчкова е била присъдена "категория Е"-ІІІ степен" - "сътрудник" със заплата за "категория Е-III степен" - 324 лева. Същевременно в заключението на счетоводната експертиза е отразено, че в периода 10.03.2014 г. - 19.09.2017 г. К. Въчкова заемала длъжността "системен оператор", с основна заплата 532, 13 лева. Съпоставката на тези данни, води до заключение, че ищцата не би могло да понесе твърдените от нея имуществени вреди, ако получаваното от нея възнаграждение на длъжността "системен оператор" е по-високо от това, което би получавала като сътрудник в Регионална дирекция "Гранична полиция". Съдът не изяснил и различието между размера на възнаграждението, посочено в заключението на счетоводната експертиза, според която за март 2014 г. възнаграждението за длъжността "младши специалист" възлиза на 745, 92 лева, а за следващите месеци - на 932, 40 лева, и посоченото в заповед № К-1751/20.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи възнаграждение, което е 324 лева. Решението не съдържа и съществени мотиви относно наличието на основание за присъждане на обезщетение на ищцата за времето от отмяната на заповед № К-2363/10.03.2014 г. на министъра на вътрешните работа с влязло в сила съдебно решение до датата на фактическото й встъпване в длъжност или за периода 29.05.2017 г. - 19.09.2017 г. При положение, че административният акт, който поражда вредоносните последици, е отменен, няма основание за присъждане на обезщетение за вреди за последващ период въз основа на твърдения, че вредите са настъпили като резултат от неговото действие. Основателно е и оплакването на касационния жалбоподател, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът се е позовал на заключение на психологическа експертиза, което почива единствено на обсъждането на сведения, предоставени от ищцата, вместо на данни, извлечени от медицински документи. В исковата молба се твърди, че след отмяната на заповед № К-1751/20.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи К. Въчкова изпаднала в депресия и посещавала специалист психолог. Освен твърденията на ищцата по делото съществуват и показанията на нейната майка, според които дъщеря й е посещавала медицински специалисти заради влошеното си здравословно състояние. С оглед на тези данни, съобразно задължението си за всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по случая, първоинстанционният съд е следвало да постави съответна задача на вещото лице, която да включва извършването на проверка и обсъждане на медицинските документи, изготвени при прегледите на К. Въчкова. Решението е неправилно и в частта, в която Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на К. Въчкова сумата 2733, 73 лева, представляваща изтекла лихва. Съдът се е произнесъл без да изложи каквито и да е мотиви относно наличието на основание за присъждане на тази сума, по нередовна искова молба, в която не е посочен размера на претенцията. В диспозитива на съдебния акт също липсва описание, индивидуализиращо претенцията съобразно основанието и периода, за който се отнася. Административният съд не се е произнесъл и по иска на ищцата за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение от 10 000 лева за неимуществени вреди, считано от 10.03.2014 г. до 19.09.2017 г., чийто размер също не е посочен в исковата молба. Поради непроизнасянето на съда производството по тази претенция остава висящо. С оглед констатираните при касационната проверка съществени нарушения на съдопроизводствените правила решението на административния съд в обжалваните части, включително и в частта за разноските, е неправилно и следва да се отмени с връщане на делото за ново разглеждане. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд